За еволюционната теория и непредсказуемостта на миналото

Историята не е съвсем наука, а по-скоро художествена литература, която покрива всички жанрове от мемоаристиката до научната фантастика

Мисълта на човека е достигнала невероятни прозрения за битието

Гледам от известно време по НВО някакъв относително стар сериал (което го прави относително приемлив) и там последният епизод от поредния сезон завърши с лаф, по-готин от който отдавна не бях чувал. Но нека първо ви опиша ситуацията. Години наред международен злодей от планетарен мащаб разказва играта на наивниците от 2-3 малки американски градчета в Средния запад. Накрая всички от бандата му умират по мъчителен начин, само той успява да се измъкне. След няколко години го сгащват на летището под друго име и полицайката, която го е преследвала през всички епизоди на съответния сезон, тържествуващо сяда срещу него в стаята за разпит.

- Сега ще ви отведат в Райкърс, после ще ви съдят за всичко и тъй нататък, докато ви се разгони фамилията - казва полицайката, като, разбира се, не я цитирам точно, но смисълът е този.

- Нищо подобно - отвръща глобалният злодей. - След пет минути тук ще влезе човек, на когото не можете да противоречите, и ще ме освободи.

Епизодът и сезонът свършват, както свършва великият сериал “Семейство Сопрано” - черен бланк (знам, че дълбоко в себе си това е оксиморон, но терминът е такъв) и пълен мрак, преди сме разбрали кое от двете се е случило.

Малко преди това злодеят обяснява на полицайката, че бъдещето е ясно и никой не може да го промени, след което казва въпросния величествен лаф:
- Виж, миналото... Миналото е непредсказуемо.

Във филма имаше и други готини лафове, например: за човека не е толкова важно да е богат, колкото да изглежда богат, но мен ме потресе именно този:

Миналото е непредсказуемо

Потресе ме, защото в изключително елегантна форма изразява моите възгледи за историята. За мен историята, с изключение на археологията, архивистиката и други дисциплини, които не се занимават да обясняват нещата и да търсят смисъл в тях, а само ги регистрират, не е съвсем наука, а по-скоро художествена литература, която покрива всички жанрове от мемоаристиката до научната фантастика и фентъзито.

В постановленията на IV вселенски събор между другото се казва (цитирам по памет): “Който веднъж е получил истината и още продължава да търси нещо друго, той търси лъжа”. От своя страна Библията, за която трудно можем да кажем, че е лъжа, защото ако кажем, ще се срине цялата ни цивилизация, започва така: “В начало Бог сътвори небето и земята” (Бит. 1:1). Точка. Ама как, ама защо, ама кога, ама за колко време...

Хората не спират да дразнят въображението си с въпроса как точно е създаден светът, като в общи линии са съгласни по основните положения, но се делят на такива, които вярват (защото нямат личен сетивен опит за това), че го е сътворил Бог, и такива, които вярват (защото нямат личен сетивен опит за това), че е възникнал по случайност. Веднага изскачат следващите въпроси: пред първите “Що е Бог?”, а пред вторите “Що е случайност?”.

Да вземем еволюцията с уговорката, че тук “еволюция” ще наричаме еволюционната теория на Дарвин. Иначе еволюция по принцип има навсякъде. Латинската дума evolutio произлиза от глагола evolvї, evolvere, който е съставен от: e- / ex- (навън, извън) и volvї(търкалям, въртя, навивам, разгъвам свитък). Първоначалното значение на evolvїе буквално “разгъвам свитък”, защото античните книги са били свитъци. Когато човек чете свитък, той постепенно го развива пред себе си.

Ние сме свикнали да мислим “еволюция” в корелация с “революция”, като при първото нещата се развиват бавно, последователно и по естествен път, а при второто - бързо и насилствено.

