На 23 октомври 2019 да почерпят

Дневен хороскоп на Алена за сряда, 23.10.2019

Стрелба в училище в Калифорния, един човек е ранен (СНИМКИ и ВИДЕО)

Две жертви на поройни дъждове в Италия

Жертви и ранени след стрелба във ферма в Русия

Путин след срещата си с Ердоган: Постигнахме съдбоносни решения за Сирия

Еврокомисар: Влизането в Шенген на Хърватия, България и Румъния е още по-необходимо при сегашните предизвикателства

„Фолксваген“ не търси ново място за завода си, проектите са замразени

Осъдиха трима българи в Санкт Петербург за опит за продажба на 40 кг кокаин Ще лежат от 10 до 12 г. в изправителен лагер със строг режим

Ердоган: Турция и Русия ще извършват съвместни патрули в Сирия

Баде Ишчил си хвана младо гадже

Вебер за мониторинговия доклад на ЕК за България: Добра работа, Бойко Борисов!

Настояват за спиране на финансовото подпомагане на Тома Белев от държавата В писмо до премиера Бойко Борисов искат отстраняване от длъжността му в Министерския съвет

УЕФА ни предупреди за напускането на Боби

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в сряда, 23 октомври 2019

Актрисата Мария Бакалова, участвала в хитовата лента “Бащата”, пред “Труд”: Филмовата индустрия у нас се подобрява ежедневно

Абсолютен работохолик съм, депресирам се без работа

Един филм се отглежда с любов и се възпитава като дете

– Мария, неотдавна българската лента “Бащата”, в която ти участваш, получи Голямата награда “Кристален глобус” за най-добър филм по време на фестивала Карлови Вари. Разкажи ни за този голям успех.
– Здравейте! Да, какво щастие, наистина преди броени дни “Бащата” спечели Гран При на фестивала в Карлови Вари, което е огромен успех както за целия невероятен екип и филма, така и като цяло за България! Сама по себе си дори само селекция на толкова престижен фестивал е постижение, а прибавяйки и взетата най-голяма награда е истинско признание за добре свършена работа. От самото начало ми беше ясно, че филмът ще бъде оценен, Криси и Пепи (Кристина Грозева и Петър Вълчанов, режисьорите на филма, б.а.) са невероятни творци, направо са си вдъхновители, те черпят много от действителността, при тях не се робува на форми, застарели и заучени средства. За мен беше изключителна чест да бъда част от такъв голям проект.

– През последните повече от 10 години български филм дори не беше попадал в основната конкурсна селекция, а сега наша продукция победи конкуренция от 11 държави. На какво се дължи това според теб?
– Дължи се на отдаденост. Киното изисква отдаденост! Когато създаваш един филм, ти трябва да го отгледаш с любов. Но и възпиташ.. като децата. Това, мисля, е доста дълъг процес… от раждането на идеята до последни монтаж и показването му на екран. И разбира се, ако искаш да ти вярват, трябва да черпиш от живота и нещата, които познаваш. Така можеш да имаш и позиция, което също е важно. Мисля си също, че днес жанровете са толкова смесени и ако се опиташ да направиш драматичен, тъжен филм, то задължително трябва да има и малко комични моменти, които да подсилят трагиката, а опиташ ли се да правиш комедия, трябва да присъстват и тъжни ситуации. С “Бащата” имаме точно такива примери, които бяха ярко оценени!

– Как попадна сред актьорския състав в “Бащата”?
– Във втори курс имахме часове в Академията по актьорско в киното с преподаватели Криси Грозева и Петър Вълчанов. Влюбих се в тях от първата среща. Естествено, вече знаех кои са – имаха “Слава” и “Урок” зад гърба си. Чаках с нетърпение всеки час с тях! В трети курс, когато вече нямахме часове с тях, ме поканиха за проби, грим и прическа, и останалото история.

– Кога започна да се занимаваш с актьорско майсторство?
– Започнах като малка. В седми клас през 2010 година стартирах подготовката си за кандидатстването ми в Националното училище по изкуства в Бургас със специалност актьорство за драматичен театър.

