Законът "За първия президент на Република Казахстан - лидера на нацията" дава значителни гаранции на Нурсултан Назарбаев, е че той не може да носи отговорност за своите действия, извършени през периода на неговите правомощия. Журналистите твърдят, че са разкрили схемата за управление на активите, които са лично контролирани от бившия ръководител на републиката. В Казахстан беше пусната петиция с искане за свалянето на неговият имунитет.

Центърът за изследване на организираната престъпност и на корупцията OCCRP, както и изданието Kloop (Киргизстан) и Vlast, разпространиха в сряда, 19 януари, резултатите от разследване за това как първият президент на Казахстан Нурсултан Назарбаев контролира приписваните на него активи.

Журналистите твърдят, че той управлява банки, хотели и луксозен частен самолет чрез мрежа от свои фондации, които се отчитат само пред елбаси (на казахски означава „лидерът на нацията“).

Акцентите от разследването

Както е отбелязано в публикацията, казахстанските медии „с ентусиазъм отразяват добрите дела на многобройните благотворителни фондации на Назарбаев“.

„Но фондовете изпълняват и друга функция: те управляват милиардите активи в долари. Това са луксозни хотели, банки, фабрики, складове и други активи на стойност не по малко от $8 млрд. Назарбаев формално не притежава тези богатства, но той, като основател на тези фондации, ги контролира“, се казва в текста.
Според твърденията на юристите, елбаси е този, който взема окончателните решения във връзка с дейността на фондациите, включително относно продажбата или прехвърлянето на активите. Фондациите не публикуват годишни си отчети, а някои активи са скрити зад непрозрачни търговски структури в чужбина. Не е ясно къде са вложени тези средства и какво ще се случи с тях в условията на политически и социални сътресения, посочват медиите.

„Частен самолет на стойност над $100 млн. Банки и телевизионни канали. Милиарди долари в брой. Някои от най-луксозните хотели в Казахстан, много търговски центрове и голф игрища. Сред по-малко забележителните обекти: са складовете и фабрика за макарони. За известно време в този списък имаше дори и фирма за озеленяване.

Част от активите са под контрола на фондациите на Назарбаев, някои все още са съвместна собственост с  олигарсите, които дължат богатството си на клановия капитализъм, който се разви по време на неговото управление. Някои от частните компании, са придобити впоследствие от фондациите и получиха финансиране от правителството на Казахстан. Сега фондациите на Назарбаев контролират повечето предприятия, отколкото това го правят международни конгломерати“, се казва в публикациите.

Журналистите разказаха, че са изучавали корпоративните документи в различните страни и са съставили картината на огромното състояние на Назарбаев. Част от тези данни бяха публично достояние, но никой преди това не беше писал за тайните активи на бившия президент, отчасти защото критиката към елбаси беше опасно дело, отбелязаха те.

Тези разследвания показват последствията от корупцията и неравенството, които царуваха в страната след напускането й на СССР в началото на 1990-те години, твърдят журналистите.

„През дългите години на управление на Назарбаев търговията с природни ресурси на страната имаше малък ефект върху стандарта на живот на повечето казахстанци. Но в същото време се оформи един тесен кръг от милиардери, състоящ се от членовете на семейството на президента и на близките до него чиновници.

Ситуацията остана почти непроменена дори след като Назарбаев напусна президентството през 2019 г. и оглави Съвета за национална сигурност, и назначи Касим-Жомарт Токаев за свой наследник. Това обяснява защо започналите в началото на 2022 г. протести срещу увеличението на цените на втечнения газ в западната част на Казахстан бързо се превърнаха в масово недоволство в цялата страна, а хората поискаха политически промени и имаха оплаквания срещу конкретен човек. Тълпата скандираше: "Старче, върви си!", а в социалните мрежи се появи снимката на съборения паметник на Назарбаев“, припомниха разследващите.

„Остава въпросът какво ще се случи с неговите милиарди“

Назарбаев не се появи публично по време на вълненията и медиите предположиха, че той е загубил своето политическо влияние. Но законът "За първия президент на Република Казахстан и лидер на нацията" обаче му дава широки лични привилегии. Член 3 гласи:

Първият президент на Република Казахстан елбаси има имунитет.

Той не може да носи отговорност за своите действия, извършени в периода на упражняване на неговите правомощия.

Той не може да бъде задържан, арестуван и държан под стража, обискиран, разпитван или лично претърсван.
Неговата неприкосновеност се разпростира върху цялата собственост, която принадлежаща по правото на частна собственост на първия президент.

Тази негова неприкосновеност се разпростира и върху имуществото, което принадлежи на фондациите на Първия президент на Република Казахстан и на другите учредени от него юридически лица.
Добавяме, че в Казахстан беше създадена петиция с искането да се отнеме имунитета на Назарбаев.

