Ивайло Захариев: Ще очаквам от Джен Зи поколението да са толкова активни и на изборите

Днес много бързо загърбваме ценностите си в името на парите

След протестите ще има промяна и се надявам към добро

Бракът е от голямо значение за всеки, който вярва, че може да остане докрай с половинката си

- Ивайло, в навечерието сме на Бъдни вечер и Рождество Христово. Как ще посрещнеш тези светли празници и усещаш ли вече коледното настроение?
- Със сигурност ще се съберем с по-голяма част от нашата фамилия - с братовчеди, братовчедки, брат ми и всичките деца около нас. След това ще отидем да видим и родата от страна на съпругата ми в Асеновград - ще гледаме да уважим всички по веригата! (Смее се.) Вече се усеща празничното настроение. Сега с децата всеки ден си отваряме по един от коледните календари, като съм им взел такива, според интересите им. На единия ми син, който е голям любител на риболова - календар с принадлежности за риболов, а на другия е лего с “Междузвездни войни”.

- А какво мислиш за това, че често се забравя за същината на празниците?
- Има такава тенденция, че като че ли сме склонни да празнуваме показно, а не да търсим същината на празника, което е малко тъжно. Добре е човек да знае защо е празника и че той не е в надяждането и трапезата.

С Тервел Пулев по време на снимките на филма “Един грам живот”

- Каква е твоята равносметка за изминаващата година?
- Това, за което си давам сметка е, че не съм успял да постигна нещата, за които не съм си отделил достатъчно време, но съм доволен, че всичко което съм искал да направя, по някакъв начин успях. С мои колеги направихме много неща и сега се радвам, че мога смело да кажа, че правя опит да продуцирам един късометражен анимационен филм. Работя и по други проекти и виждам колко е добре човек да бъде проактивен и да не чака друг да му предложи работа, а да намери начини да действа.

- В средата на ноември беше премиерата на новия филм с твое участие “Един грам живот”, зрителите на който вече са над 100 000! Веднага ли те спечели този проект на Атанас Михайлов, с кауза срещу наркотиците?
- Да, за мен това е много важна тема и когато прочетох сценария си казах, че непременно трябва да се включа, а дори още не знаех каква ще е ролята, която Наско би ми предложил. Просто нямаше начин да пропусна да участвам! Каузата е много важна за мен и съм щастлив, че и хората гледайки филма го оценяват. Непрекъснато получавам отзиви от родители, които споделят, че дори техните деца са им казали, че реалността е точно такава, каквато е показана във филма! Има нужда да се говори за този проблем, защото той е навсякъде и се радвам, че толкова много хора ми писаха, или лично сме коментирали нуждата и важността от такъв филм.

Актьорът в сцена от постановката “Избори чукат на вратата”

- Има ли нещо автобиографично в ролята ти във филма?
- Не, но има човек, за когото си мислех докато бях в тази роля. Аз играя учител по физическо и се радвам, че имам такъв пример в лицето на преподавателя на моята дъщеря по физическо. Той е доста деен, има страхотно отношение към децата и им дава много добър пример, така че си мислех за него, когато правех тази роля.

- Ти кога започна да говориш на твоите деца за наркотиците и опасностите от тях?
- Темата никога не е била скрита от очите им. Аз участвам в спектакъла “Спасителят”, в който се говори за дрогата и съм им разказвал много за представлението, както и за моите преживявания и нещата, които съм наблюдавал в хората. Радвам се, че те приемат и осъзнават това, за което си говорим. Важно е родителите да дадат възможност на децата да говорят, защото иначе те се чувстват отхвърлени и това ги тласка към дрогата и подобни практики, защото в тези среди се чувстват приети. Ако са отхвърлени в семейството, или не зачитат техните чувства, това би дало повод на един объркан тийнейджър да е в близост с някой, който не му желае доброто. Хубаво е, че обществото ни пораства и вижда, че опасността от зависимост не е персонална, а семейна. Ако едно дете е част от здраво семейство, то може да направи грешка да пробва, но няма да остане зависимо и да се върне към това бягство от реалността, каквото е дрогата, защото има стабилна основа.

