Проф. д-р Димитър Райков: Безплатното обучение по медицина срещу договор с болница трябва да се развие

Скоро изкуствен интелект ще поеме анализа на образни и лабораторни изследвания

Най-търсени са специалностите от вътрешната медицина - кардиология, ендокринология и нефрология

Болният проблем със заплащането на труда на лекарите специализанти и специалистите по здравни грижи остава нерешен, след като държавният бюджет не бе приет, а страната се готви за нови парламентарни избори. Как може да се преодолее кадровият дефицит в здравеопазването, доколко трусовете в държавата ще засегнат университетите, как и къде навлизат изкуственият интелект и роботите в работата на медиците, разговаряме с проф. д-р Димитър Райков, ректор на варненския Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“.

- Влизаме в трудна година - без бюджет, редовен кабинет и с промяна на валутата. Това ще се отрази ли на работата на ръководения от Вас университет, проф. Райков?

- До голяма степен не. Висшите училища се възползват от законите за автономията в управлението, включително и финансирането. Нашите юристи и финансисти ме уверяват, че то няма да намалее. Затова преди няколко дни Академичният съвет гласува заплатите на всички служители - преподаватели и администрация, да се повишат. В този неясен период си позволих да подпиша това решение, което касае 1500 работещи в Медицински университет-Варна.

- Какви са проектите, по които МУ-Варна ще работи през следващата година и има ли такива, които може да се забавят заради блокирането на държавната машина?

- Не вярвам да се случи нещо, което да повлияе негативно на работата ми. През юни следващата година приключваме един много голям 4-годишен проект, който има девет направления и е посветен на иновациите в различни области на медицината. В рамките му създадохме и програми за обучение на специализанти и докторанти. Финансирането за този проект е осигурено и строго контролирано от управляващите органи по европейските програми.

- Кои са най-желаните от младите лекари специалности и към кои няма интерес?

- В номенклатурата на Министерство на здравеопазването за придобиване на специалност в сферата на здравеопазването има 139 позиции, а в нашия университет са регистрирани специализанти по 98 от тях. Портфолиото е доста голямо, някои от специалностите са екзотични и затова в тази дълга таблица има празни графи. Най-търсени са специалностите от вътрешната медицина - кардиология, ендокринология и нефрология. В системата за специализации университетът е активна страна в една тричленка и посредник между здравното министерство и болниците. Решението за отпускане на бройки е на МЗ, директорите на болници преценяват колко и какви кадри са им нужни и когато младите лекари спечелят конкурс за обявено място, идват при нас и ние им осигуряваме теоретичното обучение.

- Ниските заплати на лекарите специализанти и специалистите по здравни грижи предизвикаха протести, последвани от няколко варианта за повишение, които така и не се приеха заради отказа да бъде гласуван държавен бюджет. Как, според Вас, може да се реши проблема?

- Исканията на младите лекари и специалистите по здравни грижи са справедливи. Те започват работа с ентусиазъм, но много скоро след това се сблъскват с факта, че трудът им е сравнително ниското заплатен. Вариантът за отпускане на 260 млн. евро за заплати беше по-скоро популистки. Тези средства биха могли да стигнат за дипломиращите се годишно 1200 лекари, но не и за всички, а не е редно младите лекари да получават повече от старшите. Правителството, което подаде оставка, и в частност МЗ и МОН намериха едно добро решение, което според мен трябва да се развие. Става дума за т. нар. прием на студенти по медицина под условие, за който тази година с решение на Министерски съвет бяха утвърдени допълнителни бройки.

- Какво представлява този прием под условие?

- Преди да започне да учи, след като е положил успешно приемни изпити, бъдещият лекар подписва договор с дадена болница с ангажимент след дипломирането си да стажува и да работи в нея поне 5 години. Срещу това държавата поема стойността на обучението му. Този модел прилича на т. нар. разпределение, което по мое време съществуваше. Той предполага младият лекар да започне кариерата си в малък град. Предимството е, че там има възможност да получава по-добро възнаграждение, защото малките градове стимулират младите медици по-адекватно от големите. Тази година беше пилотна и такъв прием имаше в нашия университет и в Бургас.

- Имаше ли интерес от страна на кандидат-студентите?

