Идеологията на тръмпизма ще промени САЩ и целия свят - I

Александър Дугин е руски философ, политолог, социолог и публицист. Идеолог е на неоевразийството - течение в руския консерватизъм, което призовава към създаване на свят с повече политически полюси, обединяване на евразийското пространство в противовес на англосаксонските страни.

“Труд news” предлага на читателите си статия на Дугин в РИА Новости, която ще публикуваме в три последователни части.

Революцията на Тръмп

Сега всички в Русия и в света недоумяват: какво се случва в САЩ? Само няколко експерти у нас, конкретно Александър Яковенко, всъщност разбират колко сериозни са промените в САЩ. Яковенко съвсем правилно каза, че “това е революция”. Така е.

Новоизбраният президент Тръмп и най-близките му съратници, преди всичко пламенният Илон Мъск, развиват на практика революционна дейност. Тръмп още не е встъпил в длъжност, това ще стане на 20 януари, но Америка и Европа вече започнаха да се тресат. Това е идеологическо и геополитическо цунами, което, честно казано, никой не е очаквал. Мнозина очакваха, че след избирането на Тръмп, както отчасти се случи по време на първия му мандат, той ще се върне към повече или по-малко конвенционални политики. Макар и с неговите харизматични и спонтанни характеристики. Но вече можем да кажем, че това не е така. Тръмп е революция. Затова точно през този преходен период на прехвърляне на властта от Байдън към Тръмп има смисъл да се анализира сериозно: какво се случва в Америка? Защото там определено се случва нещо - и то много, много важно.

Дълбоката държава и историята на американския възход

Преди всичко трябва да се изясни как изобщо, предвид могъществото на Дълбоката държава, Тръмп бе избран? Това изисква по-мащабен обзор.

Дълбоката държава в САЩ представлява ядрото на държавния апарат и тясно свързания с него идеологически и икономически елит. Държавата, бизнесът и образованието в САЩ са единна система от общуващи съдове, а не нещо строго обособено. Към това се добавят и традиционните за САЩ тайни общества и клубове, които преди са играли ролята на комуникационни центрове за елита. Целият този комплекс обикновено се нарича Дълбока държава. При това двете основни партии - демократи и републиканци, не са носители на някакви специални идеологии, а изразяват вариации на единен идеологически, политически и икономически курс, въплътен в Дълбоката държава. И балансът между тях има за цел само да коригира някои второстепенни моменти, поддържайки контакт с обществото като цяло.

След Втората световна война САЩ преминават през два етапа: епохата на Студената война със СССР и социалистическия лагер (1947-1991 г.) и периода на еднополюсния свят, или “края на историята” (1991-2024 г.). В първия етап САЩ бяха равноправни партньори на СССР, а във втория напълно победиха противника си и се превърнаха в единствената политико-идеологическа световна суперсила (или свръхсила). Дълбоката държава, а не партиите или каквито и да било други институции, се превърна в носител на тази неизменна линия за световно господство.

От 90-те години на ХХ век тази доминация започна да придобива характер на ляволиберална идеология. Нейната формула беше комбинация от интересите на големия международен капитал и прогресивната индивидуалистична култура. Тази стратегия беше най-пълно възприета от Демократическата партия на САЩ, а сред републиканците беше подкрепена от представители на “неоконите”. Оттук нататък основните идеи бяха убеждението, че предстои само линеен и постоянен растеж: както на американската икономика, така и на световната, както и планетарното разпространение на либерализма и либералните ценности. Изглежда, че всички държави и общества по света са възприели американския модел - политическа представителна демокрация, капиталистическа пазарна икономика, индивидуалистична и космополитна идеология за правата на човека, цифрови технологии, западноцентрична постмодерна култура. Дълбоката държава в САЩ споделя тази програма и действа като гарант за нейното изпълнение.