Какви фондации е създал Назарбаев

Бившият президент основа ‚Фондация Назарбаев“ и „Фондация Нурсултан Назарбаев“ като частни фондации съответно през 2009 и 2010 г. И още две фондации - "Фондация Демеу" (превежда се "подкрепа") и "Фондация елбаси" - през 2013 и 2021 г.

„Поради факта, че фондациите имат сходни имена и дейности, е трудно да ги разберем. Някои организации изобщо нямат уебсайтове, а тези, които създават объркване: например за известно време уебсайтът на „Фондацията Назарбаев“ автоматично пренасочваше потребителите към страницата на „Фондация Нурсултан Назарбаев“ с грешна дата на основаване, която всъщност принадлежеше на първата фондация.

Фондациите „Демеу“ и „Елбаси“, очевидно, не провеждат обществена дейност. Другите организации обаче активно популяризират своите образователни, социални и патриотични проекти. Страната също така стартира мрежа от средни училища, наречена „Назарбаевски интелектуални училища (НИУ).

Всички тези образователни институции са щедро спонсорирани от държавата и от 2010 до 2021 г. в тях бяха наляти около $ 5 млрд. За образователния бюджет на страната това е непропорционално голяма сума, въпреки това, че само малка част от казахстанските студенти и ученици учат в тези институции.

Най-често университетите създават образователни фондации, за да получават чрез тях пари от спонсорите, да ги инвестират и да изразходват печалбата за собствените си нужди. За разлика от други подобни фондации, „Фондацията Назарбаев“ не принадлежи към образователните институции, за които е създадена.

Това е частна организация, която Нурсултан Назарбаев лично създаде и контролира. В същото време мрежата от училища и университета разполагат със собствени корпоративни „фондации за развитие”, които самите те управляват.

„Фондацията Назарбаев“ няма уебсайт, не публикува отчети и не отчита колко пари получава от трети спонсори или самия Назарбаев“, следва от материалът.

Журналистите се свързаха с Аслан Саринжипов, председател на борда на фондацията, който им предостави официален документ, от който следва, че за 2019 г. организацията е получила $1 млрд. от спонсори и е спечелила $200 млн. от инвестициите.

В същото време Саринжипов посочва в писмо, че през 10-те години от създаването си фондацията е отпуснала $46,5 млн. за изследователска дейност, лабораторно оборудване, помощ за студентите и други образователни цели.

Медиите посочиха и един случай на прозрачно финансиране на фондацията, в който според финансовия отчет на Eurasian Natural Resources Corporation (международна минна компания, значителен дял от която се контролира от олигарси, забогатели при Назарбаев), през 2011 г. тя е изпратила на фондацията $98 млн.
„Фондацията Назарбаев“ се появи през 2009 г., но не направи видими инвестиции до 2019 г., когато Назарбаев напуска президентството.

Разследването твърди, че към този момент двете фондации, собственост на НИУ и на университета, са създали инвестиционния холдинг Pioneer Capital Invest и чрез него са купили казахстанската банка ExpoCredit за $30 млн.

Схемата за контрол на активите

След това „Фондацията Назарбаев“ завладява 75% от Pioneer Capital Invest. Първоначалните учредители са имали само една четвърт от компанията (при какви условия фондът е получил своя дял не се знае). По-късно акциите отново се променят и към юли 2021 г. „Фондацията Назарбаев“ има 62% от общия дял в компанията.
„При такава подкрепа Pioneer Capital Invest започва активно да инвестира в различни предприятия, включително в закупуването на големия казахстански кредитор, „Цеснабанк“. Тази банка принадлежеше на семейството на Адилбек Джаксибеков, който преди това оглавяваше президентската администрация. Банката беше лошо управлявана, така че правителството трябваше да я спаси.

След това Pioneer Capital Invest придоби още няколко банки, мобилни оператори, платформа за онлайн търговия, складове, търговски центрове и дори фабрика за макарони.

Към днешна дата активите на Pioneer Capital Invest се оценяват на $7,8 млрд., включително държавни облигации на САЩ, държавни облигации на Киргизстан и Казахстан и $3,4 млрд. в брой. През 2020 г. печалбата на този фонд възлиза на над $500 млн.“, казват медиите.

В отговор на въпроси на журналисти Саринжипов написа, че „Фондацията Назарбаев“ е „класически дарителски фонд, създаден по аналогия с най-добрите международни модели“. Той отбеляза, че Назарбаев не притежава тези активи и при никакви обстоятелства не може да тегли пари от сметките на тази организация.
Фондацията предостави на журналистите устав, която всъщност гласи, че единствената й цел е да спонсорира образователните мисии. В документа обаче се посочва още, че първият председател на главния управителен орган, и на Върховния съвет на настоятелите, е Нурсултан Назарбаев и че именно той контролира фонда, включително и самото съдържание на устава.

Саринжипов не отговори на въпроса какво би попречило на Назарбаев да извади активите извън контрола на фондацията, ако иска.

(Превод за "Труд" - Павел Павлов)