Минахме Германия по цени на основни храни

Надценките на търговците при сиренето са над 65 на сто

Купуваме три пъти по-малко от французите с една минимална заплата

Брашното и олиото ни са най-скъпи

Някои основни храни в България са по-скъпи, отколкото в Германия, показват данни на КНСБ. От синдикалната организация наблюдават цените на 20 основни храни и на бензина в шест държави от ЕС - Испания, Франция, Хървати, Нидерландия, Германия и Румъния, и ги сравняват с цените в България. Оказва се, че пет от наблюдаваните храни са най-скъпи при нас. Това са брашно, ориз, прясно мляко, олио и закуска (баничка).
Средната цена на брашното в България е 1,07 евро за кг, във Франция е 0,89 евро, в Нидерландия е 0,85 евро, а в Испания е само 0,72 евро. Цената на ориза в България е средно 2,69 евро за кг, при 2,49 евро в Германия, 1,92 евро в Румъния и 1,88 евро в Испания. Със средни цени на прясното мляко 1,82 евро и на олиото 2,01 евро за литър България отново е на първо място. Седната цена на закуските в България е 1,33 евро, с което отново сме пред останалите наблюдавани държави. В Германия и Франция средните цени на закуските са по 1 евро.

Цените на 25 на сто от наблюдаваните от КНСБ основни храни са най-високи в страната ни. Освен това цените на лимоните в България (средно 3 евро за кг) са на-второ място, като пред нас с по-високи цени е само Испания (3,10 евро).
Прави впечатление, че при суровините за две от основните храни, които са най-скъпи при нас, България е голям производител и износител. Това са брашното и олиото. България произвежда много по-големи количества пшеница и слънчоглед от необходимите за пазара в страната. Въпреки това цените на брашното и олиото при на са най-високи. При млякото ситуацията е по-различна - произвежданото в страната мляко не е достатъчно, за да покрие търсенето. Но анализът на пазара на основни храни, направен от Комисията за защита на конкуренцията, показва че на пазара на млечни продукти има най-големи проблеми.

Цената на кошница от 20-те основни храни, наблюдавани от КНСБ, плюс бензин в България струва 57,15 евро. А минималната заплата в страната сега е 551 евро. С минималната заплата може да бъдат купени 9,6 такива кошници. В Румъния цената на тази кошница с основни храни е по-ниска - само 48,24 евро, а с минималната заплата там може да бъдат купени 16,5 кошници. В Хърватия цената на кошницата с основни храни струва 57,45 евро, което е почти колкото при нас. Но там с минималната заплата хората могат да купят 16,9 кошници с храни.
Ако сравним стандарта си на живот с този във Франция, Германия и Нидерландия, се оказва, че живеем около три пъти по-зле. Във Франция цената на кошницата с основни храни е по-висока, отколкото при нас - 68,75 евро, но с минималната заплата там може да бъдат купени 26,2 кошници. В Германия цената на кошницата е 72,14 евро, но човек на минимална заплата може да купи 30 кошници. В Ниделранция при цена на кошницата с основни храни от 67,32 евро, с минималната за страната заплата може да бъдат купени 33,4 кошници.

Оказва се, че цените на някои основни храни в България са по-високи, отколкото в другите страни от ЕС, а цените на другите храни са близки до средноевропейските. Тоест догонили сме икономически по-развитите страни по отношение на цените. Но минималната заплата в България остава най-ниската за Европейския съюз и то изостава значително. В Румъния минималната заплата е 797 евро, в Хърватия е 970 евро, в Испания е 1381 евро, във Франция е 1802 евро, а в Германия е 2161 евро.

Надценките на търговците между борсовите цени на наблюдаваните от КНСБ основни храни и крайните цени в магазините са между 23 и 71 на сто, показват данни на синдикалната организация. През септември най-голяма е надценката на доматите. При средна цена на едро от 2,16 лв. за кг в магазините ги продават за 3,69 лв. Това е надценка от над 71%. На второ място по най-големи надценки е сиренето. Средната цена на едро на насипното краве сирене от хладилна витрина е 11,92 лв. за кг, а в магазините го продават средно по 19,69 лв. което е надценка от над 65 на сто. На трето място по надценка са картофите с 59,8%. На едро средната им цена е 1,07 лв. за кг, а в магазините ги продават по 1,71 лв.

Президентът на КНСБ Пламен Димитров:

Увеличение на ДДС е неприемливо

Пламен Димитров, президент на КНСБ

Няма дебат в коалицията за данъците

Увеличението на ДДС е неприемливо, защото удря всички хора и най-много тези с най-ниски доходи. Това заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров по повод подготовката на бюджета за 2026 г. и възможните промени в данъците. Има сериозно напрежение в политически и бюджетен план, заяви Пламен Димитров. Той обясни, че въпросът е как да бъде направен бюджетът за 2026 г. Без да има никакви промени, при сега действащите закони, дефицитът в бюджета за следващата година ще бъде 8,1% от брутния вътрешен продукт на страната. При очакван БВП около 230 млрд. лв. това прави дефицит от над 18 млрд. лв.