Самюъл Хънтингтън и поканата за корекция на курса

Още в началото на 90-те години обаче сред американските интелектуалци започнаха да се чуват гласове, предупреждаващи, че този подход е грешен в дългосрочен план. Тази позиция е най-ясно изразена от Самюъл Хънтингтън, предрекъл “сблъсък на цивилизациите”, многополярност и криза на западноцентричната глобализация. Вместо това той предложи укрепване, а не разрушаване на американската идентичност, както и обединяване на други западни общества в рамките само на една - и вече не глобална, а регионална - западна цивилизация. Но тогава изглеждаше, че това е просто прекомерната предпазливост на отделни скептици. И дълбоката държава застана изцяло на страната на оптимистите от “края на историята”, като основния опонент на Хънтингтън - Франсис Фукуяма. Именно това обяснява приемствеността в курса на последователните американски президенти - Клинтън, Буш, Обама (последва първото президентство на Тръмп, което не се вписва в тази логика) и Байдън. И демократите, и републиканците (Буш-младши) изразиха единната политико-идеологическа стратегия на Дълбоката държава - глобализъм, либерализъм, еднополярност, хегемония.

Този оптимистичен за глобалистите курс започна да се сблъсква с проблеми още в началото на 2000-те години. Русия спря да следва сляпо САЩ и започна да укрепва суверенитета си. Това стана особено забележимо след речта на Путин в Мюнхен през 2007 г., събитията в Грузия през 2008 г., а кулминацията беше обединението с Крим през 2014 г. и особено началото на специалната военна операция през 2022 г. Всичко това е впълен разрез с плановете на глобалистите.

Китай, особено при Си Цзинпин, започна да води независима политика, извличайки полза от глобализацията, но поставяйки твърда бариера пред нея в случай че логиката є е в противоречие с националните интереси и заплашва да отслаби суверенитета.

В ислямския свят нарастват спорадични протести срещу Запада, както на ниво стремеж за по-голяма независимост, така и за отхвърляне на наложените либерални ценности.

В Индия с премиера Нарендра Моди на власт дойдоха националисти и традиционалисти.
Антиколониалните настроения в Африка започнаха да нарастват, а страните от Латинска Америка започнаха да се чувстват все по-независими от САЩ и Запада като цяло.

Това доведе до създаването на БРИКС като прототип на многополюсна международна система, до голяма степен независима от Запада.

Американската дълбока държава бе изправена пред проблем: дали да продължи да настоява на своето и да не забелязва разрастването на антагонистичните процеси, опитвайки се да ги потисне чрез информационни потоци, доминиращи наративи и накрая чрез пряка цензура в медиите и социалните мрежи, или да вземе предвид тези тенденции и да потърси нов отговор на тях, променяйки основната стратегия предвид реалност, която вече не отговаря на субективната оценка на редица американски анализатори.

Тръмп и дълбоката държава

Първото президентство на Тръмп изглеждаше като случайност, техническа грешка. Да, той дойде на власт на вълната на популизма, разчитайки на онези кръгове в САЩ, които все повече осъзнаваха неприемливостта на глобалисткия дневен ред и отхвърляха woke (ляволибералният кодекс с принципите на хипериндивидуализъм, джендър политика, феминизъм, ЛГБТ, култура на отхвърлянето, насърчаване на миграцията, включително нелегалната, критична расова теория и т. н.). Тогава хората в САЩ за първи път заговориха за Дълбоката държава. Между нея и настроенията на широките маси възниква растящо противоречие.

Но през 2016-2020 г. Дълбоката държава не приемаше Тръмп на сериозно, а самият той не успя да осъществи структурни реформи като президент. След края на първия му мандат Дълбоката държава подкрепи Байдън и Демократическата партия, оказвайки безпрецедентен натиск върху Тръмп, вярвайки, че той е заплаха за целия глобалистки еднополюсен курс, който САЩ следваха вече няколко десетилетия - и като цяло имаха известен успех. Оттук идва и слоганът на кампанията на Байдън “Build Back Better”, тоест “Нека изградим всичко още по-добре”. Това означаваше: след “провала” на първата администрация на Тръмп трябва да се върнем към прилагането на глобалистката либерална програма.
Но всичко се промени в периода 2020-2024 г. Въпреки че Байдън, опирайки се на Дълбоката държава, възстанови предишния курс, но му се наложи да докаже, че всички намеци за кризата на глобализма не са нищо повече от “пропаганда на противници”, “дело на Путин или китайски агенти” и “машинациите на вътрешните маргинали”.

