АЕЖ – интересът клати феса

Асоциацията на европейските журналисти е чисто и просто едно НПО с гръмко име, претендиращо за представителност и обслужващо определени интереси

През 2020 г. от НПО-то отново са силно обезпокоени от съмнителното провеждане на съдебно производство по дело срещу Иво Прокопиев

За втори път Мария Цънцарова от БТВ е била призована на разпит в МВР, преди това по казуса са били сезирани ГДБОП и Комисията за защита на личните данни, а от „Възраждане” са подали сигнал и до главния прокурор, за да разкрият източниците и на репортажа за ваксинираните срещу Ковид вече бивши народни представители от партията, която пък категорично се обяви срещу ваксинациите.

В началото на годината Мария Цънцарова направи разследване, разкриващо, че докато “Възраждане” пропагандират срещу ваксинацията и мерките за ограничаване на пандемията, депутати от партията всъщност са били ваксинирани. Става въпрос за  Николай Дренчев, Иво Русчев, Стоян Таслаков и Даниел Петров, които са си поставили ваксина през 2021 г. и имат зелени сертификати.

Темата обаче не е дали по-същественият проблем е, че се касае за лични данни, до които Цънцарова е достигнала чрез източниците си, поради което има и производство пред Комисията за защита на личните данни, или че лидерът на „Възраждане” Костадин Костадинов нарича ваксините „експериментална течност“, партията протестираше срещу мерките, а всъщност сред народните и представители има ваксинирани.

Тук въпросът касае реакцията на Асоциацията на европейските журналисти – България (АЕЖ). Още през юли те загрижени съобщиха, че Цънцарова е била привикана в МВР, а сега призоваваха властите „да преустановят незабавно натиска над колежката ни, а нейният работодател – да осигури адекватна и пълна по обем защита“.

Според тях, „в офанзивата (срещу Цънцарова – бел. авт.) се е включила и прокуратурата”, като по случая вече има образувано досъдебно производство, поради което от АЕЖ даже са депозирали становище по производството с искане да бъдат конституирани като заинтересована страна, но както с недоволство ни информират - не са получили отговор.

Всъщност всичко щеше да е точно, ако въпросното НПО (защото те са именно такова) не скача според определени интереси, а се ръководи от обективността. Организацията, която се бори за “свобода на словото”, винаги действа селективно. За пример можем да вземем няколко други казуса.

През 2020 г. от НПО-то отново са „силно обезпокоени от съмнителното провеждане на съдебно производство по дело срещу бизнесмена и собственик на български медии Иво Прокопиев”. Според тях, „последствията от присъдата могат сериозно да навредят на свободата на словото в България, защото медиите от групата са известни като едни от най-основните източници на независима и висококачествена журналистика в страната”.

Случаят беше свързан с приватизацията на държавния дял в електроразпределителна компания EVN през 2011 г., като обвинението беше, че продажбата на държавните дялове е нанесло щети в голям размер на държавата от 20 млн. лв. Според прокуратурата продажбата е станала на цени, по-ниски от пазарните след оценка от „Булброкърс“ (собственост именно на Прокопиев). Съдът оправда Прокопиев (това пък е съвсем друга тема, касаеща съдебната реформа и че всъщност такава наистина е крайно необходима, но не в прокуратурата, както искат ДБ и медиите на Прокопиев, а в съда). 

Втори казус – през април, след като „Има такъв народ” обявиха предложенията си за членове на Съвета за електронни медии (СЕМ), сред които беше и Мартин Карбовски, реакцията на АЕЖ беше мълниеносна, включваше даже и протест пред Народното събрание под надслов: „Спрете гаврата с медиите!”. Обяснението им: „Номинацията на Мартин Карбовски за член на Съвета за електронни медии е преминаване на червена линия от рода на избирането на Делян Пеевски за директор на ДАНС”. А в позицията им, публикувана малко по-рано, изтъкнаха, че членовете на СЕМ трябва „да са спазвали професионалните и етичните стандарти, никога да не са използвали език на омразата и да не са разпространявали дезинформация”.