Според Пламен Димитров заплатите и пенсиите не може да не бъдат увеличени през 2026 г. Средната пенсия е под 1000 лв., не може пенсиите да не бъдат увеличени по “швейцарското правило”, заяви той. Ако някой си мисли, че бюджетните заплати може да бъдат замразени, дълбоко се лъже, заяви още президентът на КНСБ. Според него може да бъдат намалени капиталовите разходи на бюджета.
Остава открит въпросът как да бъдат генерирани необходимите пари за покриване на разходите на държавния бюджет. Дебат в управляващата коалиция за промени в данъците не се води, заяви Пламен Димитров. Той добави, че работодателите разбират, че част от данъците трябва да бъдат увеличени. Но според нето не трябва да се вдигат ДДС и данъкът върху доходите на хората. Преди няколко дни от КНСБ предложиха увеличение на данък печалба от 10 на 15 на сто и на данъка върху дивидентите от 5 на 15 на сто. Мантрата, че ще обложим сивата икономика и ще вземем милиарди не работи, заяви Пламен Димитров.

Според него предсрочни избори няма да помогнат на никого. За да има предсрочни избори, трябва да минем през служебно правителство. А то няма да има възможност да състави добър бюджет за 2026 г. Ако все пак бъде приет някакъв бюджет при служебно правителство, той ще бъде недоносче - ще бъде или слаб или неизпълним, смята президентът на КНСБ Пламен Димитров.

Разликата стига до 12 на сто

В малките магазини е по-евтино

Повечето основни храни в големите търговски вериги са по-скъпи.

Лимоните са по-изгодни при големите

Пазаруването в малките търговски обекти е по-изгодно, отколкото в големите търговски вериги, показват данни на КНСБ, въпреки че няма икономическа логика за това. Големите търговски вериги договарят по-големи количества и могат да осигурят доставки на по-ниски цени. Но 10 от общо 17 наблюдавани от КНСБ основни храни, продавани в малки и големи търговски обекти, са по-евтини в малките магазини.

Във връзка с влизането ни в еврозоната от КНСБ следят промените в цените на 20 основни храни и на бензина в над 600 търговски обекта в 81 общини. От тях 17 храни се продават в магазините за хранителни стоки, а закуски (баничка със сирене), чаша кафе и минерална вода от 500 милилитра може да бъдат купени от малки магазинчета или лавки. Оказва се, че най-голяма промяна на цените има на кафето в чашка. През септември то е поскъпнало с 13,6% до средна цена от 1,25 лв., а през последните три месеца е поскъпнало с 26 на сто.

От наблюдаваните основни храни най-големи разлики между цените в големите търговски вериги и малките магазини има при сиренето. В големите вериги средната цена на насипно краве сирене от хладилна витрина е малко над 21 лв. за кг, а в малките търговски обекти цената е 18,35 лв., или с 12,7% по-ниска. Свинските кренвирши от хладилна витрина в малките магазини струват средно 12,09 лв. за кг, което е с 9,3% по-евтино, отколкото в големите вериги. Голяма разлика има и при цените на цяло охладено пиле. В малките магазини то струва средно 8,22 лв. за кг, което е с 6,1% по-евтино, отколкото в големите вериги. Брашното в малките магазини е по-евтино с 5%, а яйцата са по-евтини с 5,4% спрямо големите търговци.
В големите търговски вериги е по-изгодно купуването на лимони, които в малките магазини са с близо 7 на сто по-скъпи.

Има аномалии при брашното и ориза

На борсите цени падат, а търговски вериги ги вдигат

Сиренето в големите търговски вериги през септември поскъпва, а в малките магазини поевтинява.

Има големи разлики

Някои основни храни поскъпват в големите търговски вериги, въпреки че на борсите цените им намаляват, показват данни на КНСБ. Например през септември брашното на едро е поевтиняло. Въпреки това цените му в големите търговски вериги са вдигнати с 5,8%, докато в малките търговски обекти са свалени с 4,2 на сто.

Подобна е ситуацията и при ориза. На едро през септември той е поевтинял и в малките магазини цените му са свалени средно с 5,9 на сто. Но в големите търговски обекти оризът е поскъпнал със 7,6 на сто. Големи различия има и при движението на цените на сиренето. Кравето сирене от хладилна витрина в големите търговски вериги през септември е поскъпнало с 5,3% спрямо август, а в малките магазини цените му са свалени средно с 5%.

При всичките наблюдавани от КНСБ основни хранителни стоки, движението на цените им в малките магазини е различно от това в големите вериги. Ако в малките магазини конкретната храна поевтинява, в големите търговски обекти поскъпва, и обратно. Изключение са само ябълките, които поскъпват и в големите търговски вериги (+0,1%) и в малките магазини (+1,8%). В големите търговски вериги през септември поскъпват 9 от наблюдаваните от КНСБ 17 основни храни, а 8 поевтиняват.