Байдън, опирайки се на върхушката на Демократическата партия на САЩ и “неоконите”, опита да представи въпроса така, че да не става дума нито за истинска криза, нито за проблеми, нито за факта, че реалността все повече противоречи на идеи и проекти на либералните глобалисти, а за необходимостта от усилване на натиска върху техните идеологически опоненти - да се нанесе стратегическо поражение на Русия, да се спре регионалната експанзия на Китай (проектът “Един път - един пояс”), да се саботира БРИКС и други тенденции към многополярност, да се потиснат популистките тенденции в САЩ и Европа и дори да се елиминира Тръмп (юридически, политически и физически). Оттук и насърчаването на терористичните методи и затягането на ляволибералната цензура. Всъщност при Байдън либерализмът окончателно се превърна в тоталитарна система.

Дълбоката държава продължи да подкрепя Байдън и глобалистите като цяло (сред най-значимите техни представители в Европа са Борис Джонсън и Киър Стармър, Еманюел Макрон и Урсула фон дер Лайен). До край се активизираха и структурите на ултраглобалиста Джордж Сорос, които не само проникнаха във всички европейски институции, но и развиха луда дейност за отстраняването на Моди в Индия, за подготовка на нови цветни революции в постсъветското пространство (Молдова, Грузия, Армения), за сваляне на неутрални или дори враждебни на глобалистите режими в ислямския свят - Бангладеш, Сирия.

Но този път подкрепата за глобалистите от американската Дълбока държава не бе безусловна, а с условия. Байдън и подобните му трябваше да издържат изпит, за да докажат, че нищо страшно не се случва с глобализма и че става дума за технически проблеми, които могат да бъдат решени с помощта на насилие - идеологическо, медийно, икономическо, политическо и пряко терористично. Съдията беше Дълбоката държава.

Байдън губи доверието на Дълбоката държава

Но Байдън не успя. По много причини. Русия на Путин не се предаде и устоя на безпрецедентен натиск - санкции, сблъсъци с украинския терористичен режим, който беше подкрепян от всички западни държави, предизвикателства пред икономиката и рязко намаляване на продажбата на природни ресурси и отделяне от високите технологии. Страната преодоля всичко това, а Байдън не успя да спечели победа над Русия.

Китай също не отстъпи и продължи търговската война със САЩ, без да понесе критични загуби.
Моди не можа да бъде отстранен по време на предизборната кампания.

БРИКС проведе блестяща среща на върха в Казана, на територията на воюващата със Запада Русия. Многополярността продължи възхода си.

Израел, нарушавайки всички правила и норми, извърши геноцид в Газа и Ливан, нулирайки всяка глобалистка реторика, а Байдън нямаше друг избор, освен да го подкрепи.

И най-важното: Тръмп не се предаде, консолидира Републиканската партия около себе си в безпрецедентен мащаб, продължавайки и дори радикализирайки популисткия дневен ред. Всъщност около Тръмп постепенно се разви самостоятелна идеология. Основната му теза беше, че глобализмът е претърпял поражение, а кризата му не са клеветите на враговете или пропагандата, а реалното състояние на нещата. Затова трябва да вървим по пътя на Хънтингтън, а не по пътя на Фукуяма, да се върнем към политиката на реализма и коренната американска (по-широко западна) идентичност, да спрем експериментите с woke и извращенията - с една дума, да върнем американската идеология към фабричните настройки на ранния класически либерализъм с протекционизъм и доста откровен национализъм. Това стана проекта MAGA - Make America Great Again.

Дълбоката държава променя приоритетите си

Именно защото Тръмп успя да защити позициите си в американското идеологическо пространство, Дълбоката държава не позволи на демократите да го елиминират. Байдън (включително поради интелектуалния си спад) се провали на изпита Build Back Better и не убеди никого в нищо - което означава, че Дълбоката държава призна реалността на кризата на глобализма и старите методи за нейното разпространение.

Следователно този път даде възможност на Тръмп да бъде избран и дори да събере около себе си радикална група от идеологически тръмписти, представени от такива видни фигури като Илон Мъск, Дж. Д. Ванс, Питър Тийл, Робърт Кенеди-младши, Тълси Габард, Каш Пател, Пийт Хегсет, Тъкър Карлсън и дори Алекс Джоунс.

Основното тук е следното: американската Дълбока държава, признавайки Тръмп, осъзна обективната необходимост от преразглеждане на глобалната стратегия на САЩ в идеологията, геополитиката, дипломацията и т. н. Оттук нататък всичко подлежи на ревизия. Тръмп и тръмпизмът, по-широко казано, популизмът, се оказа не техническа повреда, не случайно късо съединение, а фиксирането на истинската и фундаментална криза на глобализма и още повече - неговия край.

