Не съм революционер, а индивидуалист

Човек трябва да носи кръста си и да вярва

Обичам децата и искам да имам две, или три

Агресията е проблем на образованието и собствения дом

- Явор, в края на октомври ти предстои пътуване до Америка с постановката “Агенти” на режисьора Владо Пенев. Какви очаквания имаш за тази среща с нашите сънародници там?

- Първо, има едно важно условие - да ми дадат виза, още не са ми дали, така че не е сигурно цялото ходене. Пламен Манасиев нямаше възможност да замине за Щатите за тези дати и колегите от екипа се обадиха на мен, затова аз ще го замествам за това турне, което е – Монреал, Ванкувър,Чикаго, Бостън и Ню Йорк. Всички от екипа с нетърпение чакаме да отидем на интервю и всичко да мине добре, за да зарадваме нашите сънародници там. Хората искат да видят как се развива българският театър и култура и най-вече да видят нашите физиономии, на актьорите, които сме по-познати от телевизията и интернет. Там всички гледат родните сериали и БГ телевизии и сигурно от това идва интересът да ни поканят. Ако не отидем до Щатите, най-малко до Канада ще отидем, защото за там не ти трябва виза! (Смее се.)

- Мислил ли си да живееш извън България и от какво тук понякога ти се иска да избягаш?

- Минавали са ми такива мисли, естествено, може би както на всички. Искам да избягам от спирачките, които понякога се включват тук, без ти да искаш. Замислял съм се да живея другаде, защото в някои други държави дават повече възможности да се развиваш като актьор. Винаги съм свързвал “бягането” ми от България с професията ми, там можеш, ако се подредят добре нещата да си отвориш фронтове, които тук е по-трудно. Ходил съм в Англия, но никога не съм късал договорите с хората тук, а за Америка не съм се замислял. Сега, като отида там, се надявам да видя тази обетована земя.

- След големия успех на “Под прикритие”, ще има ли нов сезон, сигурно често срещаш фенове на сериала, които се вълнуват от това?

- Хората ме питат, но аз съм човекът, който най-малко може да отговори на въпроса. Минах и заминах за един сезон и тази тема е затворена глава и не ме интересува - моят персонаж умря.

- Има ли някоя личност в родната история, която те вдъхновява и би искал да пресъздадеш на сцената, или на голям екран?

- Много ме вдъхновява романа на Георги Божинов “Калуня-каля”, сега пак го прочетох и с един мой състудент се опитваме да мислим в тази насока – да го драматизираме първо, пък ще видим. Главният герой Калуня не е нито историческа личност, нито действителна, а художествена измислица, но самият роман много ми харесва. Става въпрос за Априлското въстание и обратната гледна точка. Гледната точка на един помак.

- Ти самият чувстваш ли се като революционер?

- Не, персонажът е съвсем различен от мен, аз не съм да водя хора след себе си, не съм такъв характер - индивидуалист съм.

- А коя от ролите, които си изиграл досега, е най-голяма твоя противоположност?

- Най-различната ми роля е в едно хитово представление на Теди Москов -”Редки тъпанари” под шапката на Русенския театър. С него имаме успех, нямам търпение да ни видят повече хора. При Теди изградих един образ, какъвто до сега никой не ми беше давал шанса да направя и никой не беше поглеждал през тази призма към мен като актьор. Той ми даде един силно комедиен образ и напоследък това, което направихме с него, ми е най-интересното нещо, което ми се случва.

- Ти си завършил актьорско майсторство в НАТФИЗ. Докато следваше там, кои от часовете ти беше най-приятно да посещаваш и от кои се изкушаваше да избягаш?

- Изкушавах се да бягам от часовете по балет, което сега виждам, че не е било правилно, защото имахме прекрасен преподавател – Ясен Вълчанов. Тогава балетът ми беше най-труден за възприемане, а сега разбирам, че можех да го посещавам по-често - нямаше да ми навреди. Може би, ако бях по-пластичен, с по-голямо удоволствие щях да ходя.

- И сега не е късно, ако имаш желание?

-Няма как, от свинята - танцьор няма как да стане! (Смее се) Иначе любимите ми часове бяха по актьорско майсторство с проф. Пламен Марков и Ивайло Христов, все пак нали сме влезли в НАТФИЗ за това.

- А чувствал ли си се понякога като герой във филма на Ивайло Христов – “Каръци”?

