Любен Дилов: Имаме път напред, да се опитаме да го вървим заедно, колкото и да е трудно

Очевидно има голямо недоволство срещу политическата класа, но негова жертва падна държавата

У хората остава впечатлението, че изборите са някаква шашма и ала-бала, което се урежда в последния момент

Невероятна е националната ни способност да настъпваме постоянно една и съща мотика, имам чувството, че всеки път, когато се стабилизираме за малко в обществено отношение, измисляме си „голям проблем“, с който да съборим изграденото и занулим постигнатото. Това е равносметката на 2025-та на депутата от ГЕРБ-СДС Любен Дилов. Според него поколението Z, което е най-щастливото, богато и задоволено в цялата хилядолетна история на България, няма как да знае какво е демокрация, колко струва и колко лесно се срива. Както рибите не знаят какво е вода. Чули за гласуването с машини и смятат, че е много „яко“. Яко е пиленца, ще видите - предупреждава ги Любо, който е бил един от организаторите на протестите през януари-февруари 1997 г. Но там имаше ясен план, ясна посока, имахме мъдър и спокоен президент, който не използваше ситуацията за собствен политически маркетинг, а наистина да бъде гарант за преход без кръв и с ясна посока. Днес имаме хаос, от който всеки се опитва да отмъкне някаква краткосрочна политическа облага, категоричен е Любен Дилов.

- Любо, завършваме 2025-та с правителство в оставка, с неприет бюджет, на прага на влизането ни в еврозоната, с масови протести и готовност за нови и след това. Завърта ли се познатата от 5 години насам спирала протести-избори-служебно правителство, нови избори и така до кога? 
- Ох, просто не знам как да отговоря... Невероятна е националната ни способност да настъпваме постоянно една и съща мотика! Знаеш ли, има един велик разговор между тримата големи румънски изгнаници - Мирча Елиаде, Йожен Йонеско и Емил Чоран, в който те обсъждат „непреодолимата балканска страст към провала“. Имам чувството, че всеки път, когато се стабилизираме за малко в обществено отношение, измисляме си „голям проблем“, с който да съборим изграденото и занулим постигнатото. Очевидно има голямо недоверие и недоволство срещу моментната политическа класа, но жертва на това недоволство падна държавата, която беше достигнала социалност до границата на възможното...

- Кой разпореди това безобразие, пардон - белобрадие? Кой носи вината за това и каква е отговорността на управляващите все още, какво трябваше да бъде държавническото поведение в случая? 
- Белобрадието, в случая е най-безобидният вариант на този стремеж към разрушение. Елисавета е един страхотен стенд ъп комик, при това с нейни собствени текстове и аз искрено съм се смял на представленията ?. В обществената ? битност обаче, пак е смешна, но по-друг начин. Като започнем от яростното ? недоволство от илюстрациите на Хари Потър от непрежалимия Любен Зидаров, минем през „арестите пълни със студенти по джаз-пеене“ и стигнем до онова клето, „напълно невинно“ момче, арестувано на митинга от 1 декември, с което се занимаваше парламента половин ден. Накрая се оказа, че той момчето имало вече доста арести за принадлежност към „локалите“, за „наркотици“, а е и надлежно заснет как замеря полицаите... По проблемното е, че ПП/ДБ изтърваха контрола над провокираното от самите тях народно недоволство, което трябваше да бъде насочено към бюджета. Впрочем с този митинг записахме пореден странен рекорд. Той беше свикан срещу „прекалено левия бюджет“ и то точно от Асен Василев, човекът първи избушил границата от 3% дефицит, заради социални плащания. Другият такъв парадоксален митинг беше в подкрепа на НАТО през 1999-а. Тогава просълзихме генералите с искрена, всенародна подкрепа за военен алианс... Не беше трудно да се събори една едвам крепяща се коалиция, но можеше да изчакаме поне приемането на някакъв бюджет. Ставаше дума за две седмици. Ескалацията, обаче, беше насочена към крайни действия. Имаме много доказателства и свидетелства за това. Оставка веднага беше единственото възможно и отговорно решение да сваляне на напрежението от улицата.

