Аз-приятелят като поетическа сплав

Изключително популярният през последните години поет Мартин Спасов привлече в Столичната библиотека повече от 200 свои фенове за представянето на новата си книга „Приятелят, когото нямам” (Изд. „Библиотека България”, 2019). Събитието беше в необичаен формат: театрален моноспектакъл, изграден върху част от стихотворенията, органично проследявайки в стихов поток колебанията, съмненията, влюбванията и пътуванията на лирическия герой. Публиката беше възхитена от майсторското изпълнение на младия актьор Боян Младенов, който съумя така да оцвети емоционално стиховете, че оживяха десетки картини от срещи и раздели в една пастелна, чувствена пейзажност. Възторзите на публиката избухваха като фойерверки сред напластеното напрежение на тази великолепна поетическа сплав.

Редакторът на книгата Маргарита Петкова говори за работата си с автора: „Четете поезията на Мартин и мислете върху нея. Това е най-трудният ми автор, защото при него няма какво да се редактира. Дебатирахме само за една дума и две инверсии...”

Издателката Ива Спиридонова отбеляза: „Това е книга, която задава въпроси – авторът пита себе си, пита и вас: имаш ли приятел или не, съществува ли той някъде, ние имаме ли сила да отворим вратата за него, или този приятел е напуканото огледало? Дали нашето отражение не е този приятел? Тази книга е един каталог на загубите, записани в сърцето... В правата линия на отсъствието е присъствието”.

Симеон Аспарухов – управител на издателство „Библиотека България”, сподели, че тази книга е едно изключително начало за културния сезон, а авторът се е доверил на него като професионалист и е приел неговата фотография за корица на томчета: „Мартине, пожелавам ти да останеш приятеля, когато ние имаме”.

„За пръв път слушам моите творби отстрани, от дистанция, и се преоткривам. Аз съм колеблив човек, приятелят, когото нямам, не е сред вас, това съм аз самият. Когато се устремяваме към някого или нещо, ние излизаме от себе си. По-тъжни стихотворения едва ли мога да напиша” – иронизира себе си Мартин Спасков и прочете още няколко творби от новата стихосбирка.

Повече от час публиката чакаше търпеливо за автограф и снимка с автора.

 

От „Приятелят, когото нямам”

Мартин Спасов

Слънчогледи с тъмни очила.

Люляци, забравили цвета си.

Някаква тревожност е дошла –

от покоя лист да си откъсне.

Нещо неотложно ще те спре,

за да може друг да го отложи.

Дави се спокойното море

в нечия измислена набожност.

Ти се отречи заради тях –

не от друго, а от принадлежност.

Няма нищо. Ни любов, ни страх.

Имаш свободата да прогледнеш.

Коментари

Задължително поле