Западно- и Средноевропейския митрополит Антоний, пред „Труд news”: Имаме нужда от повече християнска любов помежду ни

Христос се ражда в тъмна пещера и я освещава със светлината, която е Той

С негово Високопреосвещенство Западно- и Средноевропейския митрополит Антоний разговаряме в навечерието на Рождество Христово, за вярата, мира и любовта между хората. Говорим за ролята на църквата в живота на българите, които живеят в различни краища на Европа. Питаме го възможно ли е единение между Рим и Цариград, въпрос много спорен, но без изтичаща давност.

- Ваше Високопреосвещенство, в празнични дни преди Рождество Христово чуваме само призиви да правим добро. Има ли как добротата да стане наш начин на живот, а не да бъде само по празници? 
- Както всички стойностни неща в живота, за да правим добро е необходимо не само сърцето ни да е докоснато от доброта, но е нужно и себеотрицание. В обществото, в което живеем, някак си спираме на емоцията и забравяме за волята и жертвата, които правят така, щото любовта, която имаме към нашите ближни, да не бъде просто мимолетно явление, а начин на живот. За целта е необходимо не просто някой да ни говори за добро, а да го живее. В Църквата тези въплътени примери за добротворчество са Христос и светиите. Уникалното при тях е, че те са правили добро независимо от това, че хората често са им отвръщали със зло. Царят на царете се ражда в ясли, а не в богат палат, и умира на кръста далеч от камери и прожектори, за да спаси всеки един от нас. Ако не се опитваме да придобиваме с Божията помощ - понеже това не е възможно само с наши усилия - тази истинска жертвена любов, ние не можем да направим доброто начин на живот. Ако обаче направим доброто начин на живот и въплътим Добротвореца, Който е Христос, тогава ще правим добро независимо от всичко и всички, и на практика не ние, а Бог ще твори добро чрез нас.

- Християните в Близкия Изток посрещат Рождество Христово, и тази година, в трудна ситуация. Как да открият надеждата във време на изпитания и трудности?
- Още древният християнски апологет Тертулиан пише, че кръвта на мъчениците е семе за нови християни. За съжаление, до ден днешен християните са подложени на гонения в Близкия изток и не само там. Колкото и абсурдно да Ви звучи, когато един мъченик е погубен за Христа, неговата смърт е символ на безсилието на палачите му, които, въпреки властта, която са имали над него, не са успели да го пречупят и отделят от най-ценното за него - а и за всеки един човек - единството с Христа. Важно е да отбележим, че мъчениците са се жертвали и се жертват до ден днешен от любов към Бога. Техният пример може да ни помогне за разрешаването на нашите лични проблеми. Нека всеки от нас, когато не вижда светлина в житейския си път, си спомни за тях и за тяхната любов към Бога, благодарение на която са направили невъзможното - слагайки на колене палачи и империи, на пръв поглед много по-силни от тях. Именно тази любов към Бога ще ни помогне да преодолеем нашите изпитания, осъзнавайки, че не сме сами в тях. Христос се ражда в тъмна пещера и я освещава със светлината, която е Той; след смъртта Си слиза в ада и го изпълва със Своята светлина.

- Кое е събитието от празника Рождество Христово, което вас лично винаги ви впечатлява и вълнува?
- Смирението и вярата на Пресвета Богородица и свети Йосиф Обручник. Ние знаем от Православната ни Църква, че света Богородица е дева преди, по време и след Рождението на Христа, Чийто Баща е Бог Отец. Йосиф е пазител на нейното детство, понеже по онова време и според онези закони Майката Божия е можела да пострада, дори да бъде убита с камъни, ако той не е бил до нея, припознавайки Божия син като свое дете. Свещеното писание и свидетелствува за вътрешна борба и желанието на праведния Йосиф тайно да напусне Пресветата Дева. Много от иконите за празника са запечатали това терзание, изобразявайки Йосиф, гледащ не към яслите, а настрани, понеже той не е бащата на детето. Често пъти до него е изобразяван и прегърбен старец - символ на дявола, който го е изкушавал по този въпрос. Йосиф побеждава тези изкушения, смирено доверявайки се на Божия промисъл, който е над нашата логика. Света Богородица рискува своя живот, за да може животът на света да дойде на земята. За мен посланието на празника е, че няма изпитание, което - изживяно с вяра в Бога - не ражда радост и живот, и че няма тъмнина, колкото и дълбока и непрогледна да е тя, която, преодоляна с борбена вяра, не завършва със светлината на Витлеемската звезда.

