Нулевата ставка на ДДС оказа малко влияние върху цените

Килограмът трябва да струва около 2 лв., а ни го продават за 2,50 лв.

Типовият е почти без промяна

Хлябът в магазините струва с около 50 ст. повече от реалната цена за килограм, показват изчисления на КНСБ. Въвеждането на нулева ставка на ДДС за хляба и брашното от 1 юли трябваше да намали цената на килограм “Бял” хляб с 0,87 лв., а на хляб “Добруджа” с 0,83 лв., а реалното намаление е само с около 30 ст., пише в анализ на КНСБ.

Практиката показва, че делът на брашното в крайната себестойност на хляба обикновено е около 50%. Следователно общото намаление на цената на хляба, отчитайки и двете нулеви ставки, би трябвало вече да бъде около 30%. Отчитайки формулата при ценообразуване, би трябвало през август цената за “Бял” хляб да бъде 2,05 лв. за 1 кг, а на “Добруджа” - 1,95 лв. за 1 кг, посочват от КНСБ. Същевременно цената в магазините е средно 2,60 лв. за кг “Бял” хляб и 2,48 лв. за килограм “Добруджа”, става ясно от анализ на КНСБ.

В периода от 29 до 31 август 2022 г. Институтът за социални и синдикални изследвания (ИССИ) на КНСБ е провел второ проучване относно настъпилите промени в цената на хляба и брашното след въвеждането на нулева ставка върху ДДС за двете стоки с актуализацията на бюджета за 2022 г.

Проучването обхваща 22 областни града. Регистрирани са цените на дребно в малки и големи търговски обекти, като те са подложени на допълнителна обработка, за да бъде достигната цена на хляба за “килограм”.

Изследването показва намаляване на цените на хляба, но отчетеният спад спрямо края на юни варира между 1% и 11%, а не е 20%, колкото беше ставката на ДДС.

Запазва се наблюдаваната и по-рано тенденция на по-слаб спад в цената на един от масово потребяваните видове хляб, а именно на типовия. Неговата цена е намалена само с 1,4% в малките търговски обекти и с 3,2% в големите вериги. Подобно е положението и при ръжения хляб, който е поевтинял само с около 5,5% след въвеждането на нулевата ставка на ДДС. При брашното е регистриран спад в продажната цена в рамките на 8-11% спрямо края на юни.

Изследването отново потвърждава наличието на неравномерно намаляване на цените в страната. По-конкретно, различията в понижението на потребителските цени са продиктувани от вида на търговския обект, типа на предлагания хляб и населеното място.

По-силно изразено намаление има при масовите потребявани разновидности на хляб тип “Бял” и “Добруджа” - с около 10,6 -10,9%. При останалите разновидности на хляб намалението на цените е пренебрежително малко, въпреки нулевата данъчна ставка както на брашното, така и на хляба, пише в анализа на КНСБ.

Запазва се тенденцията в големите търговски вериги да има по-силно намаление на цените на различните видове хляб (особено на тези, изискващи допълнителни суровини за производството, включително микс от семена). Същевременно в малките търговски обекти потребителското търсене, договореностите с пекарните и по-слабият марж на печалба предопределят по-слабия спад на цените и то конкретно при най-консумираните видове хляб.

Разликите в спада на продажните цени се запазват и по населени места, като в определени градове (Ямбол, Добрич, Хасково, Русе, Бургас) има по-сериозно намаление, включително и в малките магазини.

С въвеждане от месец юли на 0% ставка на ДДС за хляба и брашното се очакваше по-значимо намаление при цената на хляба.

Поне такива бяха политическите обещания, експертните прогнози на бизнеса и очакванията на много потребители. Според разчетите на КНСБ, намалението на цените спрямо юни трябва да бъде с около 83-87 ст. за килограм при най-масово потребяваните разновидности на хляба. А изследването показва, че намалението на цените е едва с 30 ст.

При брашното има по-съществен спад в цените на дребно. Спрямо юни намалението е с около 11% в големите търговски обекти. Има и регионални различия, като в определени населени места има по-осезаемо облекчаване на потребителите, например в Търговище, Добрич и Кюстендил.

Позиция на производителите

Транспортът вдига разходите

Себестойността на всеки хлебар е различна

Най-евтин е хлябът в София, а най-скъп е в най-малките населени места, каза председателят на Управителния съвет на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите Мариана Кукушева.

Цената на хляба се вдига заради транспортните разходи, но няма да достигне нивата, на които хлябът се продаваше преди да се намали ДДС, обясни председателят на Управителния съвет на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите Мариана Кукушева. Въпреки твърденията на бизнеса обаче, в магазинната мрежа цените на насъщния са почти същите спрямо тези преди парламентът да реши да намали ставката на хляба и брашното.

Кукушева все пак призна, че има производители, които не са намалили цената на хляба с 20 на сто и те трябва да бъдат санкционирани.

Според Кукушева най-евтин е хлябът в София, а най-скъп е в най-малките населени места, където има само един производител и само един магазин. Тя допълни, че цената на газа също влияе на цената на хляба заради цените на опаковките, които продължават да се покачват. Минималната работна заплата на един специалист в бранша на хлебопроизводителите е 2000 лв., посочи тя. В последните два месеца обаче няма промяна в цената на пшеницата, призна Кукушева.

Всеки производител има собствена себестойност според това на каква цена взима суровината, с каква технологична база разполага и колкото по-енергоспестителни са неговите машини, толкова е по-ниска стойността на произведените продукти, подчета Кукушева. И допълни, че себестойността на хляба е различна. Хлябът има различна цена при всеки производител, категорична бе тя.