- Връщаме ли се в 2021 г., когато под натиска на протестите и лично на Радев и на Корнелия Нинова за няколко часа бе въведено задължителното машинното гласуване, каквото искат сега същите хора. Ще се поддаде ли Борисов и на тези искания на ППДБ за връщането на машините и флашките? Поколението Z заплаши протестите да продължат, ако парламентът не приеме 100 процентовото гласуване... Най-тъпите ли сме в Европа, ние ли сме аборигените, след като там гласуват с машини само в няколко секции в Брюксел? 
- Сега, страстта на Асен Василев към Мадуро е обяснима (имам предвид левичарството и машинното гласуване, сакън да не си помислите нещо друго). Нашата коалиция ще победи и с машини, и без машини, всякак, но оставяме за пореден път впечатление у хората, че изборите са някаква шашма, някакво ала-бала, което се урежда в последния момент. Явно ще има остър дебат по темата, но ако сме отговорни хора, трябва да кажем още в началото - каквото и да променяме, трябва да важи през избори. Така ще отпадне подозрението, че нещо се прави за момента. Слабо вярвам, че такъв разум е възможен. Почти цялата законодателна инициативност на нашите опоненти от ПП/ДБ е насочена срещу и за конкретни хора, уж е принципна, ама - да махнем този, да сложим онзи. Това е от години... Поколението Z, впрочем най-щастливото, богато и задоволено в цялата хилядолетна история на България, няма как да знае какво е демокрация, колко струва и колко лесно се срива. Както рибите не знаят какво е вода. Чули са това за машините и смятат, че е много „яко“. Яко е пиленца, ще видите...
    
- Социолозите подреждат партиите по същия досега начин. Идва ми наум какво бе казал Айнщайн за човек, който прави непрекъснато една и съща грешка и винаги очаква различен резултат... Този път заявката вече е за 121 депутати? На какво се надяват този път?
- Вероятността от близки до сегашните резултати е най-възможната, но тъжното е, че не чувам отникъде ново говорене, опит да се дефинират реалните ни проблеми и да се предложат решения. Те казват, например, Пеевски, но не казват ДПС. Ето пак персонализация. Същото е с твърдението, че можело с ГЕРБ, ама без Борисов? Наистина ли смятате, че партии за които гласуват средно по 700 и по 300 хиляди души ще реагират по друг начин на призивите ви, освен с дюдюкане? Представете си как утре Пеевски внезапно заминава за Антарктида да отваря там магазини за хората, освобождава политическия терен и всичко се подрежда? Наистина ли има човек, в състояние да дъвче дъвка и да ходи едновременно, който може да си помисли такова нещо. Гледам дефилетата по „завладените медии“, където съотношението ПП/ДБ всички останали е поне 5 към 1 и с удивление забелязвам, че повечето им представители мислят точно така. Те и протестите започнаха без всякаква мисъл за това „какво ще стане утре“.

- Ти участва в протестите през януари-февруари 1997 г. ПП/ДБ търси прилика с тях, има ли такава? 
- Не само участвах, „Каналето“ тогава ги започнахме с предаването „Пътнико Виден, пътнико Off“ и изкарахме софиянци на улицата още същата нощ. ВМРО ги поде на следващата вечер в Пловдив, на третия ден пламна цяла България. Но там имаше ясен план, ясна посока, имахме мъдър и спокоен президент, който не използваше ситуацията за собствен политически маркетинг, а наистина да бъде гарант за преход без кръв и с ясна посока. Днес имаме хаос, от който всеки се опитва да отмъкне някаква краткосрочна политическа облага.

- Направи впечатление рязката промяна в поведението на лидерите на ППДБ, те се държат като господари на положението - поставят ултиматуми какъв да бъде бюджетът, говорят „ние казахме“, „ние искаме“, „истината е“, „няма да стане по тоя начин“... Имат ли основание? 
- Много им се радвам! В подобни ситуации, когато опонентът ти прави грешка след грешка, най-важното е да не го прекъсваш! В момента те са Оруеловско „Министерство на истината“, ама в опозиция. Мисля, че и най-горещите им поддръжници вече го разбраха.

- Как и кога стана така, че наследниците на комунистическа и ДС номенклатура станаха демократична общност? С това ли завърши 36-годишният преход? Някъде бяхте казали, че демократите най-трудно приемат някой да има различно мнение от тяхното....
- Ох, нека изоставим тази тема сега... Ще трябва да изрека ред имена, а Рождествените празници са за друго. Само ще кажа, че не можеш да изпереш кармичните си вини по друг начин, освен чрез искрено разкаяние. Другото е креслив маскарад, който няма как да заблуди историята.
    
- Стигна се и до заплахите за физическа разправа с политически противници от страна на Ивайло Мирчев и Радостин Василев - „сега ги почваме“, „това е бъдещето“, „с юмруци и шамари ще ги изметем“... Какъв би бил отговорът на Борисов и Пеевски - може би боксьори, кечисти, ММА бойци в следващите листи? 
- Ха-ха, в листите и в групата на ГЕРБ/СДС и в момента има достатъчно забележителни майстори на бойните спортове, че и шампиони. Не му е леко на Борисов да ги удържа при всички тези приказки. Отдаваме го на юношеската превъзбуда на въпросните господа. Да си живи и здрави, времето минава, тестостеронът спада, това е неумолимият ход на нещата. Да пият повече „Бабини зъби“, ако държат да продължават в този план.
     