- Приехме 58 студенти по медицина под условие, които се представиха много добре на изпитите и сключиха договори с болници в цялата страна. Към момента обаче тази програма не е популяризирана и все още условието за обвързване с бъдещ ангажимент за работа не е атрактивно за младите. Те искат да са свободни, да си вземат дипломата и след това да избират дали да се реализират у нас или в чужбина, дали да упражняват лекарската професия или да търсят реализация във фармацевтичния пазар.

- От тази година специалностите „Медицинска сестра“ и „Акушерка“ станаха защитени. Доведе ли това до наплив на кандидат-студенти?

- Това беше целта на МЗ и МОН, защото защитената специалност автоматично означава привилегия. Ние увеличихме приема с 43 бройки и тази година с държавна субсидия обучението си започнаха 188 бъдещи медицински сестри. Моето мнение обаче е, че защитената специалност е добра стъпка, но това няма да реши проблема с кадровия дефицит. Защото таксите за обучение не бяха високи и спестената сума не е толкова голяма, че да промени търсенето. От друга страна е налице голямата конкуренция на педагогическите специалности. Това се вижда ясно във филиалите ни в Шумен и Велико Търново, където има държавни университети, подготвящи педагози. Една дипломирана учителка има доста по-добра заплата от медицинската сестра, голяма отпуска и по-спокойна работна среда. Това ни отнема много от колебаещите се за избор на професия кандидат-студенти.

- Медицината традиционно е сред най-предпочитаните направления за обучение у нас. Отчитате ли ръст на кандидат-студентите?

- Всяка година броят на кандидат-студентите се увеличава с около 10%. През последните години за едно място в българоезичните програми се конкурират 7 души. Но при липсата на някаква регулация, след като завършат, младите бягат в чужбина, защото България все още е на опашката на заплащане в ЕС. Швейцария е безспорната цел №1 и за млади, и за лекари с опит. В Германия и Нидерланция, например, медиците започват с 2000-3000 евро заплата и много други права като заплащане на извънреден труд, допълнителни дни годишна отпуска и финансиране за участие в курсове за обучение. В нашия университет също вече осигуряваме 5 дни служебен отпуск за специализанти за участие в курсове и форуми. Предоставяме условия на обучение на европейско ниво. Навсякъде в ЕС младите лекари, завършили в България, са добре дошли, стига да владеят отлично езика на съответната държава.

- Това ли е причината за големия брой чуждестранни студенти от ЕС, които идват да учат медицина във Варна?

- Факт е, че годишно приемаме 220 лекари в българоезичните програми и 240 - в англоезичните. В МУ-Варна в момента учат 6716 студенти, 1956 от които са чужденци от 54 държави. Те идват тук, защото имаме редица предимства. Отличното обучение е едно от тях, но има и друг фактор. В Германия и в други европейски държави, например, на 5 болнични легла може да има един студент по медицина. Бройките по държавна поръчка, където таксите за обучение се ниски, се определят по този начин, а леглата на глава от населението са по-малко, отколкото у нас, където този показател не играе роля за приема. Затова местата за обучение на медици са редуцирани и много кандидати не могат да се класират. В нашия университет също вече има конкуренция - за всяко свободно място в англоезичните програми се явяват по трима кандидати.

- Правите ежегодни анкети сред абсолвентите за намеренията им за реализация. Какво сочат те?

- Въпреки проблемите, за които говорихме дотук, е радостно, че все повече абсолвенти декларират желание да се реализират в България. Преди 4-5 г. бяха под половината завършващи, а сега са близо 85%. Правя уговорката, че това не е точна статистика, защото анкетата се провежда непосредствено преди дипломирането, когато всички са най-ентусиазирани и още не са се сблъскали с реалните предизвикателства, но при всички случаи тенденцията е положителна.

- Смятате ли, че квотите по пол за прием в специалностите „Медицина“, „Дентална медицина“ и „Фармация“ трябва да отпаднат?

- Квотите вероятно са били наложени заради риска тези професии да се феминизират, защото девойките винаги влизат с доста по-високи балове от младежите. След това, в професионалното си израстване, мъжете настигат жените и даже в някои отношения се справят по-добре. Факт е обаче, че тази година две абсолвентки се дипломираха в МУ-Варна със Златен Хипократ и пълно отличие от целия курс на обучение по медицина.