Църквата в Лайпциг

- В свят, разкъсван от войни, как да открием мира, към който се стремим така силно?
- Свети Серафим Саровски ни съветва да придобием мирен дух и хиляди около нас ще се спасят. С други думи, мирът е нещо, което зависи не само от силните на деня, а и от всеки един от нас. Ако Христос живееше във всеки от нас, никога нямаше да има войни. Мирът е дар, който се приема и задържа с отворени ръце, като ценно, красиво и крехко цвете. Трябва да култивираме нашите духовни и телесни сетива, за да ценим и търсим това цвете, и веднъж намерили го, да не го смачкаме, пазейки го за нас, а да го споделяме с другите. Мирът ни обезоръжава и ни кара да се радваме на присъствието на другите, а не да се страхуваме от тях.

- Поглеждайки назад към отминаващата 2025 г., каква е равносметката? Какво успяхте да реализирате и кое отчитате, че е трябвало да бъде свършено по-добре?
- Изпращаме изминалата година с благодарност. На 23 февруари бе осветен българския храм „Свети Йоан Рилски Чудотворец“ в Лондон по време на служба, възглавена от Негово Светейшество патриарх Даниил. Благодарни сме Богу, че с помощта на Българската държава и частни дарители, сънародниците ни на острова могат да се радват днес на един от най- красивите ни храмове в епархията. В изминалата година отбелязахме и двадесет годишнината от освещаването на катедралата „Свети цар Борис Михаил“ в Берлин. По този повод тя посрещна частица от мощите на свети Николай Мирликийски Чудотворец, които бяха дарени от Католическата църква на митрополията ни, а ние от своя страна ги дарихме на митрополията във Видин. Смисълът на живота ни е да даряваме това, което ни се преподава. Мисля, че това трябва да се стремим да правим все по-усърдно и все по-добре, не само през идната година.

Храмът в Лондон

- Какви планове имате за Западно- и Средноевропейската епархия? 
- Плановете ни са свързани с закупуването или построяването на собствени храмове там където нямаме наши и работа с подрастващата младеж в епархията. В Европа живеят вече няколко поколения българи, които се раждат и израстват там. Много е важно децата на България за растат не само физически, но и предимно духовно здрави. Да имат ясна представа за добро и зло, и когато са изправени пред житейски избор да изберат верния път, за да бъдат пример за техните деца и внуци. Защото да построим и най-красивия архитектурно храм, без Божия народ в него, той остава само красива сграда, която ще изтлее във времето. Затова духовният градеж е винаги по-важен и фундаментален в Църквата

- За какво се обръщат към църквата сънародниците ни, които живеят в различни страни в Европа? 
- Нашите сънародници които посещават храмовете в ни Европа идват водени от желанието да живеят дейно своята православна вяра. Едни търсят отговорите за битието, други искат да намерят опора в Бога, а трети са водени от надеждата, че ще срещнат разбиране и подадена ръка в труден момент от житейският им път. Стараем се да не оставяме никой да си тръгне от храма без мир в душата, радост в сърцето и усмивка на лицето.

- Разкажете ни случай на българин, потърсил помощ от вас, който няма да забравите.
- Спомням си за един млад човек, съпруг и баща, който имаше нужда от спешна операция и не му достигаха финансовите средства, за да бъде тя извършена от лекарите. За това разбрах от социалните мрежи чрез които се свърза с мен друг човек негов близък. Бяха събрали една част от средствата и все още не достигаше сумата. Слава на Бога успяхме да помогнем и човека е жив и здрав, радва се на семейството и децата си и те на него. След време същият човек който се свърза тогава с мен ми сподели, че помощта ни е била решаваща в онзи момент. Духовно се зарадвах и благодарих Богу. Има и много други човешки истории и съдби с които сме се срещали и срещаме в Епархийският ни духовен-кризисен център към храма ни в Берлин, ще кажа само слава на Бога за всичко.