Настоящият мандат на Тръмп не е просто епизод от редуването на демократи и републиканци, следващи като цяло една и съща линия, защитавани и подкрепяни от дълбоката държава, независимо от резултатите от партийните избори. Това е началото на нов обрат в историята на американската хегемония. Това е дълбока ревизия на неговата стратегия, идеология, дизайн и структури.

Тръмпизмът като постлиберализъм

Сега да разгледаме внимателно стъпка по стъпка контурите на тръмпизма като идеология. Вицепрезидентът Ванс нарича себе си “постлиберал”. Това означава пълен и тотал разрив с онзи ляв либерализъм, който бе наложен в САЩ през последните десетилетия. Дълбоката държава, която изобщо няма никаква идеология, днес изглежда е готова да експериментира със значително преразглеждане на либералната идеология, ако не и с нейното пълно демонтиране. Така пред очите ни тръмпизмът придобива чертите на особена самостоятелна идеология, в много отношения пряко противоположна на доминиращия до неотдавна ляв либерализъм.

Тръмпизмът като идеология е разнороден и има няколко полюса. Но общата му структура вече е повече или по-малко ясна. Преди всичко тръмпизмът отрича глобализма, левия либерализъм (прогресивизъм) и woke.

Тръмпизмът като отричане на глобализма

Тръмпизмът грубо и открито отхвърля глобализма, тоест мисленето в мащаба на цялото човечество като единен пазар и културно пространство, където границите между националните държави все повече се размиват, а самите държави постепенно се премахват, прехвърляйки правомощия на наднационални власти (като в ЕС). Глобалистите вярват, че това скоро трябва да доведе до създаването на Световно правителство, както директно казват Клаус Шваб, Бил Гейтс и Джордж Сорос. Всички хора на земята стават граждани на света (космополити) и получават равни права в контекста на единна икономическа, технологична, културна и социална среда. Инструментите за такъв процес или “Голямото презареждане” могат да бъдат пандемията и екологичният дневен ред.

Всичко това е напълно неприемливо за тръмпизма. Вместо това тръмпизмът настоява за запазването на националните държави или тяхната интеграция в цивилизациите - поне в контекста на западната цивилизация, където ролята на САЩ е да сплотят Запада около себе си. Но този път да се обединим не под егидата на либералната глобалистка идеология, а под патронажа на самия тръмпизъм. Това много напомня на оригиналното послание на Хънтингтън, който се застъпва за консолидацията на Запада в противопоставянето на другите цивилизации. Като цяло това съответства на “реализма” в международните отношения, който признава националния суверенитет и не изисква неговото премахване. Следствие от отхвърлянето на глобализма е критиката към ваксинирането и зеления дневен ред. В този случай фигури като Бил Гейтс и Джордж Сорос въплъщават чистото зло.

Тръмпизмът като анти-woke

Тръмпистите не по-малко остро се противопоставят на woke идеология, която представлява:

- джендър политика и легализиране на перверзията;

- критична расова теория, която призовава по-рано потиснатите народи да отмъщават на белите;

- насърчаване на миграцията, включително незаконната;

- култура на отменяне и либерална цензура;

- постмодернизъм.

Вместо тези “прогресивни” и антитрадиционни ценности на либералите, тръмпизмът призовава за обръщане към традиционни ценности (за САЩ и западната цивилизация). Така те изграждат анти-woke идеология.

Вместо джендър теорията за множество полове се провъзгласяват само два естествени пола.

Транссексуалните хора и ЛГБТ общността се разглеждат като маргинализирани извращения, а не като социална норма. Отхвърлят се феминизмът и неговата яростна критика на мъжкото начало и патриархата, тоест мъжкото начало и ролята на мъжа в обществото възстановяват своето централно положение. Вече никой не трябва да се извинява за това, че е мъж. Ето защо тръмпизмът понякога се нарича брато-революция - “революция на мъжете”.

Критичната расова теория е заменена от реабилитацията на бялата цивилизация. Но белият расизъм е характерен само за крайните тенденции в тръмпизма. Обикновено завършва с просто отхвърляне на критиката на белия човек с доста толерантно отношение към небелите, стига да не изискват задължително покаяние от белите.