На 10 декември 2019 да почерпят

Дневен хороскоп на Алена за вторник, 10.12.2019

Тихият талант, в който всички припознават Пирло

Мишел Бачелет: Глобалното затопляне може да предизвика кризи в сферата на човешките права

Трансджендър лудост в Холивуд

Кола се преобърна и падна в коритото на Старата река в Казанлък

Москва вдига ракетен купол над Арктика

Жълт код за мъгла в 13 области утре

Две деца и двама възрастни с опасност за живота

Премиерът Борисов: Винаги съм щастлив, когато има добри данни за българската икономика

България е 52-ра по човешко развитие Лидери сме на Балканите, изпреварваме и Турция

Нараства интересът към къщи край Бургас Най-скъп е кв. “Братя Миладинови”

Две деца пострадаха при челен удар в Шумен

Запечатват заведения на фирми бушони Трупат задължения за 1-4 млн. лв., но не ги плащат

Изкуствен интелект довършва 10-ата симфония на Бетховен

Алхимията – наука или магьосничество

Днес никой не се съмнява в реалното съществуване на алхимията, която е преди всичко наука. Тя е специализирана в приготвянето както на чудотворни отвари, така и в превръщането на едни вещества в други. Ето защо е толкова близка с химията и медицината. Народното лекуване е донякъде сравнимо с алхимията, така че спокойно можем да наречем вещер, всеки имащ славата на народен лечител. Но да разкрием тайните на такива лечители или да научим рецептите на алхимия за варене на отвари служещи за лечение на зъбобол или за любовни магии, не се удава на всеки.

През Средновековието повечето хора не вярвали в науката и често я сравнявали с магьосничество. За това големите лечители, алхимици, често били изгаряни на клада, като погрешно ги бъркали с магьосници. Възможно е всички вещици, магьосници и чародей да са използвали алхимията като източник на сила, може би дори са знаели тайните за приготвянето на легендарния Философски камък. Или може би са били нещо паранормално, което изобщо не може да се припише на науката.

Философския камък

През Средновековието алхимията била млада, развиваща се, но бързо умираща наука. А основната цел на средновековните алхимици било създаването на Философския камък. Това е легендарен камък, който може да превърне всеки метал в скъпоценно (злато), да ни възнагради с безсмъртие и да даде лек за всякакви болести, но само когато попадне в подходящите ръце. Може да се каже, че средновековната алхимия буквално се фокусира върху идеята за създаване на философския камък. Възможно е това да е била първата и най-важна причина за изчезването й.

Създаването на философския камък е забранено. Всички опити да се търси възможност да се създаде са осуетени от учените от онова време. И има причина за това. Дълго време и сега също има мнение, че за да се създаде философски камък, е необходимо кръвопролитие. Не е ясно обаче дали трябва да е кръв на невинен, кръв на бременна жена, кръв на бебе или кръв на избран месия. И в резултат на всичкото това лутане никой не успява да създаде „вълшебния” камък.

Заради философския камък или по-скоро заради небрежното отношение на хората към познанието на древните лечители, мнозина стават жертва. В резултат науката слага край на идеята за създаване на философски камък. Въпреки че дълго време много учени не спират тайните си изследвания.

В наши дни

Като такава, в чистия си вид, алхимията не съществува сега. Но има редица други науки, които са възприели някои свойства именно от нея. На първо място това е медицина – съвременната и народната. Всъщност през Средновековието именно алхимията се бори срещу болести, епидемии и се занимава с производството на отрови и противоотрови. Оттук и връзката с химията.

Алхимията се занимава с превръщането на едно вещество в друго, както и с обработката на метали – едни свойства тя засилва, а други, напротив, намалява. Но всичко е в рамките на допустимите норми. Основният закон на алхимията е принципът на равностойния обмен: „Не можеш да направиш дори грам повече от това, което вземаш: колко си дал – толкова си получил.“ Но в свят, който току-що започва да открива тази наука през Средновековието, уви, равностойната размяна не продължава дълго. И науката за алхимията, основана на този принцип, умира млада …

Лечебните билки

В митологията има много растения, които често са билки с магически свойства. Те помагат на вещици и чародей, служат вярно на герои, помагат за заздравяването на рани и лекуват различни неразположения. Те често са в основата на народните приказки и легенди.

Чудодейната силна на билките се използва широко от всички нации от хилядолетия. Но с всеки нов ден, с развитието на новите технологии, хората приписват все повече истории в художествена литература на приказни герои, а прекрасните растения избледняват в миналото под стигмата „не е истина – не може да бъде“.

Противно на общоприетото мнение, че народната медицина използва шарлатански методи за лечение, те всъщност са много ефективни. Прави впечатление, че традиционната медицина се нарича научна, с други думи лабораторна, въпреки че традиционната медицина е въплъщение на опита на много поколения. Затова алтернативните методи на лечение, като билковата медицина, спокойно могат да се нарекат рецепти от алхимия. Единственото е, че те не използват кръв при създаването си, нито животинска, нито човешка. Следователно те не могат да бъдат наречени магьосничество.

Знанията, натрупани при лечителите в миналото, се използват и от съвременните учени, които разработват лекарства от ново поколение на тяхна основа. И този багаж от знания е доста голям: традиционната медицина е натрупала повече от сто начина за предотвратяване и лечение на различни заболявания, които използват лечебните свойства на няколко хиляди растения. Това ни позволява да изберем правилното средство, като вземем предвид половите и възрастовите характеристики на пациента, съществуващите хронични заболявания.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.