Ври и кипи сега в телевизиите - нови собственици, програмни и персонални промени. И интриги, клюки, номера. Не ми се пише сега за телевизиите, каквото и да кажа, то ще бъде изтълкувано като намеса на една или друга страна.

По-добре да погледна към темите, които вълнуват цялото общество. Например консултациите на президента, за какво му бяха? Също и какво ще стане с Борисов сред изборите. Видях, че една медия, сочена като проправителствена, задава този въпрос, защо аз пък да мълча?

Имахме един нов началник в БНТ, чиято половинка се изживявала като екстрасенс. Идва той на първо заседание, а жена му слуша и си отбелязва в бележника някакви точки-червени, черни, зелени... После разбрах, че ни оценявала, за да помогне на съпруга си. Също и с президента. Той питаше за датата на изборите, но целият парад послужи да се запознае с партиите, които се нароиха като гъби след дъжд. Е, дали някой ги е отбелязвал с цветни точки, не знам.

Що се отнася до съдбата на Борисов, неговото поведение се определя от характера и мирогледа му. Ето какво съм писал за него във в. „Новинар“ през 2005 г.:

„По мое мнение идеологията на Борисов е чисто екзистенциална, т. е. тя се определя от неговите преживявания, от това, което му се случва. Идеи, партии, политици - всичко се подрежда в неговата ценностна система според това как то се отнася към собствената му личност, амбиции, планове и стремежи. Това е безграничното самочувствие на генерала, че той би се справил блестящо с всяка работа, но не му дават възможност.

Какъв ще бъде той, ако и когато завладее властта? Без никакво съмнение Борисов ще направи такива промени, които ще му дадат достатъчно власт да се изявява като силната личност, която дарява народа си с благоденствие въпреки и напук на всякакви партии. Борисов ще бъде нещо като българския Перон. Неговата идеология ще бъдат неговите лични качества, всепризнати и неоспорими. И ще настъпи една мелодрама, едни речи от балкона или от телевизора, един пряк диалог с народа... Изглежда, че ще изгледаме и този филм“...
6 май, 2005 г.

А ето и един коментар в тази рубрика от 4 март 2019 г.: 

„Житейската дилема на Бойко Борисов е дали не е дошъл моментът да се оттегли от активната политика и да заживее спокойно, необезпокояван, радващ се на постигнатото, като в същото време си запази контрола над политическите лостове. Явно е, че това не означава Борисов да се оттегли в Банкя или някъде другаде и да бъде забравен. Първо, невъзможно е да бъде забравен. И второ, самият той няма да издържи на самотата.

Накратко, овладяването на президентския пост е най-добрата формула за бъдещето на Бойко Борисов.

Времената се менят, политиката изхабява, той започва да губи своя ореол, време е. Маниерът му на управление, при който той се държи не като политик, а като шеф на холдинг, който решава всичко в своята империя, го изнервя до крайност. Стига се до момент, в който каквото и да направи, колкото и то да е добро, хората го приемат негативно. Това е сигурен знак, че трябва да си тръгнеш от политиката, преди тя да си е тръгнала от теб.

Ако спечели изборите, за Борисов пътят ще е открит за президентските избори. Но ако ги загуби, може би ще предпочете да се оттегли като почетен председател на ГЕРБ и от тази позиция да атакува президентския пост, когато му дойде времето.

Така, докато пионките играят отвличащи вниманието етюди, Борисов плете своята мрежа за реализиране на личните си планове.“

Нищо ново!