Агонията на бойците в „Азовстал“: Лъжите и парите на Киев, жени снайперисти и глад (Видео)

Защо капитулацията започна едва на 16 май?

Имаше много причини. Най-важната е, че защитниците на „Азовстал“ напълно загубиха възможността да водят бойни действия. Видях с очите си как се реализира всичко в действителност. На командния пункт на батальон „Восток“ имаше огромен плазмен екран, който показваше атаките на дроновете. Нашите дронове висяха във въздуха непрекъснато – единият се връща за кацане, за да зареди батериите и да се прочете информацита от флаш картата, другият веднага излита. Зад екрана седеше опитен наблюдател, който често виждаше това, което другите не забелязваха. Наблюдателят съобщава: „При сграда 53 движение на вражеска група от петима души”. Минохвъргачката получава за секунда координатите, още 20 секунди, и започва огън. Не мога да кажа точно колко дрона едновременно контролираха територията на завода - десетки. Чувах това безкрайно бръмчене добре...

И освен точното унищожаване на идентифицирани цели, Азовстал беше постоянно обстрелван от нашата артилерия с ракети „Град“, тежки огнехвъргачки (ТОС „Чебурашка“), авиация и флот. Всъщност движението на “азовците” около завода беше възможно само в периоди на преговори и примирие за освобождаване на цивилни и работници от последната смяна на фабриката.

Към момента на излизането на първите групи, които се предадоха на 16 май, според "азовци" те вече са били без храна  девет дни.

Друга важна причина за предаването е психологическият срив. Както каза пред специалния кореспондент на „Комсомольская правда“ един от основателите на "Азов" с позивна "Аспид", те са вярвали, че ще бъдат освободени с помощта на някакви политически споразумения или по време на военна операция. В „Азовстал“ обичаха да рисуват карти с червени стрелки - как ще удрят от фабриката към групата за деблокиране. Киев хранеше с обещания и дори редовно превеждаше по-високи заплати с бонуси „за обсада и смелост“. "Aспид" дори показа банкова сметка на телефона си - за 80 дни стоене в „Азовстал" той получи 190 хиляди гривни (380 хиляди рубли - кор. бел.). Но в действителност деблокирането беше невъзможно. От самолетите за „Азовстал“ дори не беше възможно да се свалят необходимите лекарства. Приблизително 600 ранени агонизираха в подземията на завода, губейки и без това ниския боен дух. В същото време руската преговаряща група за месец установи поверителни контакти с част от военния елит на защитниците. Обещаха им да им зачетат доброволната капитулация и дословно им обясниха, че „Киев се нуждае само от мъртвите герои на Азовстал“. Бойците от завода се досещаха, че това е така. Отношенията между политиците от Киев и „азовци“-те винаги са били на ръба на враждебност. И в крайна сметка всички тези компоненти сработиха.

Колко се отказаха?

Към 22 май в „Азовстал“ са се предали 2439 бойци от „Азов“, войници от въоръжените сили на Украйна, бреговата отбрана, граничарите и служителите на армията. Съставът на освободените все още е секретен в интерес на нашите специални служби и следователи. Все още не са ни показани нито западни наемници, нито чуждестранни офицери-съветници. Тяхната съдба все още е секретна. Имаше вариант да се отърват от тях като ненужни свидетели, способни да компрометират режима в Киев и Запада като цяло.

Сред предалите се са 78 жени, повечето от които са лекари, медицински сестри, служители на финансовите отдели на военните части. Известно, че снайперистката Екатерина Полищук, която се е присъединила към „Азов“ на 13-годишна възраст, е била в „Азовстал“. Все още не е представен на обществеността този случай, но според експертите не би трябвало да има много снайперисти, а жените снайперисти като цяло са изключително редки.