- Имаш ли впечатления кой е най-опасният и разпространен наркотик в момента?
- Според мен, това е синтетичната дрога, която за съжаление може да бъде намерена навсякъде и децата лесно могат да се подлъжат и да вземат метамфетамин, или други дизайнерски дроги.

- В твоя живот ти си имал досег с вдъхновяващи истории на хора, превъзмогнали зависимостта от дрогата. Би ли споделил някоя от тях? 
- Да, много ме вдъхновяват истории на хора, преодолели своята слабост. Имам доста такива приятели, които успяват да намерят спасение във вярата и в християнството, защото в комуната, където се събират ги въвеждат в християнските ценности. Един от тях, сега е успешен бизнесмен със собствена фирма, семейство и деца, други също намериха своя път. Имайки правилните ценности и знаейки важното в живота няма опасност да се върнат отново към зависимостта. Давам си сметка колко бързо днес загърбваме ценностите си, в името на парите или нещо друго, но всъщност трябва да държим на тях, защото те ще ни спасят. Това е много по-велико от просто да си напълним портфейла и хладилника. На мен също, и навремето и сега продължава да ми помага вярата в това, че има нещо много по-велико от нашите човешки суети и продължавам да търся как да творя и пресъздавам тази моя вяра.

- Във филма “Един грам живот” участва и олимпийският ни медалист Тервел Пулев. Как се справи той във филма и какви са впечатленията ти от него и извън снимачната площадка?
- Аз съм приятно впечатлен от Тервел, понеже той вече има опит пред камерата и в друг филм. Много ми хареса, че макар все още да му е неприсъщо, много се стараеше да бъде на ниво и да направи това, което Наско очаква от него като актьор. Виждам го като светъл пример за това колко е отдаден на каузата, защото актьорската професия може да е далече от него, но не се отказа. Извън снимките, той е по-скоро обран в държанието си и някак си сякаш държи вдигнат гарда - това си е част от неговия темперамент.

- Гледа ли мача на Кубрат с Мурат Гасиев и какво мислиш за това, че той е един от най-изявените ни спортисти, но освен подкрепа среща и много хейт, което важи и за повечето ни големи звезди?
- Гледах моменти от мача на Кубрат. За да стигне той до това ниво и да бъде боксьор на световно равнище - това е огромен труд, а хората, които бързат да го коментират не оценяват всичкия този труд, който той е положил. Всяка една битка на боксовия ринг никак не е лека и само стъпването на ринга вече е достойно за уважение. Не мисля, че имаме право да изказваме каквото и да е мнение, без да имаме такива постижения и трябва да оценяваме всеки достигнал до големи спортни форуми.

- Беше ли на протестите и мислиш ли, че ще има промяна след падането на правителството?
- Бях задължително! Приемам го като лична битка, защото още през 90-те, протестите преминаха буквално пред балкона вкъщи и моите родители много са ми говорили за това. Като пораснах и аз започнах да се интересувам повече защо се протестира и спрямо какво, а вече от протестите на 21-ви век малко са тези, които съм пропуснал! Вярвам, че нямаме друг начин да покажем позицията си, когато депутатите тръгват в грешна на нашите очаквания посока. Не винаги трябва да се стига до оставка, но се радвам, че на последните протести успяхме да постигнем това - ще има промяна и се надявам към добро! 

- Сега, покрай протестите всеки коментира поколението Джен Зи - какво мислиш, какви са техните плюсове и минуси?
- Трудно ми е да преценя, доста се говори за Джен Зи поколението - аз искам да видя резултати от тях! Лесно се ходи на протест, лесно се вика, още повече в група, но това поколение сега му идва ред да гласува и да покаже мисъл и това ще е ключово за мен да си кажа - а, добре, пораснали са! Всеки има глава, но важното е как я използва. Ще очаквам от тях на изборите да покажат повече. Радвам се, че са активни, но важното нещо тепърва предстои и се надявам да бъдат толкова активни и на изборите.