Така е, Карбовски определено е спорен, но пък от АЕЖ по никакъв начин не реагираха на кандидатурата на ДБ за СЕМ – Пролет Велкова от Дарик. В предаването ѝ „Кой говори”, излъчено през септември 2021г., на тема „Ученици ловят педофили”, гостуваха Радослав Стоянов от БХК, който е апологет на ЛГБТИ идеологията. След това предаване обаче се оказа, че въпросният е загрижен и за правата на педофилите: „Да разрешаваме нещо, което сме сложили в рамката на проблем“. И по-големият проблем е, че г-жа Велкова (определена от ДБ като обществен авторитет) не се намеси, ограничавайки словата на Стоянов. Напротив, тя го подкрепи, изтъквайки: „Всеки живот има значение“ (като противопоставяне на „Педофилските животи нямат значение“),  „Педофилията е страдание за боледуващите от тази болест”, „Проблемите са, че има хора, които се саморазправят с педофили, че има хора, които страдат от такава болест, че няма работа със страдащите педофили, които прибягват до сексуално насилие“.

Нещо за жертвите на педофилите – не, за децата не стана въпрос. АЕЖ? Не, и те не написаха възмутена позиция как от честотите на радиостанция с национален лиценз, се води направо педофилска легитимация.

Разбира се, ако някой е очаквал АЕЖ да се изкажат срещу Велкова, е много умилително наивен. АЕЖ са си чисто и просто едно НПО с доста гръмко име, претендиращо за представителност и обслужващо определени интереси. А пък Велкова е от страната на тези, чиито интереси обслужва въпросната организация.

Трети казус – в края на 2021г., когато срещу „Труд” беше упражнена репресия, за да напусне помещенията, които ползваше, от АЕЖ, от които се очакваше категорично да застанат на страната на вестника (не за друго, ако щете, но се касаеше за буквално изгонени журналисти, които уж тази асоциация трябва да представлява и защитава), излязоха със следната многозначителна позиция: „Прекратяването на привилегиите „не може да се разглежда като заплаха за свободата на словото, а напротив, това е условие за справедливо третиране на медийния сектор”.

През август пък излязоха със становище, че „БНТ дължи обяснение за публикувана снимка, създаваща оптична измама” – „снимка, публикувана от БНТ (бел. авт. - става въпрос за снимката на Кирил Петков и Лена Бориславова), предизвика множество публикации в различни медии.  Тъй като снимката бе използвана за дезинформация в навечерието на предизборна кампания, би било логично обществената телевизия да даде подробно обяснение и да обясни по какъв начин е бил избран точно този кадър...”

Така, така – когато се касае за Прокопиев, за медиите му, за журналисти, чиито позиции са едно към едно с тези на АЕЖ – репресия. Когато става въпрос за други медии и журналисти – тишина. И не просто тишина, а дори ги охулват. Дали това приляга на една организация, която уж брани интересите им, е реторичен въпрос.

А колко хора знаят, че българските журналисти си имат съюз, но той не е АЕЖ, а СБЖ – Съюз на българските журналисти. И съществува от 1955г., докато АЕЖ са създадени преди малко повече от 10 години – през 2010г. Но е факт, че за отрицателно време бяха наложени от определени кръгове и медии. Някои директно ги наричат и „Асоциацията на Прокопиевите журналисти”. Съдейки по позициите им през годините, както и имената в управителния им съвет – един мини „Капитал”, няма нищо учудващо в подобно определение.

Те самите, доста нескромно, казват за себе си – „Ние сме тук, защото има нужда от нас. Ние сме професионална общност от журналисти, част от Асоциацията на европейските журналисти, независим наблюдател на Съвета на Европа. Нашата цел е да се грижим за подобряване на медийната среда и качеството на журналистиката в България и да подкрепяме журналисти, които са възпрепятствани да вършат (свободно) работата си.”

Всъщност АЕЖ се вълнува от случващото се в медийното ни пространство, само ако то по някакъв начин засяга интересите кръга им от издания и журналисти. И макар позициите им да биват налагани като последна инстанция, това е просто НПО, което по делата ще познаем.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Коментари