– Какво мислиш за филмовата индустрия у нас? Как според теб може да се подобри ситуацията?
– Истината е, че филмовата индустрия у нас се подобрява ежедневно! Вече всяка година се появяват български заглавия в официалните селекции на престижни фестивали, които стават дори и лауреати! Имаме примери с филми като “Бащата”, “Ага”, “Безбог”, “Посоки”, “Ирина”, “Слава”, “Урок”, “Отчуждение” и още много други, защитили името ни на големи конкурси. Наскоро например разбрах, че световната премиера на първия пълнометражен филм “Котка в стената” на две мои много близки приятелки (Весела Казакова и Мина Милева) ще бъде в официалната селекция на фестивала в Локарно! Какво по-голямо щастие! Също така “Котка в стената” е селектиран и ще бъде показан няколко дни по-късно отново в официалната селекция на фестивала в Сараево, където премиера ще има филмът “В кръг” на Стефан Командарев. Така че ситуацията определено се подобрява!

– Какви са твоите амбиции за близкото бъдеще? Смяташ ли да преследваш кариера в чужбина или продължаваш да работиш с български екипи?
– Иска ми се да продължавам да работя с качествени екипи в проекти със силни послания! Може би съм късметлийка, че още в първи курс срещнах режисьор като Вал Тодоров (“Трансгресия”), който ми даде началото и ценностите, които да търся в киното. С Трансгресия получих и първите ми награди за най-добра актриса в главна роля на Alternative Film Festival в Торонто и номинация в Queen Palm International Film Festival в Палм Спрингс, Калифорния. Щастлива съм, че в следващите три години успях да работя и с други имена, не всички българи (с австралийския режисьор Брайс Джойнър снимахме “Калинка”), които обогатиха критериите ми за киното като изкуство. Не мисля, че националността е от значение, а посланието, което искаш да кажеш. Със сигурност бих работила и искам да работя и в чужбина! В момента продължавам да работя с български екипи, например преди десетина дни свършихме снимките на последния филм на режисьора Ивайло Пенчев “Като за последно…”, което е комедия с малко тъжни елементи, а на мен Ивайло повери главната роля и подаръка да бъда в тандем с великолепния Васил Банов, а в състава бяха все изявени имена! В момента съм в подготовка на два пълнометражни филма, снимките на единия от които ще започнем след седмица, като центърът ни е доста провокативен и дързък, и надявам се ще предизвика много дискусии, а защо не и политически промени. Другият ще бъде в ко-продукция и също се пази в тайна.

– С какво друго обичаш да се занимаваш, освен с актьорство?
– Знам ли и аз. Истината е, че аз съм работохолик. Абсолютен. Колкото повече проекти имам и по-малко почивка, толкова по-добре се чувствам и по-добър човек ставам. Нямам ли работа, за жалост доста се депресирам, ставам апатична, агресивна, ям много, не излизам от вкъщи, плача, карам се с хора… превръщам се в ужасен човек, струва ми се. Малко съм обсебена от ролите. Даже понякога се питам аз познавам ли се наистина или съм се вживяла в проектите си, а изобщо и във филмите, които обичам. Прекарах доста време с музика – 10 години флейта и пеене. Има моменти, когато си вадя нотите или имам потребност да запея. Може би хобито ми е, че много пиша в тефтери. Имам събрани близо 6-7 изписани не под формата на дневници, но все с истории, които един ден, надявам се ще разкажа.

Нашият гост
Мария Бакалова е родена на 04.06.1996 г. в Бургас. На 6-годишна възраст започва уроци по пеене, солфеж и флейта. Учила е в Националното училище по изкуства в Бургас със специалност актьорство за драматичен театър и втора специалност флейта. След това е приета в НАТФИЗ в класа на Проф. Иван Добчев. През 2019 г. успешно се дипломира. Позната е с представленията си “Опасни връзки”, “Процесът”, “Децата на Кенеди” и други. Печелила е награда за най-добра актриса в Торонто във филма “Трансгресия”. Участвала е и в хитовите ленти “Калинка”, “Ангели”, “Бащата”, “XIIa” и други.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.