Поетът Недялко Йорданов пред “Труд news”: Продължавам да гледам света с шестнайсетгодишни очи

На 29 декември в театър “Сълза и смях” Недялко Йорданов ще представи свой спектакъл със стихотворения. Поетът споделя, че изтичащата година е била трудна и тежка за семейството му и се надява новата 2026 - та да е благосклонна и да донесе здраве.
За поезията и истинските неща в живота, на прага на Коледа, разговаряме с поета, който през януари идната година ще навърши 86 години.

- Г н Йорданов, на 29 декември в театър “Сълза и смях” ще представите свой спектакъл и най-новите си стихотворения. Какво да очаква публиката?
- Не бих казал най-новите си стихотворения, защото те не са толкова много. Но ще представя повече стихотворения и песни, които не съм изпълнявал до сега. Спектакълът ще бъде по-различен от всички досегашни.

- Казвате, че това ще е последният Ви спектакъл, което звучи тъжно. Защо слагате точка?
- Казах го в по-особено мрачно настроение. Сега няма да го повторя. Сигурен съм, че ще продължа и следващата си 86-та година.

- В края сме на 2025-та година. Каква беше тя за Вас и какво очаквате от новата?
- Годината беше трудна и тежка за нашето семейство, връхлетяно от сериозна болест. Но надяваме се новата година да е по-благосклонна към нас и да победим. Все пак не сме чак толкова стари.

С Жельо Желев и Радой Ралин

- Колко и какви стихотворения написахте през последните месеци?
- Не много. Но събрах всичко, което съм писал през целия си живот от 15 годишен до сега-на 85 в един голям том. В него са всичките ми 1200 стихотворения.

- Публикувате във Фейсбук, където имате много последователи. Те очакват всеки ден, нов стих от Недялко Йорданов...
- Наистина Фейсбук се оказа моят отдушник вече повече от 10 години. Това велико изобретение за общуване ми дава възможност да се срещам с хиляди приятели в трите ми страници всеки ден. И да прочета техните отзиви. Нещо, което е невъзможно, когато издадеш книга и не знаеш какъв е отзвукът от нея.

- Какви са посланията за Вашата аудитория? Какво най-често им казвате?
- Не бих казал, че това са послания. Това е споделяне, откровено и без задръжки, с тези непознати-познати хора чрез стихотворенията, които пиша. А аз отдавна вече нямам чувството, че пиша. Прсто изпитвам необходимост да се изповядам всеки ден, като в една особена и светла църква.

- Напоследък много се говори за поколението Gen Z. Какво мислите за него?
- Нямам достатъчно информация за неговата същност, но винаги съм бил с младите хора и съм вярвал в тях.

- Вие сте символ на поет, който с творбите си докосва душата. В крайна сметка, кое е най-важното в живота-семейството приятелствата, любовта или нещо друго?
- Всичките тези неща взети заедно. Особено, ако са в пълен синхрон.

Много ли са били приятелствата и предателствата във Вашия живот? Предателствата попречили ли са на надеждата, че трябва да се вярва в живота?
- Не искам да си спомням за предателствата. Успял съм да забравям неприятните усещания. Истинските приятелства помня цял живот. Много от тях вече ги няма на този свят, уви. Отидоха си млади например Любен Гройс-прекрасен режисьор, Григор Ленков-изключителен поет и преводач, Димитър Савов-виртуозен цигулар. Няма ги поетите Петър Анастасов, Иван Радоев, Радой Ралин, Дамян Дамянов и още толкова много.

- В какво да имаме вяра и надежда?
- В това, че смъртта не е край на живота. Тялото е тленно, но душата е вечна. Влизаш от едната врата и излизаш от другата, за да влезеш в друга стая.

С Булат Окуджава преди общия им концерт в Москва 

- Кога идва мъдростта?
- Ако съдя по себе си, никога не идва. Продължавам да гледам света с шестнайсетгодишни очи.
- Първата Ви пиеса е “Ние не вярваме в щъркели”-за това как от наивната вяра, човек преминава в прагматичния свят. Ако сега трябва да напишете пиеса, как бихте я озаглавил?
- Наистина тя се оказа твърде мъдра за моите тогава 25 години и имаше скандална съдба. Тя беше моето бойно литературно кръщение. И слава богу. Последната ми пиеса се казва “Каквото такова”, но това не означава примирение с действителността. Играе се вече 6 години в Народния театър и затова не ми се пише нова пиеса.