- Като принципал на университетската болница „Св. Марина“ тази година университетът инвестира над 5 млн. лв. в роботизирани системи за клиниките по ортопедия и травматология и неврохирургия. Какви нови възможности за лекарите, пациентите и студентите дават те?

- Студентите трябва да се обучават в тези нови технологии, защото те са бъдещето. Роботизираната хирургия минимизира възможността за субективност и грешки. Но роботът трябва да е в ръцете на квалифициран човек. В съставянето на оценителните скали за точност на едно лечение в бъдеще задължително ще участва или изкуствения интелект като софтуер, или роботизираната ръка или навигирани от компютър системи. Те ще описват и оценяват свършената работа в протокол и така пациентът ще знае какво е качеството на извършената операция или лечение.

- Значи ли това, че изкуственият интелект няма да е само асистент, но и коректив на хирурга?

- Да, това вече си пробива път. Ще дам пример с клиниката по ортопедия и травматология в УМБАЛ „Св. Марина“, която ръководя. Имаме система, която помага за точното имплантиране на изкуствени стави. Компютърна програма е помощник в прецизното извършване на костни срезове. Операцията приключва с изготвен от системата протокол за всичко извършено с ръцете на хирурга. В МУ-Варна инвестираме именно в такива системи. Скоро изкуственият интелект ще се намеси там, където диагноза се поставя на базата на образ или цифри и ще поеме анализа на образните и лабораторни изследвания. Затова планираме и нови специалности, свързани с изкуствения интелект, в разработката на които си сътрудничим с Варненския свободен университет.

- БЛС заложи искане за увеличение на клиничните пътеки с 10% в бъдещия рамков договор за периода 2026-2028 г. Смятате ли, че то е достатъчно?

- Няма болнично ръководство, което да сметне, че е достатъчно, тъй като цените на медикаменти, консумативи и др. отдавна са надвишили прогнозните стойности. За многопрофилните болници е по-лесно да се справят със ситуацията, защото имат много структури и наред с тези с по-слаби резултати имат и печеливши структури. По-сложно е за специализираните болници. Там бюджетът се връзва много трудно с единствен източник на финансиране от НЗОК, защото дейностите са само по една специалност. Наясно сме с това, защото МУ-Варна управлява общинската Очна болница и я финансира чрез апаратура, която е важна за обучението на студенти и специализанти.

- Има ли амбиция университетът да поеме управлението на други общински болници във Варна?

- Нееднократно сме декларирали желание да влезем в управлението на АГ-болницата. Водим преговори с общинската власт, които засега не дават резултат. Трябва да е ясно, че когато държавен университет иска да управлява болница, това не е с цел да я приватизира, нито да я закрие, а точно обратното. Така ще сме много по-мотивирани да инвестираме в персонал, оборудване и обучение.

- Докъде стигна големият проект на МУ-Варна за изграждане на спортен университетски център на брега на Варненското езеро?

- От 10 години работим по този мащабен проект, който засяга над 180 дка. 130 дка от тях са на МУ-Варна, участие имат Икономическият университет и БАН. Вече разполагаме с идеен проект за центъра - с гребен канал, с голяма спортна зона и конгресен център. През всички тези години водим разговори с променлив успех с кметското ръководство. Неотдавна получихме дългоочаквания подробен устройствен план. Зарадвахме се, но месец-два по-късно на някой от общинските ръководители му хрумна, че има нещо недоуточнено и ПУП-ът бе изтеглен. Въпреки това сме обаче, че този проект ще се случи. Големия труд, който вложиха проектантите, строителните инженери и немалкото вложени до момента средства трябва да се увенчаят с успех. Създадохме отбор по гребане и имаме план да развиваме гребния университетски спорт, който засега е бутиков във Варна.

Нашият гост

Проф. д-р Димитър Райков е ортопед-травматолог и е ректор на Медицински университет “Проф. д-р Параскев Стоянов” - Варна от 2024 г. Завежда клиниката по ортопедия и травматология в УМБАЛ “Св. Марина”. Завършва със златен медал Първа езикова гимназия в родния си град Варна, а после и Медицинския университет. След дипломирането си работи две години като лекар в селски здравен участък. Специализира ортопедия и травматология у нас и в Австрия. Регионален консултант е по ортопедия и травматология за Североизточна България и председател на държавна изпитна комисия по тази специалност.