Страната се сблъсквала с безпрецедентни двойни стандарти от Евросъюза

Турция е ключов регионален играч. Въпреки че преживяното от нея през последните 6 месеца би довело всяка друга държава до ръба на колапса, Турция все така разполага с надежден държавен механизъм и с армия, която вече цял месец провежда мащабна операция в Сирия. Ние имаме лидер, чиято популярност вътре в страната нараства въпреки демонизацията му в чуждестранните медии. След опита за преврат именно този лидер се отъждествява с бъдещето на страната. Учудващо вероятно е и това, че според данните за предишното тримесечие турската икономика продължава своя растеж от 3,5 процента. Освен това, наскоро кредитната агенция „Мудис“ обяви, че до голяма степен е преодолян шокът в турската икономика, предизвикан от преврата на 15 юли.

С други думи, ние имаме общество и държава, които се отличават с невероятна устойчивост и решителност по въпроса за защитата на стабилността, докато съседните държави се борят с банкрут или граждански войни. От друга страна, Турция не получава никаква подкрепа от западните държави, които би трябвало да бъдат нейни съюзници в борбата. Що се отнася до преговорите на Турция с ЕС за присъединяването й към съюза, Турция се сблъсква с безпрецедентни двойни стандарти. Не стига че европейските държави позволяват демонстрации на Кюрдската работническа партия (ПКК) или други протестни акции срещу събитията от 1915 г., но те демонстрират и неблагоприятно отношение към турските граждани, обявяващи сe срещу преврата, и ги обвиняват, че искат да пренесат вътрешните си проблеми в Европа. Не минава и ден, в който европейските медии да не се нахвърлят с оскърбления срещу Ердоган и по този начин да унижават Турция.

Създава се впечатлението, че Турция е в изолация заради покровителственото отношение на ЕС и нарушения на договора за бежанците. Ние се сблъскваме с някои странни случаи, като например решението на Великобритания да затвори британското посолство от съображения за сигурност по време на Курбан Байрама (празника на жертвоприношението), който вече е официален празник в Турция. А в същото време британският посланик спокойно пътешества из югоизтока на Турция, където продължават въоръжените стълкновения.

Нашите отношения със САЩ преживяват един от най-напрегнатите периоди в своята история. Отрядите за народна самоотбрана (YPG) са един от двата централни проблема. След като „Ислямска държава“ бе изтласкана от турската граница, Турция видя, че покрай границата й се разполага друга терористична организация, и както вече се каза неведнъж, страната ни няма да допусне това формирование там. В резултат на проведената в продължение на един месец военна операция районът западно от Ефрат бе в значителна степен прочистен от терористични елементи. Ние обаче установяваме, че помощта на САЩ, оказвана на Турция по този въпрос, не надхвърля рамките на риториката. Операция в Манбидж ще бъде моментът на истината, когато САЩ ще трябва да покажат коя от страните те смятат за свой съюзник.

Още един болен въпрос - Фетхулах Гюлен. Според последното допитване на общественото мнение, направено от Pollmark, 88% от жителите на страната смятат Гюлен за терорист, който стои зад опита за преврат. Въпреки това САЩ все така го възприемат просто като духовник. Американските власти още не са го задържали, да не говорим за екстрадирането му, въпреки че са задължени да го направят в съответствие с подписаната между САЩ и Турция конвенция за предаване на престъпниците. Междувременно заради нечувствителността на САЩ Гюлен продължава да управлява своята организация от Пенсилвания.

От друга страна, макар че Турция и Русия изглежда не могат да се договорят относно сирийския президент Башар Асад, Русия отдавна закри училищата на Гюлен и отстоява териториалната цялост както на Сирия, така и на Турция. Освен че тя доказа на целия свят своята икономическа и военна мощ. Затова именно сближаването на Турция с Русия не трябва да учудва САЩ. Не мисля, че Турция възприема Русия и САЩ като равнопоставени съюзници. Въпреки това, чувствайки, че е оставена сама с решаването на двата основни въпроса на националната си сигурност, Турция търси други връзки, които са приятелски за външната й политика. В последния случай нещата ще зависят от отношението на САЩ към Турция.

(БГНЕС)