Един от най-популярните съвременни поети – пловдивчанинът Александър Секулов, представи на 12 март в „Перото” (НДК) най-новата си стихосбирка „Хроники и Химни” (ИК „Хермес”, 2018). Събитието се водеше от Валентин Георгиев – програмен директор на издателството: „Много сме щастливи, че един толкова значим писател като Александър Секулов е вече в отбора с автори на „Хермес” наред с Георги Мишев, Владимир Зарев, Недялко Славов, Емил Андреев, Мирела Иванова, Анчо Калоянов. В рамките на две години издадохме 4 книги на Сашо. Преди години той дебютира като поет, после изненадващо написа пет романа, които се радваха на огромен успех. Ние преиздадохме „Колекционер на любовни изречения” и „Малката светица и портокалите”. Пиесата му „Няма ток за електрическия стол” спечели наградата „Аскеер”. В Пловдив сега се говори само за пиесата му „Одисей”, която разтърси обществеността. Той се превърна в знаменателна личност”.

За иновативния стил и посланията в поетичната канава говори Цанко Лалев, който очерта времевите и индивидуалистични характеристики на поколението, дебютирало през 80-те, и на групата „Петък 13”, към които принадлежи Секулов. По отношение на поетичната карта в поезията му той отбеляза, че още в антологичната книга „Карти и географии” читателят е открил единствено Пловдив и свещени места на гръцката античност като Маратон и Александрия: „В поезията си той не признава други части от света. Тук винаги е лято. Пловдив на Секулов носи леката горчивина на втората столица, обвита с очарованието на бавното провинциално време, подходящо за по-буйния растеж на поети и философи... Поетът тръгва оттам, но постепенно започва да променя местолопожението на града, обръща го към топлото море и го свързва с великата средиземноморска култура. Този свят се изчиства в „Море на живите”, където вече има георграфски следи само от Елада, и достига чистата си форма в „Хроники и балади”, където вече няма ориентири на земята. Пловдив и Елада вече са общо духовно състояние. Това е голямото завоевания на новия Александър... В сплавта на тази поезия участват материали от големи български поети като Иван Методиев и наноси от богатствата на преводната гръцка поезия. Тази гръцка стихия е навлязла във вените на Секулов и се е превърнала в негова собствена кръв. В новата книга той е постигнал смайващо красив и философски извисен синтез”.

За да се докоснат до изяществото на обновения античен хекзаметър, който почита чрез творчеството си Секулов, бяха дошли десетки колеги на автора: журналистите Диана Саватева – народен представител, Георги Ангелов – водещ в БНТ, Светлозар Желев; писателите Николай Милчев, Петър Чухов, Иван Христов, Любомир Русанов, Виктор Мелник (Украйна), Елена Алексиева, Костадин Костадинов и др.

От новата книга:

Аз виждам младите тела

]

Аз виждам – младите тела, пронизани от копия, политат сред полетата с див копър. За сетен път разбирам – доброто възпитание убива, с талантите си закъсняхме прекалено, забравихме, че столицата нищичко не значи без крайните земи, където смисълът се брани с сетни сили – на края на познатия ни свят, сред спящите маслини, под лунния бакър. И в мрак съсирен препускат последни вестовои, те носят нова слава. От нас се иска само да ги чуем, ще ги разбираме през дългите години на смъртта. Препускат, сякаш в нас препускат, по мускули и вени, по сухожилия и кости, препускат в мрак – към нас, за нас, защото трябва да узнаем какво е нашата империя, която ни обрича и пленява, която е наречена на нас, безсмъртна, невъзможна да загине. Та тя е лудата творба на вятъра, безчинствата на неговата сила, суетата на напразната фантазия! Въздушните течения разнасят бавно напълно безутешната ѝ самота, която кара юношеските народи да се събуждат с такава неестествена ерекция.