Еволюционната теория в частност е друго. Ако опашката на маймуната изчезне по естествен път за милиони години - това е еволюция; ако є я отрежеш - това е революция. Шегувам се. Накратко еволюционната теория гласи, че всички живи същества имат общ предшественик и се променят през поколенията чрез “произход с модификации”. Основният механизъм, който стои в основата на тези промени, е естественият подбор - процес, при който организмите, които са по-добре приспособени към своята среда, оцеляват и се размножават по-успешно. (National Geographic Society)

Тоест всичко живо - от чехълчето в локвата, от брадавичестата свиня (Phacochoerus africanus), та до Махатма Ганди, всичко е произлязло от един хипотетичен коацерват, който в даден момент е решил да пропуска избирателно вещества в себе си. После по-големите коацервати започват избирателно да пропускат в себе си по-малките коацервати (тоест да ги изяждат); големите риби започват да изяждат малките риби; в бягството си малките риби излизат на сушата; става студено и им пораства козина, изобретяват дрехите и козината им опада. И тъй нататък.

Тоест промяната на средата променя и формите на живот дотам, че у някои се появява разум. Всъщност разум се появява само у една и то веднъж завинаги, повече не се появява, независимо от промените в условията. Въпреки че някои философи все още очакват да се появи. Познавах една студентка - дъщеря на колега на майка ми. Красива жена и много вълнуваща, защото беше по-голяма от мен - студентка по философия, а аз - гимназист със сериозно гадже (казвам го, за да не изглеждам предубеден поради загорялост). Тя имаше теория за мишките и логичното възникване на разум при тях. Твърдеше, че в случая всички условия са налице - живот в социум с някаква йерархия, враждебна и бързо променяща се среда и много силен и умен враг в лицето на човека, в сблъсъка с който мишките или трябва да оцелеят по някакъв хитроумен начин (например като и те развият разум), или да изчезнат като вид. И казваше тази студентка, че е много развълнувана от мен, защото в мое лице виждала жив идеалист (в смисъл на човек, според когото съзнанието определя битието, а не обратно, както ни учеха тогава), но нещата така и не отидоха по-надалеч. Нито с нас двамата, нито с мишките.

Има ли еволюция в момента? Тоест регистрирани ли са “добри мутации”? Защото с дейността си човекът въздейства агресивно върху средата, променя условията в нея бързо и според теорията на еволюцията организмите се очаква да реагират по-категорично. Индустриалната цивилизация на човека влияе върху определени части на планетата не по-малко драстично от кредно-палеогенското измиране (преди 66 милиона години), когато изчезват динозаврите и настъпва разцветът на бозайниците. Не знам. Аз поне не съм чувал да са се появили нови видове или да са процъфтели стари, освен може би някои вируси, но там причините не са съвсем еволюционни. Но не съм аз този, който ще умува. Има умове, много по-будни от моя.

Мисълта на човека е достигнала невероятни прозрения за битието с техническата помощ на науката. Някой веднага ще даде за пример невероятните комуникационни и информационни технологии, индустрията и пр. Аз ще добавя също медицината и фармацията, където наистина се творят чудеса. Обаче човешкият ум се спъва о два изначални въпроса:
1. Как се появяват пространството и материята? 
2. Как се появява животът?

И по двата науката не знае нищо, а само гадае. Но има и още два въпроса, по-ужасни за човешкия ум дори и от тези: 
1. Защо се появяват пространството и материята? 
2. Защо се появява животът?

Хубаво е тези неща да се знаят, за да разберем кои, аджеба, се ние (не знам защо този въпрос е толкова важен), но по пътя, по който вървим към тях, няма голяма надежда да намерим отговорите. Защото, както казахме, миналото е непредсказуемо.

Като православни ние сме повече или по-малко исихасти. Къде исихастите търсят познанието за всичко? В тъмнината на пълното незнание, която е отвъд всяко познание. И стигат до отговора по прост, синтетичен начин, а не по аналитичен.

Начинът не е да разбиваш ореха на познанието с киножурнала “Хочуу всё знать”, а да намериш пътя за съединение с Твореца и тогава ще знаеш всичко, което знае Той. Тоест всичко. Ако да знаеш всичко е все още толкова важно за теб, разбира се. Жаждата за знание е лакомия като всяка друга. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.