Днес академик Благовест Сендов – математик, политик и дипломат, става на 86 години. Блестящ учен с всички титли, които човек може да си представи, откривател, Ректор на Алма Матер, председател на БАН, на Народното събрание, посланик на България в Япония. Рядко има хора с такава биография. Преди дни бе един от академиците, написали отворено писмо до президента и премиера за недопускане на разделение на нацията с ратификацията на т.нар. Истанбулска конвенция.

Хората на точните науки винаги са били малко странни. Какво може да се иска от този, който е познал вече мига на онова тайнство, наречено откривателство. Да прилича досущ на останалите? Абсурд. В този смисъл такива хора все си остават по малко неразбрани, малко самотни и безкрайно богати със своето преживяно. 86-годишният академик Сендов (роден е през 1932 г.) е всичко друго, но не и скучен. Животът му е низ от предначертани приключения, които белязват един изключително интересен живот, пълен с обрати. В който възходите са много повече от паденията.

Запитан кое е най-лаконичното определение за него, той веднага отговаря: Математикът. Характеристиката, която би възприел като най-голяма обида, е: Родоотстъпникът. А най-много би го зарадвало, ако някой му каже: Много добре изглеждате. В биографията му е записано – откривател, математик, политик и дипломат. И за капак на всичко е голям любител на поезията.

Академик Сендов не е променил и на йота режима си, спазван от години. Става рано и всеки ден пътува за Института по информационни технологии и комуникации към БАН, където има кабинет. Него никой не може да го види без костюм и вратовръзка, чувството му за хумор е известно, а ако човек е в неговата компания, никога няма да почувства скука.

Математикът е трябвало да бъде подготвен за капиталист, който да управлява с твърда ръка спечеленото от баща му за доброто на цялата фамилия. Но както знаем, животът винаги носи изненади. Роден е в Асеновград в заможно многодетно семейство. Иначе корените му по бащина линия са от Родопите – смолянското село Петково, а по майчина от Пирин - Банско. Фамилното му име Сендов идва от прякора на неговия прапрадядо, живял през XVIII век. Викали му Сенда, защото обичал често да казва на турски “адам сенде”, което на български звучи като “не ми пука”. Дядо му Благо по майчина линия, на когото математикът е кръстен, бил комита и помощник-знаменосец в четата на Яне Сандански.

Още четиригодишен малкият Благо разбира механизма на назоваване на числата – разхожда се с часове в двора на къщата и брои. На 5 години той вече е влюбен в числата, а покрай по-големия си брат, се научава да умножава. Мечтата му обаче е да стане авиоинженер и със свой приятел правят първия у нас модел реактивен самолет с твърдо гориво, за което получава медал и първо място.

След смяната на политическата система на 9 септември 1944 г. животът му минава през десетки перипетии. Като син на предприемач, изнасял през войната пулпове за немската армия, пътят на Благовест към университета е затворен. Тогава той пише писмо лично до Първия - Вълко Червенков, с молба да го назначи... метач в столичната “Чистота”. Молбата му е удовлетворена. Така Сендов находчиво решава едно тройно житейско уравнение от онази епоха - софийско жителство, следване и “почистване” на буржоазната си биография. Талантът му си казва своето. Бил е само на 27 години, когато акад. Любомир Илиев му възлага да води първия в България курс по числени методи за нуждите на автоматичното смятане и подготовка на програмисти и хора, които ще работят с първите компютри, макар още да ги няма. На 36 г. Сендов е вече професор, а на 41 - ректор на СУ “Св. Климент Охридски”.

Мнозина си спомнят за сериозния експеримент в трийсетина училища в България. Учениците, които учеха по него, ги наричаха “сендовчета”, а проектът, смятан за подранилата лястовица на демократичните промени в образованието, просъществува 12 години. Проектът обаче е ликвидиран. Защото в България има аксиома – всичко, което е направено в друг период - е вредно.

Именно това го задържа в левицата след промените през ноември 1989-а. Сендов обаче никога не е членувал в никаква партия, дори в БКП, както мнозина смятат. На “Позитано” 20 му прощават прословутата фраза от времето на Кръглата маса през 1990-а, когато той е един от тримата безпартийни участници в нея. “Всички вкупом съгрешихме и вкупом непотребни станахме”, казва той и за капак прибавя, че партията трябва да се извини.

Известно е неговото приятелство с Джон Атанасов, създателя на компютъра. На въпроса щастлив човек ли е, отговаря с девиза на една група, която посещава в Япония като български посланик там: “Когато стигнеш състоянието да се чувстваш щастлив, да се чувстваш, че си жив, това означава, че си стигнал върха.” Признавам – Да, аз съм щастлив, защото разбрах същността на живота.

Два скандала белязват кариерата му

По време на югославската криза от 1999 г. той демонстративно посети Белград, където изрази съжаление, че не е по-млад, за да се бие срещу янките. Особено запомнящ се бе скандалът през 2000-та година, заради който го свалиха от поста зам. -председател на парламента. Причината – подписаното от него писмо до израелския президент Езер Вайцман за свалянето на плочата на цар Борис Трети в Израел. Споделя, че нито за миг не е съжалил за това.

ЗА НЕГО

Оптимист и винаги бодър

Той е преди всичко изключителен човек. Голям учен и много мъдър наставник на младите. Помня го още като млад декан, а след тока като ректор на Алма матер. Направи изключително много за университета във време, когато и университетското преподаване, и науката се оценяваха. Винаги съм се възхищавал на оптимизма му, толкова е жизнерадостен и бодър... А това е много важно. Не съм го чул никога да се оплаква от нещо. „Да знаеш, Василе, че истинският живот започва на 80“ – тези думи никога няма да забравя.

Акад. Васил Гюзелев, историк византолог

Обича историята и мавруда

Акад. Сендов е известен математик, който обича историята. Често с него се шегуваме, че историята не може без математика. Чакате някое юбилейно кръгло число и тогава издавате сборници. Ценя неговото чувство за историзъм и най-вече чувствато му за хумор. Обикновенон математизиците са лишени от това чувство и гледат строго, разумно и хладно и рядко се шегуват. С него имаме и нещо много общо – обичаме мавруд от „Шато Асеновград“.

Акад. Георги Марков, историк

Късмет е, че работих с него

Познаваме се от 30-40 години. Бил ми е ръководител в Комитета за наука при Министерския съвет. Такъв оправен шеф рядко се случва и е истински късмет, че работих с него. Има бърза реакция и чудесно чувство за хумор, прецизен е във всяко едно отношение. С ръка на сърцето ще кажа – акад. Сендов е специален човек, на когото можеш да имаш винаги доверие. Човек, който никога не би те предал, и можеда бъде гордост за всяка една нация.

Акад. Константин Косев, историк

С чувство за дълг пред Отечеството

Акад. Сендов е една от най-ярките и интересни фигури в обществения живот на България в последния половин век, че и повече дори. Човек с изключителна отговорност, висок граждански морал и будно съзнание. През последните години е автор на няколко публицистични книги. Интервютата му показват невероятно съчетание на воля, целеустременост, чувство за дълг и достойнство пред Отечеството. Той е един от ярките български интелектуалци.

Иван Гранитски,

писател и издател