Антични театри, римски пътища, кулинарни шедьоври и вековни истории

Нов поглед върху древната магия на Ликия изгражда мост към миналото 

Старинните градове Патара, Мира и Фаселис с техните агори, колони, арки, улици, съоръжения и произведения

Крайбрежна красота и естетика очаква сетивата във Фетие, Каш и Анталия

През целия си живот Никола помага на страдащите, защитава невинните и укрепва слабите със словото на истината и вярата

През 334 пр.н.е. територията е завладяна от Александър Велики. През 43 г. император Клавдий я прави римска провинция

Пътят продължава през мистичните простори на Каякьой 

Средиземноморска Турция предлага възможност за удивително историческо и туристическо приключение по стъпките на Свети Николй Чудотворец, който е първообраз на Дядо Коледа. Европейски журналисти пробваха маршрута броени дни преди коледните и новогодишни празници и видяха на терен богатото културно, кулинарно и архитектурно наследство, натрупано през вековете в този античен цивилизационен център, който днес привлича посетители от цялото земно кълбо като част от Турската Ривиера.

Пътят съчетава история и митология, дълбок и детайлен фолклор, но и модерна инфраструктура, вековни традиции и поглед към бъдещето, което не може да се създаде пълноценно без почит към миналото.

Пред погледа хората, които поемат по маршрута се очертават контурите на древна Ликия, на старинните градове Патара, Мира и Фаселис с техните театри, колони, арки, улици, съоръжения и произведения. Крайбрежна красота и средиземноморска естетика очаква сетивата във Фетие, Каш и Анталия.

Ключово място в маршрута, разбира се, е и посещението на остров Свети Никола. Логично, защото в сърцето на цялата концепция е източноримския духовник, архиепископ на град Мира, в областта Ликия, Мала Азия. Познат още като Свети Николй Чудотворец, Свети Никола и като първообраз на Дядо Коледа.

В иконографията на Източноправославната църква често се изобразява редом с Иисус Христос и Дева Мария. През целия си живот Никола помага на страдащите, защитава невинните и укрепва слабите със словото на истината и вярата. След смъртта си е почитан като светец и покровител на бедните, децата, моряците, рибарите, пътешествениците, търговците, банкерите, затворниците, покаялите се крадци, пивоварите, бъчварите, фармацевтите (в по-стари времена – билкарите, знахарите и изцелителите), погрешно обвинените (особено ако са застрашени от тежко наказание), и на стрелците с лък.

Свети Никола е единственият светец, комуто се приписва, че притежава силата да възкресява посредством молитвата си.
С него са свързани празниците Летен Никулден, Никулден (още Зимен Никулден) Коледа (като първообраз на Дядо Коледа и Нова година като първообраз на Дядо Мраз.

Посветени на свети Никола или във връзка с култа към него, са създадени множество произведения на изкуството от религиозно и от светско естество, като музикално творчество, литературна и изследователска дейност (агиография, теология, историческа литература, изследвания в областта на археологията и антропологията), емитиране на монети от цял свят с лика на светеца, вкл. в България,хералдиката (три кесии с жълтици, стилизирани до златни кълба).

Пътят по стъпките на Свети Николй Чудотворец минава през Фетие. Пред погледа се разкриват внушителни каменни гробници, които са като машина на времето и ни пренасят в епохата на древна Ликия. На запад областта граничила с Кария, границата минавала по река Аксон (Kirten Dere). На север е граничила с Писидия и Фригия, на изток с Памфилия. Населението се е наричало ликийци.

През 334 пр.н.е. територията е завладяна от Александър Велики. През 43 г. император Клавдий я прави римска провинция. През 74 г. Веспасиан основава от нея двойната провинция Ликия и Памфилия.

От тук произлиза Свети Николай, роден между 270 и 286 г. в град Патара и през 330 г. владика на Мира, където умира на 6 декември 326, 345, 351 или 365 г.

Столица на Ликия е Ксантос. Руините му илюстрират ликийските традиции и елинистическите влияния, особено в погребалното изкуство. Надгробните паметници са изключително съществени за разбиране на историята на ликийците и техния език. Наблизо се намира и елинистическият храм Летоон на богинята Лето, жена на Зевс и майка на Артемида.
За погребалните ритуали на ликийската цивилизация научаваме от запазените и до днес над 1000 гробници изсечени в скалите. Известни са няколко вида ликийски гробници, като най-древните сред тях са изградени преди около 2500 години (намират се в древния град Мира). Ликийците правели гробниците си на високи места, тъй като вярвали, че магически крилати създания отнасят починалите хора в задгробния живот.

