Ние сме люлката на геноцида

Това посочи американското списание “Военна история”

Според Ричард Селсър в Априлското въстание са избити над 15 000 българи. Всъщност жертвите са около 30 000 в близо 200 селища, подложени на сеч и огън

Баташкото клане далеч не е единственият документ за заличаване на българския народ

Американците пак ни изпревариха. Посочиха, че сме люлката на геноцида. Ние си го знаем, но политиците упорито бягат от тази дума. Арменският геноцид например е признат от целия цивилизован свят. През 2015 г. българският парламент също трябваше да го заклейми. Бойко Борисов мъдро обяви, че това не е геноцид, а “масово изтребление”!

“Модерната ера на геноцида започва в забравен край на Османската империя. Не в Армения през 1915 г., както мнозина знаят, а в малко българско селище през 1876 г.”, пише Ричард Селсър в списание Military History (“Военна история”).

От корицата гледа башибозук със заглавие “Лицето на злото?” и подзаглавие “Клането в Батак разкрива отоманската варварщина”. Според автора, който е преподавател в тексаски колеж, в Априлското въстание са избити над 15 000 българи. Всъщност жертвите са около 30 000 в близо 200 селища, подложени на сеч и огън.
Селсър акцентира върху заслугата на американския журналист Дженюариъс Макгахан. Като кореспондент на британския “Дейли нюз”, той заминава за България през юли 1876 г. Минава през Пловдив, Пещера, Пазарджик и стига Батак. Влиза в църквата “Св. Неделя”.

“Това, което видяхме вътре, бе страшно - свидетелства журналистът. - Огромно количество обгорели тела лежаха там, овъглените и почернели останки бяха натрупани до половината към тъмния таван, правейки го да изглежда още по нисък и мрачен. Гниещите тела бяха страшни за гледане.” “Човек не би могъл да си представи такъв ужас - продължава Макгахан. - Всички отвърнахме поглед, отвратени и замаяни, и се заклатушкахме навън от този зловещ дом, благодарни, че сме отново на улицата. Обиколихме селото и видяхме същото отново и отново над сто пъти.”

“Българските мъченици”, художник Константин Маковски.

“Скелети на мъже с парцали от дрехи и висяща плът, глави на жени, чиято коса се въргаляше в прахта, кости на деца и пеленачета, разхвърляни навсякъде. На едно място ни показаха къща, където били изгорени двадесет души. На друго десетина момичета били изклани, след като се скрили, видяхме костите им. Навсякъде ужас след ужас...”

Макгахан пресмята, че от 9000 батачани оцеляват едва 1200 клетници.
Като част от Априлското въстание, Баташкото клане далеч не е единственият документ за заличаване на българския народ. Пет столетия поробителите са работили по въпроса.

Първото масово помохамеданчване е през 1515 г. в санджаците Силистра, Никопол, Чермен, в Беломорието и Македония. Главите на непокорните са сложени на дръвника. Потурчванията продължават до края на ХVIII век, най-вече в Северна и Североизточна България.

Първото търновско въстание избухва през 1598 г. След погрома десетки хиляди единородци бягат във Влашко. Второто търновско въстание пламва в 1686 г. През 1688 г. е Чипровското в северозапада. Вълна бежанци търси спасение пак във Влашко, в Молдова, Банат и чак в Унгария. Нашите земи продължават да се обезбългаряват.
Масови потурчвания има през годините 1689, 1705 и 1729, когато под ятагана е населението в Смолянско. Следната година бележи бунт на българите в Силистренско.

През 1810 г. избухва Габровското въстание. През 1835 г. е Велчовата завера, 1837 г. отново се вдига Чипровско. През 1856 г. е въстанието на Дядо Никола, 1862 г. е Хаджиставревата буна, а през 1875 г. Старозагорското въстание, прелюдия към Априлското.

В Карлово още помнят “Страшното”. Така влиза в черните страници на историята друго клане като баташкото. През Руско-турската освободителна война над 900 българи падат под ятагана и увисват на бесилото. Градът на Левски е обезкървен и разорен.

По време на бойните действия карловските българи и турци сключват договор за взаимно покровителство. Според документа, ако русите влязат в града, християните ще защитят мюсюлманите. И обратното - ако нахлуе турски аскер, мохамеданската общност ще стори същото за християнската.

“Днес на 12 юлия на тази 1877 г., когато правихме изпит, известиха, че идат русите. След това излезе всичкият народ заедно с всичкото свещенство, за да ги посрещне, и след един час дойдоха”, хроникира съвременникът Васил Попов.

Мюсюлманите са обезоръжени, но косъм не пада от главите им. Българите изпълняват своята част от договора. След като казаците се оттеглят обаче, няколко чалми веднага отиват в Пловдив и докладват какво се е случило. С 10 000 редовен аскер и 2000 черкези и башибозуци Кямил паша потегля на север.
Видният историк проф. Иван Унджиев пише:

“На 30/18 юли следобед турските войски обградили Карлово и нахлувайки от всички страни в града, започнали да избиват българското население и да ограбват къщите и дюкяните, ревностно подпомагани от местните турци, забравили споразумението и договора за взаимно покровителство.”

На другия ден главорезите отмарят. Пият кафе, шмъркат енфие и точат калъчките.
“На 2 август (22 юли) сутринта - сочи професорът - около 2000 помаци и черкези, дошли нарочно за плячка от Чепино и Пазарджик, нападат на свой ред града и под покровителството на войската продължили с още по-голямо настървение нейното дело; избиват мъже, жени и деца и ограбват всичко, каквото им попадне в ръце - пари, стока, покъщнина, та дори черковните складове и одежди. Скрилите се в черквата жени и мъже били изклани. Голяма част от плячката бива веднага натоварена на коли и коне и изнесена от Карлово, а друга - продадена на местните евреи.” Жертвите, които още дишат, са тикнати в Хаджиасановия хан. Край върбата до него е вдигната бесилка. Турците овесвали поредния българин и докато се гърчи в смъртна агония надували зурли и биели тъпани. Това била отплатата за оня, който ги е спасил от казашките шашки.

Труповете са третирани като отстрелян дивеч. Връзвани по няколко наведнъж и с дърво през въжето носени и хвърляни в нарочно изкопани трапове. Мястото за вечен покой!

Понеже не смогва да ликвидира всички, Кямил паша праща част от обречените в Пловдив. “И започнаха да бесят главно карловци - свидетелства очевидецът Никола Начов. - Влачеха ги живи-умрели, запъхтени, изпити, жълти, дрипави, рошави, брадясали и с дълги коси, някои боси, на гърди с илями (смъртни присъди) от бяла хартия и обградени с куп озлобени низами с пушки.”

Имената на мъчениците, които се знаят, са изписани върху паметника на Васил Левски.