Книга, която поставя много въпроси

Историческите извори, археологическите паметници, генетичните изследвания и т. н. свидетелстват за индоевропейския произход на т. нар. Прабългари

Наближаващата 1400-годишнина на българската държавност прави темата още по-значима и актуална

Новата книга на Румен Иванов със сигурност ще заинтригува ценителите на българската история. Надяваме се, че поредното, седмо по ред изследване на автора няма да бъде отминато и от специалистите, още повече че пред нас се открива широка панорама от научни, но и важни за съвременното ни общество въпроси. Те са свързани с етногенезиса и етнокултурна история на нашия древен народ, но и на съхраненото през вековете традиционно наследство. Това се отнася и за някои почти забравени български исторически общности извън скромните граници на съвременна България. Така или иначе, изследването “Етногенезис и етническа история на българския народ” е резултат на упорит и мащабен труд - от една страна, на необременен от “академичен” консерватизъм млад изследовател, от друга - на автор, който подхожда отговорно към проблемите, занимавали и занимаващи поколения историци, етнолози, езиковеди, археолози... “Етногенезис и етническа история на българския народ” е книга с енциклопедични характеристики, в която откриваме каскада от научни проблеми, които би трябвало да вълнуват не само историците, но и всеки интелигентен, мислещ човек.

Основната цел на Румен Иванов - наистина, амбициозна, но и дълбоко осъзната,- е да представи мащабната картина на етнокултурното развитие на българския национален “организъм” от самото му раждане, през вековете на изпълненото с драматизъм и бурни обрати минало, на практика до наши дни. Не като самоцел и абстрактно теоретизиране, а по-скоро като за осъзнато действие - независимо от пъстрата палитра от научни проблеми, разглеждани на нейните страници. Дори да не приемаме някои от вижданията на Румен Иванов, трябва да признаем, че те би следвало да провокират изследователите да продължават да търсят отговорите на поставените въпроси, въпреки че те съвсем не са толкова лесни. В резултат на своите грижливи издирвания, развивайки интересни и важни идеи от предишните си книги, Румен Иванов привежда и подлага на анализ изобилен и разнороден материал, което му позволява да изгради “нестандартни”, но и новаторски тези. Авторът привлича сериозни масиви от данни, вкл. от археологията, езикознанието, етнологията, нашумелите през последните години изследвания от областта на генетиката. Без съмнение задачата изисква сериозни познания върху миналото не само на българите, но и на много други народи в един много обширен географски ареал, на различни археологически култури, езикови и етнокултурни трансформации. Читателят, запознал се с доказателствения материал и анализите на автора ще се убеди в индоевропейската природа на древните и съвременните българи, въпреки ширещите се и днес теории, хипотези и псевдо-научни заблуди. Естествено, в своя исторически път т. нар. прабългари имат достатъчно контакти със съседните на прародината им монголски и тюркски народи, но основата при тях със сигурност е северноиранска (сарматска). Такава си остава тя след миграцията на Аспаруховите и Куберовите българи на Балканите, за което съществуват немалко доказателства.

Да се “преразкаже” книгата на Румен Иванов с нейните стотици страници практически е невъзможно, а и читателят сам ще се запознае с вижданията на автора - и за най-древната прародина на българите с всичко известно и неизвестно около нея. Следва изложение за вековното пребиваване на предците ни в района на Кавказ, за идентичността на редица названия у старите арменски, византийски и други автори с етнонима “българи” (вкл. във вариантите “булхи”, “вананд”/“внъндури”, “барсили” и т. н.) и различните племенни общности (купи-болгар, дучи-болгар, олхонтор-болгар, чдар-болгар и др.). Интерес буди казаното за българските общности кутригури/котраги и утигури, за “Хипийската” /“Българската планина”, както и за “Старата Велика България” на кан Кубрат, нейната съдба и исторически проекции. С оглед на наближаващата 1400-годишнина на нашата държавност, която трябва да отбележим през 2032 г., повдигнатите въпроси заслужават по-нататъшно проучване и осмисляне.

Една от водещите линии в изследването на Румен Иванов е неговата убеденост за доминацията на древните българи (т. нар. прабългари) над останалите компоненти в иначе сложния българския етногенезис след идването на Аспаруховите и Куберовите българи на Балканите през 680 г. Да не говорим, че тази поява е предшествана от редица по-ранни миграции, които не трябва да бъдат игнорирани. През последните десетилетия в историческата наука все по-настойчиво се оспорва тезата “шепата прабългари” от “ордата” на Аспарух, която се е “разтворила” в “славянското море”... Разсъжденията на Румен Иванов, базирани върху познатия материал от писмените извори и археологическите проучвания, подкрепени от още доказателства и емпирични данни, показват една твърде различна картина. Разбира се, всичко това може и трябва да бъде дискутирано, но дори да е оспорвана в едни или други свои детайли, изгражданата от автора теория със сигурност заслужава много повече внимание. Както стана дума, подлагайки на анализ онова, което знаем или най-малкото предполагаме, Румен Иванов се стреми да открие пресечната точка между информацията на историческите извори и наблюденията на езикознанието, археологията, етнологията, генетиката. И, в крайна сметка, успява да представи достатъчно аргументирано своите разбирания за етнокултурната природа на нашите прадеди, независимо от господстващите виждания, пуснали дълбоки корени в академичните трудове, хуманитарното знание, научно-популярната литература и т. н. Интерес буди изложението на Румен Иванов за древнобългарската диаспора извън Дунавска България и реалния обхват на българското историческо землище в ново време, вкл. в Епир, Тесалия и други на пръв поглед “далечни” за нас, днешните българи, области.

През последните години Румен Иванов се утвърди като доказан познавач на сложната тема за т. нар. българи в чужбина, на първо място на хората с български корени в съседните страни. Без да са обособени като самостоятелен раздел, главите за българското население в Албания, Косово и Егейска Македония са закономерно продължение на наблюденията на автора от предишните му изследвания. Със сигурност читателите ще бъдат заинтригувани и от главата “Още един път за произхода на гагаузите”, в които са приведени категорични доказателства за българската същност на тази етнографска група. Заключителната част на “Етногенезис и етническа история на българския народ” е озаглавена “Етнос, нация и идентичност”, към която е приложен списък на българските етнически малцинства в чужбина с оценка на числеността на всяко едно от тях.

Следвайки писаните и неписаните правила за обективен прочит на научната материя, Румен Иванов не крие емоционалното си отношение към темата. И това не е недостатък на неговата книга, напротив! Според нас не е възможно екзистенциалните въпроси за миналото и настоящето на един народ да не предизвикват вълнение, стремеж към нови знания, нерядко и горчиви размисли... Особено, когато става дума за собствения ти народ! Оставаме с надеждата бъдещето, включително близкото, да опровергае песимистичните нотки в размислите на автора - най-малкото, защото книги като неговата са част от терапията срещу за ширещото се бездушие, егоцентризъм и други обществени недъзи, проникнали дълбоко в съвременното българско общество. Със сигурност същото това общество има потребност от такива книги, които не само дават отговори, но поставят и много въпроси, при това не само научни...