- Да ти кажа – не, не съм се чувствал така, по-скоро се чувствам повечето пъти късметлия, че съм попадал в някои проекти и група от колеги. Ето, дори сега на връщане от Бургас си говорихме с колегите, че сме късметлии. Хората казват, че системата преди 25 години е била по-добра за театъра, но тогава актьорите не са могли да правят заглавията, която ние правим сега. Пътят на актьора е непостоянен и криволичещ, тук ще цитирам репликата на Чехов, изречена през устата на Нина Заречная – човек трябва да носи кръста си и да вярва.

- Коя е темата или събитието у нас, което те вълнува най-силно?

- Има много нередности, които ме вълнуват - в образованието и здравеопазването например, където има сериозни проблеми. Чукам на дърво да не ми се налага да влизам в болница, но ми се налага да влизам в училище, защото след часовете взимам братчето ми, което е в трети клас. Последният път, като бях там, и госпожата вика – трябва да поговорите с него. Викам си – сега пък какво ли е станало? А всъщност се оказва, че на всички екрани – на плазмите в училище, на които по принцип вървят някакви общообразователни филмчета с природа например, но някой сложил флаш памет с филм за възрастни- порно и изведнъж всички деца гледат... Дотогава братчето ми не беше виждало такова нещо и точно в училище, където трябва да ги предпазват – видял това! Каза ми, че видял там някакво търкане. Викам – брато, споко – ще разбереш след време, но не съм задълбавал да му обяснявам много.

- От къде според теб идва тази агресия сред учениците и младите хора у нас, за която постоянно се говори?

- Според мен агресията е проблем на образованието и на собствения дом – ако в къщи не ти обръщат достатъчно внимание, или ти обръщат грешното внимание, или ако там виждаш нещо нередно, но не го осъзнаваш, а си мислиш, че е нормално и после го прилагаш на съучениците в училище! Ако за такива постъпки не получаваш нужното възмездие, или наказание и съответно решаваш, че това е в реда на нещата. Затова се случват тези неща - побоища над учители, над лекари, по кръстовищата, но ние сме си изнервени, като нация и това е съвкупност от много натрупвания. Комплициран въпрос. Може би вероучението също е един от вариантите за решаването на този проблем.

- А имаш ли някакво отношение по случая с цигарата, хвърлена на бензиностанция, който предизвика бурни реакции?

- Възмутих се сериозно от тази постъпка и защитавам Христо, че се е намесил и е предотвратил нещо сериозно. Всички застават зад този човек и изведнъж майката на другия, който е хвърлил цигарата с какъв акъл тръгва да защитава сина си, който прави нещо супер нередно?! Нередно е да си хвърлиш фаса на улицата, но не е опасно, докато в бензиностанция е наистина опасно и може да пострадат много хора и определено заставам на страната на Христо, който си е изпълнявал задълженията.

- В живота сблъскваш ли се често с тъпанари, за каквито става въпрос и в постановката на Теди Москов “Редки тъпанари”?

- Среща се човек с тъпанари всякакви – току-що на светофара се видях с един, не се запознахме, но си разменихме няколко мили жеста. Срещал съм се с такива също и в професията - навсякъде, нормално е, не само у нас, навсякъде ги има.

- Атакуват ли те фенки?

- Случвали са се такива тъпотии по клубовете, например някоя по-агресивна жена да тръгне по-директно към мен, но аз съм ги слагал на мястото им много бързо.

- По какъв начин?

- С резки думи и движения. Веднъж ме задърпа една и започна много да ме налазва по някакъв начин - тя беше с една ластична поличка и тогава аз просто й я вдигнах над главата. После май изядох един шамар, но тя беше наистина много нахална и си го заслужаваше. Аз тогава може би намерих малко по-груб начин да й го покажа, но никога не бих ударил жена.

- Защо според теб жените си падат толкова по лошите момчета и лошите момчета - добри момичета ли харесват?

- Това не го разбирам много, то си минава време - сега вече съм добро момче и не мога да отговарям от името на лошите момчета. Харесвам интелигентни момичета.

- Истина ли е, че си предложил брак на приятелката ти – актрисата Рая Пеева по време на сватбата на Мона от “Революция Z” и приятеля й Радо?

- Не, не съм предложил брак, просто сме заедно и си живеем добре, но не сме стигнали още до брак, според мен има време още. Сега на сватбата на Радо и на Мона, нито Рая хвана букета, нито аз жартиера, но сватбата беше супер и се забавлявахме много.

- Като гледаш племенниците ти – децата на брат ти Захари, приисква ли ти се и на теб да станеш баща и с колко деца се виждаш един ден?