- Периодично се повдига въпросът за единението между Рим и Цариград. Възможно ли е това? 
- Иисус Христос в Своята Първосвещеническа молитва произнесена в Гетсиманската градина, преди да бъде заловен, се моли пред Своя и наш небесен Отец „да бъдат всички едно“ (Йоан 17, 21). Всички ние, които се числим към семейството на Православната Църква, сме членове на едно тяло, а Христос е главата. Изначално Христовата Църква е основана върху единството на нейните членове в благодатта на Св. Дух и любовта към Бога. Липсва ли едно от двете, това вече не е Църква. Когато говорим за Цариград и Рим, двата духовни центъра на изчезналата Римска империя, няма как да разглеждаме единението им като едноличен акт от страна на една поместна Православна Църква. За това единство са нужни градивен диалог между Православната и Римокатолическата църкви. Диалог, основан на догматическа, литургическа, историческа и нравствена основа. Едва тогава общото семейство на Православната Църква ще реши под благодатното действие на Светия Дух. И нека да не забравяме, че „невъзможното за човеци е възможно за Бога“(Лука 18, 27). Бог е промислял за Църквата през всички векове и „портите адови няма да ù надделеят“ (Матей 16, 18). От нас човеците се иска да се молим за това единство, да свидетелстваме, че сме Христови и да обичаме Бога и нашите ближни. - Има ли нужда от духовен водач и обединител на християнството? - В символа на Вярата четем : „Вярвам в една, света, съборна и апостолска Църква...“ Глава на Църквата е Христос, а неин невидим Водач е Светия Дух. Мисля, че имаме нужда от повече християнска любов помежду ни, загърбване на човешките различия и отхвърляне на егоизма ни. За целта е необходимо, както ни съветва още в шести век ава Доротей, да поставим Христос в центъра на нашия живот и да се стремим постоянно да вървим към Него. По този начин своеобразния кръг, който сформираме ние, неговите ученици, ще се свива и ще се доближава до нашия Спасител, а ние ще се приближаваме все повече един към друг, водени от Христа, с благодатта на Духа Светий и в името на Отца. Тогава всичко ще си дойде на мястото.

- Какви са вашите надежди и молитви към настъпващата 2026-а, която може би също ще бъде не по-малко турбулентна от отиващата си година? 
- В Лайпциг ни предстои закупуването на два декара и половина парцел, на който има построен храм и при църковно училище, които са в отлично състояние. Те ще бъдат закупени с помощта на Българската държава и ще бъдат превърнати в духовен притегателен център, в който - освен богослуженията в храма - ще организираме детски лагери на епархията в при църковното училище, където деца от цяла Европа ще идват да се учат на вяра в Бога чрез тематични ателиета и игри. Надявам се да се учим от историята ни, която е показала, че когато сме единни в Христа, няма сила, способна да ни победи. Дяволът, врагът на човешкото спасение, ни разединява, отделяйки ни най-напред от Христа, после и от човека до нас, и така започваме да живеем ада на земята, който може да определим като липса на любов и истинско общение с другия.

- За какво се молите в тези светли празници?
- Моля се най-вече за това хората да намерят истинската радост, която само Христос може да им даде. Моля се всеки един от нас да осъзнае смисъла на празника, който се заключава в името на Богомладенеца Емануил - „с нас е Бог“ - във всеки един момент от нашия живот. Дори когато грешим, търсейки радостта там, където не можем да я намерим, Той чака търпеливо да се обърнем към Него и да ни направи истински щастливи. Моля се да живеем като царски синове и дъщери, за които е под достойнството им да заменят радостта, която Бог ни преподава чрез Църквата и нейните тайнства, с греховете : тези фалшиви радости, които са истински робства.

- Какво е посланието ви за Рождество Христово?
- Да се оставим да бъдем водени от светлината на Витлеемската звезда, която е светила, свети и ще свети в нашата Църква въпреки всичко и всички. Тази светлина ни отвежда до яслите на Младенеца Христа, Който не с оръжие и човешка сила, а със смирение, вярност към Своя Небесен Отец и жертвена любов към хората преобръща историята ни, променя летоброенето ни и прави от най-гонената религия до ден днешен - християнството - най- разпространената в света.

Нашият гост

Митрополит Антоний е български православен духовник, константийски епископ от 2008 до 2013 година и Западно- и Средноевропейски митрополит от 2013 година на Българската православна църква. Роден е на 17 януари 1978 г. в Стара Загора, България, със светското име Живко Киров Михалев в семейството на изселници от тракийския град Гюмюрджина. Завършва средно образование в Стара Загора. От 1993 до 1998 година учи в Пловдивската духовна семинария “Св. св. Кирил и Методий”, която завършва с отличен успех и продължава образованието си в Богословския факултет на Софийския университет “Свети Климент Охридски”. От юни 2010 г. е назначен за викарий на митрополит Симеон Западно и Средноевропейски. На 27 октомври 2013 г. е избран за митрополит на Западно- и Средоевропейската епархия на Българската православна църква.