В общуването си с нежния пол успявал да компенсира тромавостта със завидна ерудираност, запленяващо красноречие и малко недодялано, но винаги живо чувство за хумор
Мечтателите покрай Рейн, Одер и Елба вярват, че бившата източногерманска комсомолка Ангела Меркел е била само негова „политическа дъщеря“
„Моля ви останете, няма от какво да се притеснявате!“
Пише го в много учебници по най-нова история - през последните две десетилетия на миналия век германецът Хелмут Кол беше най-могъщата личност в Европа. Заслугите му към интеграцията на Стария континент и укрепването на ЕС са огромни, да не говорим за това, че той е „главен виновник“ за обединението на разделена Германия и с основание е наричан негов „баща“. Иначе прякорът му е бил „Крушата“, „Хелмут Крушата“, и той му е бил лепнат в университета на града на вечните студенти Хайделберг заради формата на главата и донякъде заради силуета на неговото поувиснало огромно тяло, високо 193 сантиметра.
Физическото несъвършенство би трябвало да отблъсква девойките, но младият Хелмут се радвал на завидно внимание от страна на състудентките си във факултета по история и политически науки, тъй като в общуването си с нежния пол успявал да компенсира тромавостта със завидна ерудираност, запленяващо красноречие и малко недодялано, но винаги живо чувство за хумор. Ама, според негови приятели гигантът печелел момичетата най-вече с върло, понякога безпардонно ухажване, граничещо със секс-агресивност, която обаче винаги била добре маскирана с изтънчени романтични натяквания за близост. Дори и в сауната.
Случаят е от 1990 г., развихря се в Австрия, където сауните са „смесени“ и особено горещи, но не поради тази причина в тях всички са голи – и жени, и мъже. Просто обичаят е такъв, казват същото било в съседна Германия и по на север – в Дания, Швеция, Норвегия и в някои други страни на Стария континент. И най-страховитият по онова време в Европа човек – канцлерът на Германия Хелмут Кол, по Великден на оная година се просва гол в една австрийската сауна, нищо, че е на 60 години, че се радва на огромен корем и че е придружен от двама бодигардове. Които все пак имат върху себе си нещо - я халат, я огромна хавлия, тъй като трябва да подпъхнат някъде пистолетите си. Та, тримата се потят яко в горещата клетка с обков от ароматни борови дъски, но изведнъж вратата се отваря и влиза към 25-годишна хубавица, също гола, която веднага разпознава известния на мало и голямо германски канцлер. Колебае се за миг, после се обръща и отваря вратата, за да излезе, но чува приглушения глас на Хелмут Кол: „Моля ви, останете, няма от какво да се притеснявате!“ Мисли, че чутото е шеговито подхвърляне, но то е повторено веднага по-настоятелно и младата жена си казва на ум: „Защо пък да не остана, щом ме канят!?“
Тя се казва Беатрис Херболд, днес е на прага на шейсетте, по онова време работела като брокер на недвижими имоти и отмаряла през Великденските празници в баровския хотел, където бил отседнал германският канцлер. Случката в сауната я разказва самата тя в мемоарната си книга „Любимият приятел: моите тайни години с Хелмут Кол“: „Той ме помоли да седна точно срещу него, но аз, с почервеняло от жегата лице, се притесних – пише Беатрис. - Опитах се да насоча очи в друга посока, за да не гледам голотиите на канцлера, той обаче изглежда се радваше на създалата се ситуация и ми се усмихваше предизвикателно“. Това, което прави впечатление в книжлето на Беатрис, е че на практика тя се гордее с интрижката в сауната и заслужено ликува, защото едва ли друг път изключително властен и прочут шейсетгодишен мъж е позволявал на толкова млада и абсолютно непозната жена, та било то и с известна настоятелност, да гледа на поразия сексуалния му атрибут, при това в присъствието на двама въоръжени свидетели. Не, не става дума за ексхибиционизъм, камо ли за романтично начало на една продължителна креватна връзка, каквато се отприщва след 4 години непрестанни обаждания по телефона и след всевъзможни други настъпателни ухажорски трикове на палавия на стари години Хелмут.
