Ученето е обогатило и подмладило Мехмед Ялъм от шуменското село Градище

Спецът по история завърши с „Отличен 5,80“ Шуменския университет

Обаждам се, за да ви кажа, че завърших успешно висшето си образование. Взех с шестица държавния изпит по история в Шуменския университет. Чакам си дипломата.

Нотки на вълнение се усещат в гласа на Мехмед Ялъм... Зад гърба му е едно изпълнено желание още от детството, а сега е на 62 години. Преди четири години „Труд“ писа за него: „Студент на 58 г. Не е късно!“ и разказа за огромното желание на младия пенсионер да попълни знанията си по история и да завърши висше образование в университет. Това вече е факт и сега любознателният мъж като истински историк е готов сладкодумно да разказва за своите ползотворни четири години редовно обучение в ШУ „Еп. Константин Преславски“.

Гордо „рапортува“, че няма нито един отложен изпит, винаги се е явявал в редовните сесии и вземал всички от раз. Нещо повече - петиците се броят на пръстите на едната му ръка, има само една четворка и всичко друго в студентската му книжка са шестици. Затова през четирите години вземал и стипендия. В дипломата успехът му се очертава отличен 5,80. Дори по-висок от този в средното образование, което завършил във вечерна гимназия с 5,35.

На 24 септември бил държавният му изпит. Паднало се Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Писал с удоволствие, българската история му е любима. Веднага щом разбрал за отличната финална оценка, отишъл в деканата, за да почерпи преподавателите. „Влязох с друго самочувствие, като бях студент ми беше неудобно да отида, да разговарям, а сега съм се доказал“, смее се Ялъм.

След 4 г.. одини университетско обучение вече познава или поне знае по физиономии почти всички историци у нас. Присъствал е на много научни форуми и конференции във ВУЗ-а и познанствата му са от там. Сега с удоволствие следи изявите им в тв предаването История.BG.

Коментира, че по време на обучението към него никога не е имало негативно отношение заради възрастта. Само в първи курс един от преподавателите попитал студентите кой за какво е дошъл в университета. „Казах, че ме влече историята. А той вика - да си чешеш крастата ли? Е, така да е, викам си. Който, както иска да го разбира, но аз съм правил всичко с голямо удоволствие. Това умея и това ме влече от дете, затова ми беше лесно“, казва щастливецът Ялъм. Дори се вижда, че освен духовното обогатяване, ученето го е подмладило. И как иначе, след като в университета е бил все сред млади хора. „Други са разговорите с тях, темите...“, казва Ялъм.

Още първата година колегите му - момичета и момчета все около набора на малката му дъщеря - 91-ви, единодушно го избрали за отговорник на курса. Той бил местен, от Шумен, а те от всички краища на страната. Посещавал всички лекции, понякога дори имало случаи да е сам с преподавателя. Младите нямали това време. Ялъм от своя страна, нямал нищо против да им дава лекциите си, да ги насочва за литература, да им обяснява какви курсови работи са зададени. Бил в стихията си и при посещения на музеите в региона. А когато дошло ред да се ходи в къщата музей на бореца Коджа Юсуф в шуменското село Черна, направо иззел функциите на уредничката: „Съпругата ми е от село Черна. Казах - аз ще говоря, по-ясно ми е“.

Любими за Ялъм били и археологическите разкопки. Още в първи курс стартирала задължителната практика в старата столица Плиска. Тази година пак изкарал месец на т. нар. обект N 41 в първата българска столица и вече знае, че специалистите са засекли там ранен християнски храм. Ръководителят доц. Константин Константинов поканил Ялъм да участва в консервацията на обекта.

Две поредни години се трудил и на разкопки по трасето на магистрала „Хемус“. То минава точно край родното му село Градище и той е най-добре запознат с района. Водили го стажант археолог, отговарял за десетина души копачи. „Много съм доволен. Нашият обект беше праистория. Открихме погребални урни. Тогава хората са ги изгаряли“, разказва с въодушевление Ялъм. Щастлив е, че ръководителят доц. Виктория Петрова го поканила да присъства на отчета на разкопките в София. „Това е голям жест, нищо, че нямам думата“, доволен е висшистът. По време на проучвания завързал и интересни познанства, като приятелството с протодякон Александър Василев. Духовникът гостувал в Градище и като разбрал за откраднатия език на селската камбанария, веднага съдействал за отливане на нов. Кражбата станала преди десетилетия, възстановили го, но песента на камбаната не била същата. Сега с новия бронзов език е чудесна, казва Ялъм и е благодарен на лечителката Тодорка, която дала средствата.

Въпреки че ще има диплома за завършено висше образование по история, той не смята да работи в тази сфера. „Нали ви казах, че се хванах да уча като хоби, за да разширя знанията си. Имам пенсия, искам по-спокоен ден“, казва шуменецът. Работи в охранителна фирма и е поел смени в Областно пътно управление. Освен че съблюдава за реда, предава точна информация за пътната обстановка към АПИ - от катастрофи и инциденти до сезонното състояние на пътищата.

Връзката с историята са участията му в исторически възстановки. Вече е член на клуб „Възрожденци“. Записал дебют на Празника на мъжките рожби „Петльовден“ през февруари т. г., организиран от „Традиция“. После на 3 март участвал във възстановката Освобождението на Велики Преслав редом с още 240 ентусиасти от страната, Русия и Украйна. Бил представител на турската армия с личната си униформа. През септември клубът му присъствал в село Шуменци на отбелязване на 104 г. от Тутраканската епопея. Ялъм се опънал в парадна униформа на редник от Първата световна война и едва се доредил за снимка пред обелиска с имената на загиналите хиляди герои, сред които и двама от Градище.

След успешно положените изпити си чака дипломата, ще участва и в промоцията на абсолвентите. Заради пандемията ШУ я отлага за 21 май догодина, но Ялъм и близките му ще имат търпение. Съпругата и децата му са висшисти, но не са имали тържествено дипломиране в тоги. „Чакаме деня, в който ще хвърли шапката и ще му ръкопляскаме“, казва неговата съпруга Юке, която е читалищен секретар и библиотекар в селото. През четирите години на следване тя и двете му дъщери винаги са го насърчавали да сбъдне желанието си и сега се гордеят с един реализиран баща.