Имало гробници, чиито фасади се изграждали така, че да наподобяват къща, като във вътрешността им имало по няколко помещения. Друг вид гробница, характерна за тази култура се нарича „саркофаг“. И макар това да е обичаен начин за погребение и при други древни народи, гробниците „саркофази“ на ликийците били значително по-големи. Най-рядко срещаните гробници са известни като „стълбове“. Смята се, че този вид гробници са характерни единствено за западните части на Ликийската империя. В тях предимно се полагали хора от високите социални слоеве на обществото. Една от най-известните гробници „стълбове“ е Харпи в ликийската столица Ксантос.

Близо до Фетие е малкия, но спиращ дъха с гледките си остров Свети Никола, където има руини от IV, V и VI век след Христа. Разходката до върха е едновременно полезно аеробно упражнение и урок по история. Тук природата съжителства с останките от стари християнски църкви и римски съоръжения. На върха човек може да посрещне залеза и да се постави на мястото на духовниците от миналото, които са търсили спокойствие и връзка със Създателя. Такъв е бил именно Свети Николай Чудотворец. Дори кратък престой на острова, кръстен на него, вдъхновява и въоръжава въображението.

Човек се пита как в историята разказите и образите се преплитат и как един източноримски архиепископ, живял преди 17 века, е вдъхновил образа на раздаващия подаръци на децата и послушните старец Дядо Коледа.

Свети Николай Чудотворец бил известен с щедрите си дарове за бедните, особено със своя хуманизъм към бедните дъщери на правоверни християни, които са били в опасност от тръгване по покварения път на проституцията.

През средните векове се оформя традиция през декември децата да получават подаръци в чест на светеца. Обичаят това да става на 24 и 25 декември е популяризиран от реформатора Мартин Лутер. Ала идеята за „Татко Коледа“, познат днес в България като „Дядо Коледа“, като автономен образ, получава легитимност чак през XVI век по време на управлението на Хенри VII в добрата стара Англия.

Повечето визуални репрезентации на Свети Никола, а после и на Дядо Коледа, нямат много общо с модерния образ. Светецът има брада, но е слаб, беден и угрижен - естетическа контратеза на пълния, проспериращ и ухилен Дядо Коледа от XX и XXI век.Феновете на маркетинга, рекламата и медийния разказ за света обичат да описват съвременната представа за Дядо Коледа като могъщ маркетингов продукт на глобалните корпорации.

Но в Средиземноморскса Турция може да се черпи от историческия извор. Пътят продължава през мистичните простори на Каякьой и стига до Патара - родното място на Свети Николай Чудотворец. Патара е първото морско пристанище на Ликия и водещ град на Ликийската лига. А днес там пътешествениците има възможността да се разходят из зашеметяващи и запазени древни постройки - портата на Адриан, Античният театър, Агората...

В град Демре е църквака „Свети Никола“, която представлява архитектурен шедьовър на ранното християнство. Ако има късмет, човек може да попадне на истинска архитектурна находка. В началото на декември в храма европейски и турски журналисти се срещнаха с д-р Ебру Фатма Фандък и нейните колеги, които представиха на света своето откритие - древен  саркофага. Д-р Фандък уточни, че все още не може категорично да бъде датиран и също така не може да бъде посочено със сигурност какво се крие в него, но в световните заглавия се появиха хипотези, че именно там може би са мощите на Свети Николай Чудотворец.

Именно в тази църква в днешния град Демре (древния град Мира) Свети Никола е епископ и на това място издъхва през IV век. А според историци през XI век мощите му са преместени в италианския град Бари, но преди време турски археолози обявиха, че всъщност мощите са все още в гр. Демре, а в Италия са пренеси останките на незнаен църковен деятел.

Посещението в тази древна църква е изключително запомнящо се преживяване, което дава нов поглед към измеренията на древния християнски свят.

Маршрутът включва и посещение в древния град Фаселис, който е на брега и сега се намира в избуяваща гора. Пейзажът е невероятно кинематографичен и може да напомни на сцени от „Джурасик парк“. В същото време са запазени страшно много елементи от римско време. Театърът, централната улица, агората, останки от древни магазини, баните, внушителният акведукт...

Цялото изобилие от антични места и вековни истории се балансира чудесно от туристическите условия в места като Каш и, разбира се, Анталия. Тук са перлите на Турската Ривиера, а пътешествениците могат да разчитат на огромен избор от хотели, ресторанти и възможности за морски приключения.

В крайна сметка маршрутът над древния Дядо Коледа има духовен и материален облик и представлява мост между миналото и настоящето. И с познанието, което може да натрупаме докато пътуваме по такива места, да погледнем по-уверено към бъдещето.