Хелмут с Беатрис Херболд
Та, въпреки че канцлерът е женен и има двама по-възрастни от Беатрис синове, въпреки огромната разлика в годините им, в края на краищата те стават любовници. А четвърт век след това тя ще напише с апломб: „Сърцата ни знаеха, че любовта ни никога няма да свърши“. Хубавичката възниска брюнетка си мисли, че голямото ѝ момче я обича искрено, но, както подчертава в книжлето си, нещо дълбоко в душата ѝ я бодяло като карфица, то оставало забито там и в края на краищата се превърнало в кама, която я сразява психически. Младата жена знае от клюките, че жененият Хелмут кръшкал на съпругата си, че от трийсетина години имал връзка със секретарката си Джулиана, че си падал много по кратките забежки при командировки, партийни сбирки и международни срещи. Но във времето на любовното опиянение и импровизираните бягства из райските кътчета на Европа тя въобще не предполагала какво ще ѝ се случи. Защото след 4 години голяма обич и порядъчен секс, когато през 1998 г. политическата кариера на Хелмут се срутва заради скандал покрай незаконното финансиране на партията му, той изчезва едва ли не светкавично от полезрението ѝ. Беатрис си мисли, че се е върнал при тежко болната по онова време съпруга, но бърка – „Хелмут Крушата“ междувременно пада под сянката на нова тръпка, пак с 34 години по-млада от него изгора, за която дори се жени през 2008 г. и след смъртта на законната му половинка...
Дамата се казва Майке Рихтер, изявявала се като списвателка на речи в правителството на Германия и точно там се набива в полезрението на неговия шеф и сериен прелюбодеец, година преди той да подаде оставка заради замесването на името му в споменатите финансови далавери. Не се знае дали двамата са мачкали чаршафите, докато Хелмут се е радвал и на ласките на Беатрис Херболд, а съпругата му все още е била жива, но броени месеци след като тя се самоубива през 2001 г. със свръхдоза упойващи лекарства, той и Майке вече са навсякъде заедно. И между 2004 и 2005 г. фрау Рихтер придружава все така популярния Хелмут Кол по време на неговите неофициални посещения при старите му приятели и бивши президенти на САЩ и на някогашния Съветски съюз – Бил Клинтън и Михаил Горбачов. Сключват почти тайно граждански брак през 2008 г. в параклиса на рехатабилитационната клиника в Хайделберг, оставяйки германците в недоумение, което се засилва броени месеци след венчавката - новата съпруга на Хелмут е забелязана да носи дрехи на напусналата този свят негова половинка, а тя макар и мъртва, все още се радвала на подобаваща популярност сред сънародниците си. „Но стана още по-лошо – пише в биографична книга по-малкият син на Хелмут – Петер Кол - Майке дори започна да носи някои от бижутата на майка ми, които са в семейството ни от пет поколения, а това беше брутално!“
Политикът с Майке Рихтер
Малко преди сватбата им през 2008 г. обаче Хелмут е покосен от лек инсулт, пада и чупи бедрената става, възстановява се, но остава прикован в инвалидна количка - затова и венчавката е в рехабилитационна клиника. Той е на 78 години, младата му съпруга е на 44 и е принудена да се превърне в болногледачка – нещо съвсем благородно, с нюанси на саможертва заради любимия и заслужаващо аплодисменти. Но двамата синове на бившия канцлер не след дълго я обвиняват, не толкова че се стреми към наследството на баща им, както всички в Германия предполагат, а че го държи като „затворник“. По простата причина, че Майке Кол-Рихтер контролира всички аспекти от живота на вегетиращия във возилото за сакати хора велик германец - след 2009 г. тя пише до едно неговите писма, отговаря вместо него по телефона, може би и защото той има проблеми с говора. Но за капак единствено тя му казва с кого има право да се вижда и с кого не, забранява му на всичко отгоре да се среща с някои от най-близките си довереници, включително бившите му шофьор и фотограф – заявяват синовете Валтер и Петер пред английския таблоид „Гардиън“. Но това не е всичко, защото ги чака истински ужас – един ден мащехата забранява и на тях двамата, на законните синове на Хелмут, да се доближават до баща си!
В токшоу, излъчено в началото на март 2012 г. по водеща германска телевизия, Петер обяснява, че не бил виждал родителя от май 2011 г., когато бил останал като гръмнат. „Бях на входа на жилището им, позвъних и Майке отвори вратата – обяснява по-малкият от двамата братя за последната среща с бащата. - Тя ми направи път и предложи да отидем във всекидневната, където татко седеше в инвалидната си количка, очевидно щастлив да види мен и дъщеря ми, която бях довел. Той хвана ръката ѝ, притисна я силно до сърцето си, но след десет минути ми каза: „По-добре си тръгвай, иначе ще имам много проблеми!“ - спомня си Петер. След това словоизлияние германците кръщават Майке „Лейди Макбет“, тъй като я смятат за алчна за власт и безжалостна като героинята на Уилям Шекспир. Потискащото отношение на Майке Кол-Рихтер най-вече към близките на съпруга ѝ обаче не шокира всички германци и старият приятел на канцлера - Дирк Мец, заявява в интервю за в. „Зюддойче Цайтунг“, че неспособният да се грижи за себе си Хелмут му бил казал веднъж, че се нуждае истински от нея и че без нея трябвало да се самоубие. Както и да е, но Майке е тази, която изпраща през 2017 г. Хелмут в последния му път, заедно с неговите синове и техните семейства.