- И понеже сме в навечерието на Коледа-вярвате ли в Дядо Коледа и какво бихте искал да Ви донесе?
- Вярвам, разбира се. Дядо Коледа идва от Рованиеми, Финландия, където играха преди 60 години “Ние не вярваме в щъркели”

- Какъв смятате, че е заслуженият подарък за България?
- Да й запазят независимостта и да има право на глас в. световните проблеми.

- Каква промяна очаквате за страната ни?
- Някога, веднага след 10 ноември очаквахме Голямата промяна. Дори написах такава песен за Клуб НЛО. Сега всичко може да се очаква.

Концерт в НДК със съпругата му Ивана

Недялко Йорданов предостави на “Труд news” две свои стихотворения:

На моите приятели във фесйбук

Благодаря ви мили мои... Почти познати непознати!
Как всяка сутрин всеки иска две думички да ми изпрати...
На мен... На този, който свикна пред всички да се изповяда...
Това е моята утеха... Това е моята награда...

Изобретение велико... Самичък... В топлата си стая...
Клавиатурата се включва... И ме отнася във безкрая.
Кой казва днеска, че човекът бил лицемерен и себичен.
Благодаря ви, мили мои... Ужасно много ви обичам...
Разглеждам малките ви снимки и искам всички да запомня...
Опитвам да се запозная със информацията скромна.
Не се сърдете... Няма начин на всекиго да отговоря.
Но с ваша помощ, с ваша помощ живея още и се боря.

Прекрасно е... Необяснимо... Че всеки е намерил време
заради мене да забрави за малко своите проблеми...
А времето ни е такова... Рационално и практично...
И всеки някак се спасява самотно и поединично...
Благодаря ви, мили мои... До болка жестът ви ме трогна!
Как искам... Но не зная как... И аз сега да ви помогна...
Не зная как да ви предам поне надеждата за утре...
Дали със тези сухи думи, които пиша всяка сутрин...

Не се оплаквам... Обещавам на себе си, че ще живея...
Но тъй е писано на всеки... Все някога ще срещнем Нея...
Така и аз... Не тъй далече... Нормално е... Не се сърдете!
И весело ми подарете тук своя лайк наместо цвете!

Все така...

Колко си тиха... безпомощна... Колко си мило уплашена...
Не за самата себе си... А за всичките нас...
Всичко за тебе е черно... Всичко за тебе е страшно...
Боже, това ли е твоят весел момичешки глас?

Беше храбро момиче... Какво ли не ни се случи...
Живи сме както изглежда...... Нищо не ни срази
Толкова дни без надежда... Чудя се как се научи
да се усмихваш, когато напираха в тебе сълзи.

Верно... Светът се обърка... Неустоима инфлация...
Ковид... Война... Катастрофи... Много години поред.
И намалява тревожно малката българска нация...
Ужас... По цял ден те мачка този проклет интернет.

Хайде, сега остави го... Стига на този компютър.
Стига на тоз телевизор... Я да излезем навън.
Дай си ръката... Усмивка!.. Бавничко да закуцукаме...
Кой беше някога писал: “Живейте! Животът е сън!”

Живи сме... И го сънуваме... Ето морето ни гледа...
Нещо ни шепне... Ритмично... Тайно... На къси вълни...
Хайде, поплувай мъничко... Можеш... Опитай... Загребвай!
Чакат ни - казва прогнозата - хубави слънчеви дни.

Дай да не мислим излишно... Дните ни... Колко са още...
Колкото толкова... Всъщност нямат свършване май.
Все така заедно денем... Все така заедно нощем...
Цял живот заедно... Значи... Няма да има край.

Нашият гост

Недялко Йорданов е роден на 18 януари 1940 г. в Бургас. Завършва гимназия в родния си град Бургас през 1957 г., а през 1962 г. специалност “Българска филология” в Софийския държавен университет. В периода 1962 - 1963 г. работи като учител по литература в Малко Търново. Започва да публикува поезия през 1954 г. в бургаския областен всекидневник “Черноморски фронт”. От 1963 до 1999 г. работи единствено в театъра. От 1963 до 1983 г. е драматург и режисьор на Бургаския драматичен театър “Адриана Будевска”, а от 1983 до 1990 година е и негов художествен ръководител. През 1980 - 1988 г. е основател и главен редактор на Алманах “Море”. В периода 1990 - 1999 г. е драматург и режисьор на театър “Възраждане” - София. От 2000 г. е творец на свободна практика - автор на поезия, драматургия, белетристика, мемоаристика и публицистика, композитор, певец, рецитатор, гост-режисьор.