Руският опозиционен лидер Алексей Навални организира в неделя в Москва и в много други градове непозволен от властите мащабен протест срещу корупцията. И заради свикването на неразрешена акция бе глобен с 350 долара, а заради оказана съпротива при опит за задържането му остава в ареста общо за 15 денонощия.

“Хвърлиха Навални в затвора”, гръмнаха в понеделник западни медии, за които общественикът и граждански активист е любим враг на президента Владимир Путин. Алексей Навални (40 г.) е млад, енергичен, блогър и либерал. Заявява, че си е поставил за основна цел борбата с корупцията в Русия, която иска да превърне в парламентарна република. Освен това е опозиционер. Поне доколкото в страната има политически противници на властта, които не участват в управлението. С всички сили се бори с прогнилата система в името на благото на семейството си и останалите граждани, а също така няма данни за негови връзки с тайните служби. За разлика от настоящия руски лидер.

Поводът за свикания от него протест на 26 март е излъчен наскоро филм, в който Навални в ролята на разказвач обвинява премиера Дмитрий Медведев в организирането на мащабна сенчеста империя, изтъкана върху корупция на много нива и ръководена от негови близки и приятели. Премиерът имал множество имения в цялата страна, яхти и какво ли още не. А сензационните разкрития тръгват от хакерски теч, който установил тайния имейл на Медведев, с който той си купува маратонки и ризи от интернет. Но властта традиционно игнорира Навални, а официални лица дори не го назовават по име. И така се стигна до предизборния му митинг-протест. Защо предизборен? Защото в края на филма си той обявява намерение да се кандидатира за президент на Русия на изборите догодина.

Друг е въпросът, че основният му враг би трябвало да е Путин. Но Медведев е много по-лесна и удобна мишена. А заставайки директно срещу държавния глава, Навални рискува не само да се изправи срещу мощен репресивен апарат, но и съвсем да изгуби народната любов.

Иначе той сипе щедро обвинения срещу управляващата партия “Единна Русия”, която нарича “Партия на мошениците и крадците” и разяснява, че борбата с корупцията е неговата икономическа програма.

Навални е роден на 4 юни 1976 г. в с. Бутин, Московска област. Завършва юридическия факултет на Руския университет за дружба между народите, а след това и финанси във Финансовата академия към правителството на Русия. Става част от опозиционната партия “Яблоко”. Работи в банка “Аерофлот”, създава юридическа кантора, сближава се с бизнесмена Александър Лебедев. Междувременно се жени за Юлия Абросимова, двамата имат дъщеря (р. 2001 г.) и син (р. 2008 г.). През 2010 г. по препоръка на опозиционни лидери, сред които Гари Каспаров, учи половин година и в Йейл. След изключването си от “Яблоко” се опитва да лавира между националдемократи, националболшевики, комунисти и други, но проектите се провалят. В този период получава и две условни присъди от по няколко години (едната от които отменена през 2016 г.) за злоупотреби. И двете дела се смятат за политически мотивирани и отнасят критики от ЕС.

Скоро след това в. “Таймс” му обръща специално внимание, а сп. “Тайм” го включва в топ 100 на най-влиятелните хора в света. Най-голям успех постига на кметските избори в Москва през 2013 г., на които получава 27,24%, но губи надпреварата от настоящия градоначалник Сергей Собянин.

Междувременно създава неправителствената организация “Фонд за борба с корупцията”, чиято основна цел е натиск над властта с цел вътрешни преобразувания и създаване на алтернатива на настоящото управление.

Днес любители на конспиративните теории обясняват, че основният спонсор на Навални е Кремъл. Всяка печка трябва да си има комин, който да пуши, за да не стане пожар, смятат конспираторите. Шегобийци пък твърдят, че Медведев сам поръчал разследването срещу себе си на Навални, за да си вдигне рейтинга.

Критик на Путин

Най-често срещаният етикет за Навални, особено в западните медии, е “критик на Путин”. Ето какво казва опозиционерът за руския лидер в интервю за “Ехото на Москва” през 2014 г. “Абсолютно безсмислено е да се отрича, че в първите години на власт Путин е предприел правилните стъпки - данъчна реформа, начало на административна реформа. Аз от 1999 г. съм сред хората, които са принципни противници на Путин. Още тогава влязох в политиката, защото страната тръгна в неправилна посока. Но е глупаво да се твърди, че са били направени само неправилни неща.”

ЗА НЕГО

Осъден пропагандатор

Материалът на Навални носи ярко изразен предизборен характер, за което и самият той говори в своя клип. Да се коментират пропагандистки нападки на опозиционен и осъден персонаж, заявил, че води някаква предизборна кампания и се бори с властта, е безсмислено.

Наталия Тимакова, говорител на премиера Дмитрий Медведев

Манипулира в интернет

Най-много ме дразни гражданската журналистика от типа “Навални”, която се поднася като голямо демократично постижение на интернет. Публикуваш скандална снимка и без да уточняваш детайли, посочваш кой е врагът. Голяма заблуда е, че откритите комуникации правят хората свободни. Не, свободата идва със знанието и умението. А топблогърите лесно манипулират даже при свобода на комуникациите, даваща възможност за проверка. Пишеш пълна глупост, но на болезнена социална тематика, и готово - препубликуват я хиляди потребители в мрежата.

Алексей Андреев, писател и блогър, в интервю от 2011 г.

Отбеляза най-сериозен успех

Неделната акция, организирана от Алексей Навални, стана най-сериозният успех на опозиционера за цялата му политическа кариера, и то най-вече за сметка на мощната регионална подкрепа. Той рискува и създаде нови правила на играта, но тя се играе твърдо. Немцов също беше ярък политик, но вече го няма.

Навални е политик на утрешния ден, а Путин - вече на вчерашния. Но от това нито на Навални, нито на Русия им е по-лесно, тъй като ние живеем днес.

Дмитрий Орешкин, политолог

Уникален политик от новото поколение

Навални е уникален политик от по-младото поколение, който успя да си създаде влиятелен профил във времена, в които обществената политика е изчезнала. Но позицията на властта е много удобна - тя го игнорира и така отпада необходимостта изобщо да коментира подобни явления.

Николай Петров, професор във Висшето училище по икономика