Кукушева подчерта, че няма хлебопроизводител в България, който да работи с украинска пшеница, защото реколтата у нас е добра и не си струва рискът. “Украинското зърно няма тези сертификати, които са ни необходими, за да влезе в мелниците ни. Ако то бъде допуснато без въпросният сертификат, то мелниците, които са го използвали, ще бъдат затворени”, допълни Кукушева.

КНСБ бяха против нулевата ставка

Предлагат 15% ДДС за всички стоки

Подпомагат бизнеса, а не потребителите

Въвеждането на нулева ставка на ДДС за хляба и брашното струва на бюджета около 100 млн. лв., но мярката се оказа не достатъчно ефективна, посочват от КНСБ.

КНСБ беше против въвеждането на диференцирани ставки на ДДС, защото ДДС е косвен данък и подлежи на плащане в крайната фаза на всеки продукт, където цялата тежест се понася от потребителите на стоката или услугата.

Следователно ДДС е данък върху потреблението. Дори данъкът да бъде премахнат (въвеждане на нулева ставка) за отделни стоки и услуги, като хляба и брашното например, то цената на крайния продукт няма да се намали, защото това не може да бъде контролирано от пазарната среда дотолкова, доколкото тя отдавна не е в абсолютно съвършени условия, посочват от КНСБ. В България няма ясно изградена методология, която да се използва при изчисляването на крайната стойност на един продукт.

Върху цените на крайните продукти може да се повлияе единствено с едновременно намаление на целия размер на ДДС, каквато е била практиката и преди (например, намаление на общата ставка от 20% на 15%), посочват от синдиката. За това КНСБ настоява от години. Тогава няма как пазарът да реагира по друг начин, освен да намали цените на всички стоки и услуги, които се облагат с ДДС, смятат експертите от КНСБ.

Икономическата практика е доказала многократно, че намаляването на ДДС на определени стоки и услуги не води задължително до намаляването на тяхната цена. С тази мярка реално се подпомогна бизнесът, а не потребителите. Според КНСБ бизнесът трябва да бъде подкрепян през разходите, а не чрез приходни мерки. Всъщност, настоящото изследване потвърждава точно тези изводи, тъй като в момента отчетените спадове са на половината от това, което се очакваше при условията на нулеви ставки за хляба и брашното.

Тази антикризисна мярка струва на бюджета около 100 млн. лв., при това тя се оказа не достатъчно ефективна, посочват от КНСБ. Под въпрос остава и задържането на цените на хляба и брашното на тези нива, като се вземат предвид опасенията на производителите за задаващия се есенно-зимен период. Доколкото цените на горивата могат да се окажат нов стимул за ръст в цената на хляба и брашното, то притеснителен остава и фактът, че продукцията от пшеница намалява с 11,4% през септември, а средните изкупни цени на хлебната пшеница отбелязват ръст с близо 52% за едногодишен период, пише в анализа на КНСБ.

Намалението на цените на хляба е много далеч от обещаното и очакваното от потребителите, гласят изводите на КНБС. Нещо повече, несигурността на икономическата обстановка през зимата би довела за нов ръст в цените на хляба и брашното и връщане на потребителите в изходна позиция спрямо началото на лятото.

Шествия в цялата страна на 14 септември

Зърнари на протест срещу вноса от Украйна

Не отговаря на родните стандарти

Българските зърнопроизводители ще протестират в цялата страна срещу вноса от Украйна.

Зърнопроизводители ще протестират с шествия в цялата страна на 14 септември срещу безконтролния внос на зърно от Украйна и заради високите цени на торовете, с които обработват почвата. Според бизнеса страната ни разполага с достатъчно зърно, а чуждата реколта подбива цената на родните производители.

Според представителите на сектора търговията в момента е изключително слаба и никой не иска да продава слънчоглед, пшеница или ечемик на ниска цена, тъй като себестойността на добитото зърно е висока. От бранша подчертават, че пpeпapaтитe, кoитo изпoлзвaт в Украйна, ca много по-евтини и са зaбpaнeни y нac и в ЕС, което реално води до това, че евтиното вносно зърно не отговаря на родните изисквания. В същото време производителите в Украйна са принудени да продават евтино, тъй като страната им е във война.

“Многократно предложихме и от май месец водим разговори с правителствата, че това, което влиза в Европа, трябва да подлежи на контрол. Към този момент украинското зърно в България не подлежи на никакъв фитосанитарен контрол - Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) заяви, че ние на практика нямаме акредитирана лаборатория, която да го извърши”, обясни Радостина Жекова, председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите.

Производителите настояват да се знае къде се съхранява украинското зърно и най-вече то да не бъде смесвано с българската продукция. Асоциацията на зърнопроизводителите е обединила 12 членки на ЕС под обща декларация, която ще бъде внесена на 15 септември на неформален съвет на министрите на земеделието от Съюза.

“Количествата слънчоглед, които влизат в държавата ни, са в огромни размери. Търговията между Украйна и ЕС остава в България - в другите страни си решиха проблема по отношение защитата на техните търговци. В Румъния тя минава транзит, в Полша се внася депозит, когато внесеш украинска стока. Те имат проблеми с логистиката. Българската държава и Агенция “Митници” са абсолютно наясно какви са количествата, но къде са - не знам”, коментира още Жекова.

В момента у нас има преходен остатък от около 2 милиона тона пшеница от миналата година, а тазгодишната реколта се очаква да е около 6 милиона тона, което е три пъти повече от консумираното.

Добивите на пшеница и ечемик са средно около 480-500 кг от декар. Цените, на които се търгуват, обаче, не устройват производителите. Пшеницата се купува за 60-62 стотинки, а ечемикът за 56-58 ст. Тези цени са под себестойността за производството им, посочват от бранша.