„Konami“ отмъкна Евро 2020 от „EAsports“

Наградния фонд на „Dota 2“ надмина рекордните 33 млн. долара

На 24 август 2019 да почерпят

„Лудогорец“ втори по шутове в Лига Европа

Г-7 в очакване на нов трус от Тръмп Срещата на най-развитите икономики започва утре

Шест членки на ЕС приемат 356 мигранти от кораб до Малта

Космическа сянка тегне над местните избори Ретроградният Меркурий залага капан, сочи прогнозата на астролога Светлана Тилкова - Алена

Пожар избухна на ферибот в Индонезия, трима загинаха

Ердоган се чул по телефона с Путин, ще посети Русия на 27 август

Бразилия няма пари да се справи с пожарите в Амазония

Бурак Дениз остана на сухо

Авантаджии с палатки превзеха плажа на Крапец Румънци отдават незаконно каравани под наем на пясъка, български “еколози” ползват гората за тоалетна

„Труд Уикенд“ – един вестник за два дни

Китай с нови мита за внос на американски стоки, Тръмп обеща отговор

Борис Джонсън: Ще връщаме обратно мигранти, които прекосяват Ламанша незаконно

Австралийски каяк изненада Видин ТИД, най-дългата регатата в Европа, навлезе в наши води

Жегата е непоносима за пристигащите гребци. Снимки: Авторът

Немците са първи на палатките, а балканците – на бирата

„Три чебабче плийс“, поръчва си участничка в регатата „ТИД“, застанала край импровизирана скара-бира на брега на Дунав до крайграничното видинско с. Връв.

70-годишната Морийн от далечна Австралия опитва веднъж в годината вкуса на българското кебапче, когато най-дългата регата в Европа минава по традиция и през наша територия.

Близо сто гребци от Германия, Англия, Холандия, Унгария, България, САЩ и даже от Австралия акостираха в събота на брега на реката за първи път на българска територия. Това е 64-то издание на грандиозния преход, откакто през 1956 г. е сложено началото.

Регатата е дълга 2516 км и продължава около 75 дни. Задължително изискване е да не се участва с моторни лодки. Дългият преход няма състезателен характер и цели хората от различни страни с различни култури да се опознаят.

Австралийката Морийн обяснява, че заедно с три сънароднички се е включила в регатата в сръбския град Мохач. „Това е четвъртото ми участие, за първи път участвах през 2003 година. Идвам заради неповторимата природа и вълнуващите преживявания и се включвам на по-късен етап, защото ми харесва как ни посрещат хората в България. Тук, за разлика от Сърбия, организацията е много добра“, обяснява дамата.

62-годишният Бруно, музикант от градче в околностите на Мюнхен е съвсем лаконичен относно причините да се включва редовно в регата. „Няма какво да разказвам толкова – просто вижте гледката зад мен, тя казва всичко…“, въздъхва немецът.

Веднага след пристигането си германските участници първи започват да разпъват палатките, докато нашенците и сърбите и другите балканци първо налитат на бирата, която грабят от набързо инсталиран край брега хладилник. Преди това обаче пристигащите на групи и поединично изнурени гребци се разхлаждат в Дунава, след като часове наред са гребали в непоносимата жега. В средата на лагера се издига знамето на регатата, край което се извършва паспортна и митническа проверка, тъй като това е първият пристан след преминаването на границата.

Хората сега са видимо изтощени при пристигането, защото днес е един от най-трудните етапи – от сръбския град Бърза паланка насам, обяснява Асен Гаджулов, който е отговорник за водния туризъм към ТД „Бонония“-Видин. Той е редовен участник в най-дългия речен поход и твърди, както и мнозина от чужденците, че най-атрактивен откъм природни забележителности е българският участък от трасето, тъй като ландшафтът тук е изпъстрен с множество острови.

Участниците в гребния поход са на възраст от 9 до към 80 години. Сред тях е и 9 годишния Виктор от Сърбия. Той е придружаван от дядо си и е нещо като талисман на сегашния преход, обясни организаторът на регатата от българска страна Йонко Кожухаров, който от 5 години се занимава с тази дейност. В рамките на речните биваци на импровизирано върху сгъваеми масички „чейнч бюро“ се обменят евро за левове по официалния курс. В края на деня се прави нещо подобно на вечерната проверка в армията. Всяка държава си има отговорник, проверява се по държави дали всички са налице. В неделя от ранни зори към Видин поеха първо германците, а най-накрая балканската диаспора като от брега край село Връв са се включили още 10 души, а от Видин – 30 гребци.

Според организаторите всяка година в речния поход се включват между 600 и 1000 души, но едва около 20-25 от гребците издържат на огромното изпитание, на което са подложени през целия преход от германския град Инголщад до устието на реката в Черно море.

„Принципът ни е един човек – един каяк. Не би трябвало да се носи друг багаж отделно, а само този, който може да се побере в лодката“, обясняват организаторите. Това е видно и от претъпканите с десетки бутилки минерална вода и тоалетни рула и други вещи от първа необходимост лодки.

Според Кожухаров голям проблем са тоалетните по трасето на българска територия. По европейските изисквания, на тридесет души се полага по една тоалетна, а в момента имало инсталирани едва по две тоалетни на определените места за почивка. Би трябвало да са поне по пет, имайки предвид стотиците участници.

В късния следобед в неделя след акостирането във Видин и устройването на палатков лагер в близост до средновековната крепост Баба Вида, участниците в регатата бяха нагостени с чорба от два вида риба в специално приготвена за случая шатра от домакините от местното туристическо дружество „Бонония“. Накрая австралийката Морийн, както и другите участници от по-далечните страни, ще продадат каяците си на символични цени, и догодина пак са на Дунава…

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.