Преместването на българския Парламент от неговия исторически дом в тронната сграда на комунистическия режим е върхова гавра със скрижалите и духа на нацията. Вестник “Труд” поде национална кампания за връщането на Народното събрание на България обратно там, където е писал историята.

Очакваме всички граждани на Републиката да я подкрепят, за да възстановим в пълна мяра величието и трагизма на българския Парламент.

Аз съм от поколението, чиято младост си отиде със старата зала на Народното събрание. Трийсет и повече години вярвахме, че тя може да направи живота ни по-хубав. Там станаха големите промени, там видяхме в действие едва прохождащия СДС. Чакахме отвън, надявахме се. Хората се кръстеха пред сградата като пред църква. Не бива тази зала с традиции да се превръща в музей, тя трябва да остане действаща. А и раздялата с достолепната възрастна „дама“ не беше както трябва - депутатите просто си вдигнаха багажа и се преместиха, сякаш напускат овехтяла студентска квартира.

Сградата е строена с цел да приюти българския парламент. В основите u са зазидани специални послания. В нея витае особен дух, който не можеш да махнеш с лека ръка. А и близостта с храма „Св. Александър Невски“ не е случайна. Аз вярвам в тази магия. Може би затова, напускайки залата, ни напусна и мирът.

Старите демокрации не си сменят местата на най-важните институции - вижте англичаните, французите. Как иначе да имаш респект, когато влезеш вътре. Как да пазиш паметта... Старата зала на Народното събрание е слънчева, приветлива, колоните с капителите и стълбищата са много елегантни. Не съм виждал на живо новата зала в Партийния дом, но по снимките не ми харесва - този индустриален дизайн е студен, неуютен, не отговаря на българската традиция.

За мен е особено важна емоцията. Изпитвам сантимент към старото Народно събрание. Там съм правил пет изложби с рисунки на деца от Италианския лицей, всичките с голям успех. Едната от тях беше много нестандартна - състоеше се от шест изрисувани врати. Децата подариха десетки картини на парламента, оставиха там своите цветове. Всеки път ги виждах как влизат с уважение, даже със страхопочитание. За тях залата на парламента е учебник по българска история и държавност. Преди няколко години, когато председател беше проф. Огнян Герджиков, направихме още нещо нестандартно - накарахме депутатите да изрисуват сърца по паветата. Може вътре да се карат и да не се понасят, но това е любов към България, която е пуснала дълбоки корени в сградата на Народното събрание. Не изкоренявайте народната любов.