А голямата, първата любов на бъдещия именит германски канцлер и съзидател на Обединена Европа, е лъчезарната девойка Ханелоре Ренер, с която се запознава през 1948 г. в школа за класически и модерни танци. Той е на 18 години и е последен клас в гимназията с научен профил „Макс Планк“, тя е на 15 години и приключва с прогимназиалното обучение. Хелмут и Ханелоре се сгодяват през 1953 г., когато той вече е студент в Хайделберг, а тя се е записала в тамошния факултет за изучаване на чужди езици. Минават обаче под венчило чак през 1960-та, тъй като нейният баща – имотен корабовладелец, желаел съпругът на дъщеря му да се ожени за нея, когато е стъпил на крака. Тоест, независим е икономически – в началото на годината на брака Хелмут е бил избран за професор във факултета по политически науки в Хайделберг. Малко по-късно, през 1963 г. се ражда Валтер, през 1965-та Петер, като след това Ханелоре става истинският „гръб“ на вече впусналия се в голямата политика неин съпруг. Тя започва да играе важна роля особено когато пред 1980 г. се отприщва неговата държавническа кариера – новоизбраният канцлер Хелмут Кол не говори друг език освен немския, докато съпругата му владее няколко езика, като нейният френски и английски са перфектни. Тоест, собствената му жена става най-довереният преводач на министър-председателя и независимо от това, че той задължително е придружаван от официален такъв при срещи с ръководители на други страни, Ханелоре е винаги до него. За беда в началото на деветдесетте години тя се разболява от особена форма на фотофобия, значи смъртоносна алергия към слънчевата и въобще дневната светлина. Изолира се, заживява сама и през 2001 г. поглъща смъртоносна доза медикаменти, предписвани ѝ, за да преодолява връхлитащата я постоянно депресия. Както стана дума, Ханероре е била много популярна и обичана от сънародниците си и злите езици сред тях раждат мълвата, че се била самоубила преди всичко заради непрекъснатите изневери на единствената ѝ голяма любов, нейният съпруг.
Хелмут Кол с Ханелоре
Но има още една клюка, която и днес не дава мира на много германци. Измъчва ги въпросът дали Хелмут Кол е имал или не сърдечна тръпка с неговата наследничка начело на неговата партия – Християн-демократически съюз и на Германия Ангела Меркел? Мечтателите покрай Рейн, Одер и Елба вярват, че бившата източногерманска комсомолка е била само негова „политическа дъщеря“. Скандалджиите пък са сигурни, че донжуанът от сауната не би допуснал да му се изплъзне от обятията сочната и интелигентна млада жена с искрящи очи. Точен отговор няма и до днес, загадката остава.
Русия е най-важният съсед на Германия на Изток и ще остане такъв.
Най-важното верую на нова Европа е: В нея никога повече не трябва да има насилие!
Мирът трябва да бъде нещо много повече от липса на война.
Харесвам всичко, което те прави дебел.
Повече от 30 години съм бил страхотно подценяван и мисля, че това е причината да се справям с всичко добре.
Къде е Германия сега и къде иска да отиде? Това е въпрос, задаван от нашите партньори и съюзници в чужбина. Трябва спешно да се върнем към старата си надеждност. Трябва да изясним на другите какво представляваме, накъде сме се запътили и че знаем на кого принадлежим.
Германия е нашата родина; Европа е нашето бъдеще.
Политическият живот е такъв - избори вървят напред-назад. Представителната демокрация може да бъде успешна, само ако човек седне и каже: „Това е. Ще свържа себе си, ще свържа съществуването си с визионерски политически проект.“ Нищо че мнозина в собствената ти партия ще кажат – а бе, той ще се провали, но защо и аз да затъвам с него?!
Ако един канцлер се опитва да прокара нещо, той трябва да е човек с власт. И ако е умен, той знае кога е настъпил моментът да действа. В един случай – този с налагането на еврото, бях набеден за диктатор. А днес еврото е синоним на Европа.
Не искам да си пиша оценки. Оценката на моите постижения ще я напише историята.
Две решения навредиха на стабилността както на еврото, така и на Европа: преждевременното приемане на Гърция в еврозоната и нарушаването и последващото отслабване на пакта за стабилност и растеж.
Там, където няма воля да се свърши нещо полезно, никакви правила и закони не могат да помогнат.
Нациите с обща валута никога не са воювали една срещу друга. Общата валута е нещо повече от парите, с които плащате.
В една демокрация, ако не получиш нужните ти гласове, нищо друго не е възможно, колкото и прекрасни да са мечтите ти.
Политикът без амбиция е като ловджийско куче, предпочитащо да си лежи в колибката.
Коментари
Регистрирай се, за да коментираш