Ротари клуб дари на Община Велико Търново проект за възстановяване на емблематичната зала във Военния клуб Театралният салон изгоря при пожар преди 5 години и от тогава е неизползваем

Правителственият „Фалкон“ с премиера Борисов на борда приземен ръчно на летище София

Търговец на гласове наказан с 11 месеца затвор условно

Велико Търново влезе като дестинация в каталозите на най-големия румънски туроператор

Деси Слава откровено за следродилната депресия Трябваше да отмине по-бързо, признава певицата

7 водещи архитектурни бюра подадоха проекти за реконструкция на пл. „Св. Неделя“

Руски военни се разположиха в американска база в Сирия (ВИДЕО)

Вандали откраднаха бастуна на Пенчо Славейков в центъра на столицата

Стефан Данаилов излезе от комата

Задържаха крадец на бебешка количка от жилищен вход

Владислав Горанов: Проблемът с фалшивите болнични не е само в България

Невиждани снимки на Андреа без фотошоп

Съдът в Перник разпореди повторно броене на бюлетините за общински съветници

Стефан на Гала с равносметка за последната година

Борис Джонсън няма да удължава транзитния период след Брекзит

Айсбергът на българския ксенофобски национализъм За пореден път си заравяме главата в пясъка и не искаме да видим проблема

Явлението футболен хулиган не е българско – то е създадено в Англия, родината и на футбола. Този факт обаче не бива да служи за оправдание за ставащото по българските стадиони и улици през последните години. Само че повечето коментари в социалните мрежи за снощния мач, завършил с унизителната загуба на българските футболисти с 6 на 0, бяха оправдателни. Виновни са англичаните, предрекли расистките скандирания на българските запалянковци; английските медии, преувеличили значението на звуците и жестовете на шепа българи и т.н. Според мен, обаче така ние за пореден път си заравяме главата в пясъка и не искаме да видим проблема. Дотук с футбола!

Проблемът не е плачевното състояние на българския футбол (то си има обяснение, но не е моя работа), а нарастващият ксенофобски национализъм. Тревогата ми нараства от осъзнаването, че проблемът не е само български: все по-ясно го виждаме в Източна Европа, в Европа като цяло, но и по света. Ставащото днес напомня събитията от края на по-миналия век – ХIХ, неслучайно наречен Век на национализма.

Какво му е лошото на национализма, ще кажат някои, като имат предвид, че благодарение на национализма се е оформила политическата карта на съвременна Европа, че пак благодарение на него се възражда от петвековното небитие нашата държава. Моят отговор е, че от гледна точка на националната държава в национализма няма нищо лошо, затова той често е определян и като градивен национализъм. Но днес живеем в доста по-различен свят, който се нуждае от различни решения. Същевременно не бива да забравяме и това, че и градивният национализъм има своята обратна страна – когато се раждат националните държави в Източна и Югоизточна Европа, това става за сметка на разрушаването на континенталните империи, които се съпротивляват, противопоставяйки на национализма на младите нации могъществото на имперската сила – сила, чиито възможности виждаме в трагичната съдба на арменските поданици на султана. А и западноевропейските защитници на тогавашния европейски ред определят нашия национализъм като разрушителен. Въпрос на гледна точка или по-скоро на държавен интерес, нали?

Ако се върна обаче в днешния ден, нека погледнем национализма от две гледни точки – защо той се възроди и какво ни обещава за бъдещето.

Причините за възраждането на национализма в ксенофобската му форма са видими. Първата е социално-икономическата криза, предизвикана в нашия регион от прехода от държавен социализъм към пазарна икономика, довел до рязко забогатяване на едно относително малцинство и широко обедняване на значителни маси, свикнали да бъдат средна класа в епохата на социализма. Втората е постепенното осъзнаване на източноевропейците, че триумфалното им присъединяване към западните структури им носи не равноправие в „клуба на богатите“, а второстепенна и подчинена роля там. Третата е ситуационна, защото се роди от бежанско-миграционните вълни, чийто пик беше през 2015 г., но и до днес не са премахнати дълбинните причини за тях.

По важен ми се струва въпросът за последиците от нарастващия ксенофобски национализъм по света и у нас. Можем да ги проследим по ставащото в Европейския съюз. Не можем да пренебрегнем ролята на национализма при гласуването на мнозинството британци за излизане от съюза. Същото трябва да се каже и за нарастващото влияние на националистическите формации в бившите социалистически страни – видяхме го за пореден път в парламентарните избори в Полша, както и в предходните в Унгария, а сегашното отстъпление на консервативно-националистическата ФИДЕС на Виктор Орбан в местните избори се дължи само на обединението на всички срещу нея, а не на собственото u отслабване. Така стана и у нас с възхода на т.нар. Обединени патриоти и с превръщането на националистическите послания в задължителен елемент от платформите на всички партии с много малки изключения. Да не говорим за извъневропейските примери – Турция, САЩ, Русия…

За нарастване на национализма говори и официалното преразглеждане на националната история, при което не само се възхваляват проявите на ярък национализъм, но и се осъждат всички прояви на интернационализъм, много удобно определяни като зловреден комунизъм.

Е, какво от това! Това не е ли възраждане на класическите принципи, върху които се гради всяка общност – семейство, религия, нация?

 

Такова ли бъдеще искаме

Въпросът е за какво се използва обединителната сила на национализма. Защото, ако се върнем пак в края на по-миналия век, ще видим, че тя е използвана за вътрешно сцепление, насочено към външния противник. И така до Първата, а след това и до Втората световна война. Особено показателен е примерът с подготовката на Втората световна война, когато съчетанието между ксенофобски национализъм и широки социални програми изгражда толкова здраво сцепление, че за преодоляването му плащат с живота си около 60 милиона човека.

Такова бъдеще ли искаме?

От 24may.bg

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.