- Всички тръпнат в очакване не дали, а кога ще се появи политическият проект на Радев, няма вече предаване по тв и радио, в което да не са поставя този въпрос, социолозите се надпреварват да правят изчисления колко процента ще вземе и колко депутати ще вкара в НС партията на президента. Силно впечатление направи Деница Сачева, която в прав текст заяви на Радев, че не влиза в президентството, а в най-голямата партийна централа в страната. И никой не пита каква ще да е тази партия, лява или дясна, проевропеийска или проруска, каква ще е нейната социална политика? Кога ще се пръкне и какъв ще бъде този нероден Петко?
- Ще кажа само едно. Той вече се записа в историята като българския президент разделил най-много българите. Какво ще направи от тук нататък е без значение. Или ще има само временен ефект. С такъв товар не можеш да стигнеш далече.
    
- От десет служебни правителства досега седем са били на Радев, задава се осмото. Имаше ли полза от тях и не трябва ли тази институция да бъде вече закрита? 
- Трудно ми е да отговоря за институцията. Смятам, че единствената смислена промяна в конституцията беше непрекъсваемостта на легислатурата. Т. е. да има парламент и между изборите, за да няма безконтролна изпълнителна власт. Договорът с Боташ, който задлъжнява България с над милион на ден за 11 години, се подписа именно от такова безконтролно правителство. Всички други конституционни промени бяха спорни. Защо, например, в т. нар. „домова книга“ липсват конституционните съдии. Че кой е по-подготвен, поне теоретично, да проведе избори със служебно правителство? Знам, че юристите имат доводи срещу това, спорил съм с тях, но мисля че е разумно.
    
- Предсрочните избори ще бъдат осмите за последните пет години и досега струват 1 милиард лева. Сега ще похарчим отново едни 100 милиона лева, има ли предвидени пари за тях в удължителния бюджет? 
- Вероятно има. Не знам, но със сигурност могат да бъдат дадени с постановление на Министерски съвет. Единайсетте месеца на Желязков стабилизираха финансите и напълниха хазната. Само приходите от акцизи и митници са с близо 8 млрд. над очакваното. Това разбира се не означава, че се радвам, че бадева ще загуби още едни 100 милиона.
    
- Твоят коментар за случая „Цънцарова“?
- Нека коментираме, когато поутихнат страстите. И този „казус“ беше безмилостно яхнат от лидерите на ПП/ДБ. Та Ивайло Мирчев съобщи в парламента, че Мария е уволнена, преди тя самата да го знаеше. Научен труд мога да напиша за „свалянето от ефир“ само въз основа на собствения ми опит. Важен разговор е, но не сега, когато всяко разумно твърдение ще бъде максимално политизирано.
    
- Имахме ли поводи за национална гордост през 2025-та?
- Разбира се. Не един, но за жалост - както обичайно - идваше от най-вече индивидуални усилия, а не толкова от колективен труд и воля. Затова и толкова се радвахме на младите ни волейболисти във Филипините. Ето, че може! Трябва добър треньор, добри родители и силен колективен дух. Това идва от училището, Църквата и семейството. Уви, все още не идва от политиката, а би трябвало да е нейно призвание.
    
- Прогнозата ти за 2026-та?
- В навечерието сме на голям въоръжен конфликт в Европа. Да не бързаме да го наричаме Трета световна война, но всички усилия трябва да са насочени към избягването му и деескалацията. Това е най-важното. Годината ще бъде трудна, но пак моля за сравнение. Българите живеем днес в най-доброто време от цялата ни хилядолетна история, завърнахме се пълноправно в европейското семейство с всичките му предимства и недостатъци. Да отделим време да споменем с добро усилията на тези, които го постигнаха и по-често да мислим за това откъде идваме и накъде отиваме. Дрязгите, които коментирахме досега, са мимолетни драски по повърхността на водата. Като водолаз ви го казвам и като човек преживял и участвал в почти всички важни моменти на България през последните 35 години. Имаме от какво да сме доволни, имаме път напред. Да се опитаме да го вървим заедно, колкото и да е трудно това „заедно“.

Любен Дилов-син е роден на 19 ноември 1964 г. в София. Син е на писателя-фантаст Любен Дилов. Завършва 32-ра гимназия в столицата и Факултета по журналистика в Софийския университет “Св. Климент Охридски”, специалност “Печатни медии”. От 1990 г. се занимава със създаването на телевизионните предавания “Ку-ку”, “Каналето”, “Хъшове”, “Шоуто на Слави”. След 2001 г. Дилов-син влиза в политическия живот на България. Той е създател и първи говорител на движение “Гергьовден”, а през 2003 г. става и негов председател. Народен представител в 40-ото НС от листата на ОДС и в 45, 46, 47, 48, 49, 50 и сегашното 51 НС от листата на ГЕРБ-СДС. От 11 август 2010 г. е главен редактор на българското издание на италианското списание L'Europeo.