Броят на предалите се не е окончателен, според командира на батальон "Восток" Александър Ходаковски, който, между другото, също се занимава с окончателното прочистване на завода и индустриалната зона, може да има изненади под формата на скрити групи от онези, които в никакъв случай не трябва да стигат до нашите специални служби. Според Александър Ходаковски те могат да изчакат докато приключи чистката и само няколко десетки полицаи и резервисти на контролно-пропускателни пунктове ще останат в „Азовстал“. Чакаме резултатите от зачистването, докато сапьорите работят в Азостал.

Какво ще се случи с пленените бойци?

Първо, съставът на тези, които са се предали, е хетерогенен. Повечето попадат под разпоредбите на Женевската конвенция за защита на военнопленниците и ще бъдат признати за бойци. Съдбата им ще бъде определена в близко бъдеще, може би ще бъдат разменени. Разбира се, ако тези хора не са замесени във военни престъпления. Колко "Азов"-ци сред затворниците има все още не се знае. Както отбеляза Александър Ходаковски, командир на батальон Донецката народна република (ДНР)  „Восток“,  сред затворниците няма нито един човек, който веднага да бъде идентифициран като „азовец“. Преди да попаднат в плен, всички скъсаха нашивките и отличителните си знаци, предизвикателно разбиваха телефони, таблети и лаптопи. Разследващите имат много работа. Най-вероятно най-известните бойци ще бъдат съдени от трибунал в ДНР (той се формира в момента), а в народните републики на Донбас, нека ви напомня, смъртното наказание не е отменено. Много е вероятно мнозина от тях да ги очаква дълга работа и възстановяване на разрушените пътища и съоръжения: като германците след Великата отечествена война.

Към момента затворниците са разпределени по следния начин. Ранените се озовават в болницата в Новоазовск (най-близкият регионален център на ДНР до Мариупол), най-тежките случаи, които просто не може да бъдат откарани в Донецк. В самия Донецк бяха разпределени места за ранените в няколко болници. Останалите затворници са изпратени в зоната в село Еленовка край Донецк. Най-любопитното е, че Еленовка е обект на постоянни обстрели от украинска страна от самото начало на войната. Може би присъствието на стотици „братя по съдба“ по някакъв начин ще смекчи огъня на украинските артилеристи? Или обратното? А най-"интересните" затворници, както се казва, вече са в специални институции в Таганрог и Ростов и свидетелстват там.

Победата се превърна в катастрофа

Падането на Мариупол е много тежък удар за властите в Киев. 20 000-та групировка, оборудвана, мотивирана и обучена, с трикратно числено превъзходство, е ликвидирана и частично взета в плен. Освен това условията за настъпващите руски войски бяха най-трудни – градска и индустриална среда. Друг голям провал се случи във външнополитическия кръг. Западът не предприе реални стъпки за спасяването на мариуполския гарнизон и „обсадените бойци на Азовстал“. А Русия просто не обърна внимание на заплахите, на политическия и икономическия натиск. Жалбите към папата и журито на Евровизия показаха, че тези структури не оказват реално влияние върху политическите процеси, което всъщност беше ясно на здравомислещите хора.

Според мен за първи път в „историята на Азовстал“ мироопазващите мисии на ООН, ОССЕ и Червения кръст  работеха заедно – помогнаха за освобождаването на „човешкия щит“ ​​от местни жители и показаха на бойците, че тяхното предаване се контролира от международното право и всеобщите морални човешки стандарти. Няма смисъл да се бориш до последно. Трудно е да си представим колко, благодарение на това разбиране, човешки животи бяха спасени. И на целия свят беше показано срещу кого се борят руските военни и милицията на ДНР – на телата на пленените това беше нагледно демонстрирано със свастики, канибалски изречения и цитати на Хитлер.

В Украйна все още не са осъзнали напълно какво се е случило. Там пропагандната машина вече полудя, опитвайки се да докаже на всички украинци, че това не е капитулация, а „евакуация“ или „специална операция за изтегляне на нашите войници от обкръжението“. Всички тези илюзии ще свършат в следващите дни, когато затворниците от „Азовстал“ започнат да говорят. Те ще имат какво да кажат на Украйна и на света.

(От „Комсомолска правда“)

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Мнения