- Да, приисква ми се! Те са супер симпатични, умни и красиви деца, които ме карат да се чувствам щастлив, че съм им чичо и естествено ти се приисква и ти да създадеш семейство. Виждам се с 2-3 деца, не повече. Обичам да общувам с деца и да си играя с тях.

- С брат ти погаждахте ли си много номера като малки и той тероризираше ли те понякога, предвид това, че е по-голям с пет години?

- Не ме е тероризирал, все пак имаме голяма разлика. Не бяхме в една и съща компания – той си беше с по-големите, аз с по-малките и се спогаждахме. Сега вече имаме доста общи приятели и се разбираме прекрасно, това лято си го прекарахме много добре – сърф, плуване... Но не се срещахме много на сърфа, а на масата със салатата и чашка, винаги ми е удоволствие.

- Ти ли си по-добрият кулинар от двамата?

- Аз съм по-добрият готвач определено, той си го признава и аз наистина правя някои неща – например седя на скарата и така нататък. Аз малко повече готвя, отколкото той. Кулинарията по някакъв начин ме успокоява и ми е приятно да готвя понякога.

- В “Черешката на тортата” ти беше обграден с жени – тип “плеймейтки”. Как се чувстваше в тяхната компания и имал ли си някога връзка с такъв тип момиче?

- Не съм имал такава връзка с този тип жени, но нямах никакъв проблем. Имам нормално самочувствие и нямам проблем да седя с който и да е на масата, а в предаването им гледах сеира. Едната от тях (Анита Мейзер –б.а.) се оказа, че сега е още в затвора.

- Имал си възможността да се снимаш във филм с Вал Килмър. Кой от чуждите актьори, с които си работил, те е впечатлил най-много и кой те е разочаровал?

- С Вал Килмър снимах, когато бях още много малък - през 2009 година в “Double Identity”. Направи ми впечатление, че когато казваха – камера работи, екшън, а той си седи, гледа си в телефона и си дописва съобщението. Явно това беше проект, който не му е бил много важен и това ми направи лошо впечатление, явно има такива, в които човек е по-добре да не участва. Иначе много ме впечатли с професионализма и актьорските си заложби Елиът Коуън, с него снимахме филм в Лондон, който скоро ще излезе. Той има доста филми, но в България не е известен. Един да кажем “среден” британски актьор , но там “средното” ниво е много високо.

- За или против легализацията на марихуаната си?

- Ще отговоря кратко и ясно. Според мен е по-добре държавата да печели от това, което така или иначе съществува, отколкото сивата икономика да печели от него.

- Усетил ли си вече какво е твоето призвание или кауза?

- Каузата ми е да правя това, за което съм учил и вярвам, че ставам да правя повече изкуство, повече проекти и да съм успешен актьор, който влиза от роля в роля.

- За какво си най-благодарен на родителите ти, че са те научили?

- Благодарен съм им, че винаги е имало какво да облека, а в хладилника - какво да ям, подсигурявали са образованието ми и са ми давали свободата да правя каквото искам. Много неща са, но като начало те са ми осигурили базиса, който ми е помогнал да съм това, което съм и не съм се лишил от нищо, но не съм бил и галеник и глезено дете. Ние не сме били семейство с прекалено много възможности, но са ми подсигурили това, което трябва и каквото аз бих искал да подсигуря на моето дете.

- В какво вярваш?

-Вярвам и в себе си, макар и не винаги.

Нашият гост

Харизматичният актьор Явор Бахаров стана известен с ролята си на бунтаря Хари в един от най-успешните родни сериали - “Стъклен дом”. През 2014 г. Явор изигра и ролята на Бардем в четвъртия сезон на хитовата продукция “Под прикритие”, в която участва и брат му – Захари Бахаров. За да се подготви за образа си, му се наложило да овладее перфектно турски език, който дотогава не говорел, въпреки че майка му е наполовина с турски произход. Младият актьор изиграва много запомнящи се роли и в театъра, в постановки, като “Железният светилник”, “Евгений Онегин”, “Ромео и Жулиета”, “Пухеният”, “Самотният Запад”, “Злият принц” и други. Личният живот на Явор също често го поставя в центъра на медийното внимание. Много коментирани бяха отношенията му с Луиза Григорова, както и с Александра Тюркмен, но в момента той има сериозна връзка с красивата си колежка Рая Пеева, изиграла ролята на Леа Иванова във филма “Пеещите обувки”.