„Изникват“ в Англия през X век
Прекрасни преследвачи
По принцип шпаньолите „изникват” на белия свят, колкото и да изглежда странно, в Англия още през X век. Основата за създаването им са старинни испански породи, използвани за лов със соколи. Включването им в действие започва там, където сетерите вече не могат да работят-сред високата трева и храсталаците. Какво представляват шпаньолите: прекрасни преследвачи, умело разбиращи птичите следи, лесни за дресиране.
Названието кокер идва от английското кок, което ще рече горски бекас. С други думи това е куче за лов на тази интересна птица. Средновековните художници, изобразяващи портрети на видни личности, често рисуват и кокер-шпаньоли-техни любимци и спътници при лова на соколи.
Днес са и декоративни кучета. В САЩ през последното десетилетие кокер-шпаньолите са съвсем на мода. Пък и у нас често се срещат.
Тази рубрика я използвам като нещо благословено. Хорските съдби, които попадат тук, са белязани с много искреност и достойнство. Участта да си председател на една обществена организация в наше време е не само приоритет, но и своего рода чистосърдечност. Младият експерт инженер Васил Василев вече трети мандат ще ръководи ловното движение. Фактически той е най-свежият човек, който ще се занимава с тази кауза през десетилетката.
Искам да припомня светлите думи на вече реещия се из небесните ловни полета моя приятел писателят-класик Дончо Цончев:
„Казано е, че...
Нашата организация винаги е показвала какво може да прави и какво не може. Историята ѝ /която не е от вчера/ има горди спомени, прекрасни традиции и градивно настояще и бъдеще.
Още от сега новото ръководство на Съюза има един призив: ”Дружини, съдружия, националната организация трябва да работят заедно за лова.”
Казано е, че когато нещо навърши сто години, то вече не подлежи на обсъждане. Историята е длъжна да го приеме любезно и да му отреди място в своите страници.
А ние - съюзените български ловци и риболовци вече сме на век и четвърт. Какво да каже човек? Бяха световни войни и революции. Изгряваха и се сгромолясваха империи. Човечеството се юркаше като подплашено стадо от егрек на егрек. А ние си карахме нашата. Тъй както са я карали предците ни и както бихме искали да я карат следовниците.
С любов към отечеството и природата-в желязно мъжко другарство.”
В цяла Европа названието на шарана е карп, от гръцката дума карпус, която означава плод. Това име е дадено на тази мирна и топлолюбива риба заради нейната голяма плодовитост. Ежегодно всяка полово зряла женска риба хвърля от 500 00 до 800 000 хайверени зърна, а по-едрите екземпляри /тежки 7-8 килограма/ могат да дадат над 1 500 000 хайверени зърна. Тези цифри убедително говорят, че с малко повече грижи подходящите водоеми бързо могат да се задръстят с риба.
Шаранът предпочита бавнотечащите или застоялите топли води, задържа се предимно в дънните крайбрежни пластове, богати с животински и растителни организми, с които се храни. Този начин на живот и хранене определя както формата на тялото му - продълговата, странично сплескана, така и движенията му - бавни и грациозни. Той не е взискателен спрямо кислородното съдържание на водата.
Размножителният период при нашите условия започва от края на април и завършва в края на май при температура на водата 16-18 градуса. Разбира се този период може да започне или малко по-рано, или малко по-късно - това зависи от температурата на въздуха и водата.
Полово зрелите екземпляри /мъжките на 3-тата година при тегло 2-3 кг, а женските на 4-тата година при тегло 3,5-4,5кг/ се събират на двойки. При това събиране не липсва ухажване и предпочитение един към друг. То е съпроводено с гонене и пляскане. Хвърлянето на хайвера става в плитки, застояли и добре огрени от слънцето води върху мека растителност, на промеждутъци, в продължение на 15-20 дни. В този период шараните са непредпазливи, излизат в плитчините край брега, където лесно могат да станат плячка на своите врагове. Ако не намери подходящи условия за хвърляне на хайвера си, а това се случва в естествените водоеми, у шарана настъпва резорпция - поглъщане на хайвера.