- Имаше ли ефект от съдебната ти битка с БНТ за неизплатени авторски права от приходите на сериала “Под прикритие” в чужбина?
- Има ефект, но няма резултат - очаквам го съвсем скоро! Продължава делото, на първа инстанция нищо не се случи и сега се връща една крачка назад, за да може всичко да бъде установено и да бъде според европейската директива за авторско право.

- Работиш ли над нови роли в театъра?
- В момента играя в представленията - “Избори чукат на вратата” и “Спасителят”, с което през януари подновяваме и турнета. Напролет започваме репетиции на ново представление, по текст на Деян Георгиев, което е насочено към проблема за насилието в училищата. Аз съм един от актьорите, а другите са млади колеги, а също така влизам и в ролята на продуцент на спектакъла.

- Много млади хора се притесняват да сключват брак, защото си мислят, че така ще изчезне тръпката. Какво би им казал - през 2021-ва година ти се ожени за втори път?
- Според мен, бракът е от голямо значение за всеки, който вярва, че може да остане докрай с половинката си. Ако наистина обичаш някого, дори когато настъпят промени в него, или в теб самият, те могат да бъдат споделени или преживени с този човек, който навярно продължава да заслужава любов и да те обича. Бракът дава възможност да имаш тази силна опора и сигурност, че ще преминеш през живота си с някой верен и той ще види, че и ти самия също си верен. Някой, който предпочита да бъде в компанията на един човек, а после да смени тази компания, няма как да бъде убеден, че брака е нещо важно и има смисъл.

- Кои други теми те вълнуват в момента?
- Наскоро участвах в кампания за онкоболните, от която разбрах, че всъщност лечението у нас е слабо финансирано от държавата и сякаш тези хора стават като че ли виновни, че са болни и трябва да се извинят на държавата - съжаляваме, че сме болни, дайте ни тези 20 процента за лечението! А другите откъде да ги извадят?! Има толкова неща, за които се дават средства, а парите ни като данъкоплатци потъват някъде и за истински важните неща изчезват!

- Какво е мястото на вярата в твоя живот и в какво откриваш надежда в трудните моменти?
- Намирам надежда в приятелството. Много са трудностите, които всеки преживява и наскоро, както си споделях с един приятел, той спря, погледна ме в очите и каза: “Разчитай на мен, когато дойде момента и стане трудно!”, с което ми напомни, че там е надеждата - в приятелството. Трудности и битки ще има, но това е, което ме обнадеждава и ми дава сила да продължа напред. В християнството приятелството също е на преден план. На едно място Иисус Христос казва, че няма по-голяма любов от това да дадеш живота си за приятелите. Бог, наричайки ни свои приятели се жертва за нас и ние можем да черпим пример от него как да изразяваме своето приятелство.

Актьорът Ивайло Захариев се превърна в един от любимците на българските зрители с участието си в най-успешния роден сериал “Под прикритие”. Той се е снимал и в други популярни филми и сериали, като “Ягодова луна”, “Пътят на честта”, “Номер 1”, “Пистолет, куфар и три смърдящи варела”, както и в сръбската суперпродукция “Южен Вятър”. Ивайло е завършил НАТФИЗ, в класа на проф. Атанас Атанасов. Сред по-известните му роли на театралната сцена са тези в спектаклите “Железният светилник”, “Усещане за любов”, “Г-н Ганьо Балкански”, “Времето е в нас и ние сме във времето”, “Поручик Бенц”, “АГЕНТИ”, “Пеперуди, пеперуди” и други. Актьорът владее жестомимичния език и взима участие в постановките “Happy people” и “Закриването на цирка” - на театър “Мим-арт”, който е съставен от глухи актьори. Друга негова кауза е подкрепата на наркозависими младежи. Ивайло има двама сина - Филип и Дамян от първия му брак, а в момента е щастливо женен за компютърната специалистка Станислава, с която вдигнаха сватба през септември 2021-ва година.