Реално усетеното поскъпване в Хърватия заради еврото е 8-10%

Има значително несъответствие между официалните данни за инфлацията и субективните възприятия на хората

Въвеждат твърд „таван“ на цените

Потребителите виждат в „портфейлите“ си ценови шок при услугите

Случилото се в Хърватия, където еврото е прието в началото на 2023 г., е най-актуалният и показателен пример за България. Разликата тогава е, че преходът се случва в среда на вече висока глобална инфлация, докато понастоящем това не е факт. Само че вътрешните фактори са не по-маловажни, отколкото е вносът на инфлация. Опитът там потвърждава хипотезата, че се наблюдава значително несъответствие между официалните статистически данни и субективните усещания на хората.

Тук ще направя кратък обзор на “хърватския сценарий” според възприятията на потребителите. На първо място трябва да бъде отбелязано показаното според наличните официални данни и анализи, срещу което категорично се противопоставя какво хората плащат на практика при покупките си. Според данните на Евростат и централната банка на Хърватия приносът на еврото към инфлацията е бил едва между 0.2 и 0.4 процентни пункта. Това обаче изглежда е далеч от реалността - едва ли не подигравка за потребителите, които усещат в “портфейлите” си ценови шок при услугите за разлика от потребителската електроника например, където конкуренцията е силна и няма ясно изразени пазарни играчи, които да доминират пазара. Средното реално усетено поскъпване на стоките и услугите през 2023 г. е между 8% и 10%, докато официално отчетеният принос на въвеждането на еврото е между 0.2 и 0.4 процентни пункта.

При някои стоки от първа необходимост обаче разликата е още по-драстична. Пример за това са хлябът и тестените изделия, където отчетеният принос на еврото е минимален, докато според хората поскъпването е между 15% и 20%. Услугите също не са предпазени от въздействието на еврото. Цените на фризьорските и козметичните услуги от официалните източници са нараснали заради еврото с едва 2.1%, докато според платените действително сметки поскъпването е между 20% и 25%. Не по-малко съществено е разминаването в оценката на ефекта за цените на услугите в кафенетата и ресторантите. Те се изменят с между 1.5% и 2% според държавните институции, докато според оценката на потребителите стойностите са всъщност между 10% и 30%.

Например, в Загреб, столицата на Хърватия, едно кафе, което е струвало между 11 и 12 куни (между 1.5 и 1.6 евро) се превалутира на 2 евро. От статистическа гледна точка разходите за този продукт сами по себе си не са толкова значими, но реализираното по този начин нарастване на цената е между 25% и 33% за кафето, което се консумира всеки ден, понякога повече от веднъж.

Следователно при продукти, които се потребяват често, промяната на цената прави по-силно впечатление и това се отразява на възприятията за инфлацията като цяло. Въпреки това, ако такива осезаеми промени се извършат едновременно за няколко стоки, то въздействието върху цялата кошница става по-голямо. Не трябва да се пропуска фактът, че кошницата за всеки потребител е индивидуална и спрямо собственото му потребление това е възможно действително да окаже ефект. По този начин, ако за различните потребители са налице по няколко артикула, спрямо цените на които те са особено чувствителни, те действително ще усещат личната си инфлация (значително) ускорена, въпреки че агрегираните данни може да не изглеждат притеснителни.

Според проучване на Eurobarometer, което е достатъчно авторитетно и резултатите се използват от официалните институции, и анализите на потребителските организации в Хърватия веднага след въвеждането на еврото в страната се наблюдава загуба на ориентир за цените. Хората са съобщавали, че са се чувствали “изгубени” при пазаруване. Двойното обозначаване на цените в Хърватия е продължило над 1 година и което е наложено в рамките на набор от мерки, за да предпази потребителите, по принцип се счита за успешно.

Само че психологическият шок от възприеманото като повсеместно поскъпване е бил доминиращ. Успоредно с това е възникнал гняв към търговците. Над 60% от хърватите, които са взели участие в анкети, твърдят, че според тях търговците са използвали еврото като обяснение за спекула, като са оправдавали с него повишения. Предизвикани от желанието за по-голяма печалба.

Най-тежкият субективен ефект в Хърватия е т. нар. “умора от пресмятане” - от някакъв момент нататък част от хората престават да сравняват цените в детайли и започват да купуват само най-необходимото. Това допринася за временно свиване на потреблението им особено през първите три месеца, последвано от примирение с новите нива.

Какви мерки са предприети в Хърватия за противодействие на ценовия шок?

Хърватия подобно на България е все още сред догонващите икономики от Европейския съюз. Към края на 2022 г. - последната преди присъединяването към единната валута, според данните на Евростат, базирани на паритета на покупателната способност, страната е с доход на човек от населението 72%, фактическото индивидуално потребление на човек е 73.5%, а равнището на цените на базата на потребителските разходи е било 70% от средните стойности за ЕС като цяло.

Поради все още относително голямата си отдалеченост от средните равнища за ЕС и дори по-високата спрямо средните за ЕЗ, държавата прилага едни от най-обхватните пакети от мерки в опит да ограничи повишаването на потребителските цени. Въпреки че официално отчетената инфлация е била ниска, държавните институции и регулаторните органи са подложени на сериозен натиск. Конкретните действия, които са приложени, са следните:

Най-дълготрайната мярка е задължителното обозначаване на цените едновременно в хърватски куни и в евро. Задължението за нейното прилагане влиза в сила 4 месеца преди въвеждането (септември 2022 г.) и продължава повече от година (декември 2023 г.). Целта е потребителите да свикват с новите цени и да са способни да сравняват цените и сами да идентифицират увеличенията.

Друга мярка е инициираният от хърватското министерство на икономиката етичен кодекс, към когото търговците да се присъединяват доброволно. Участието в него се разглежда като източник на доверие, тъй като полученият стикер би следвало да гарантира на потребителите, че цените няма да бъдат вдигнати необосновано и ще бъдат закръглявани правилно. Списъкът на участниците е публичен и се цели търговците, които не участват, да бъдат заклеймени като некоректни и покупките от тях да бъдат избягвани.

Следващата стъпка във взаимодействие с потребителските организации е съставянето на т. нар. “черни” списъци за отказалите да предоставят информация, а освен това са направени специално приложение и портал, в които може да се проследи изменението на цените на около 80 основни продуктови групи и над 300 конкретни продукта в големите търговски вериги. Актуализацията на данните се извършва на всеки две седмици.
Разкрита е и специална телефонна линия и онлайн портал, където гражданите могат в реално време да подават сигнали за неправилно закръгляване на цените. Тези сигнали получават приоритетни проверки от страна на инспекторите.

Тези мерки са подсилени от масови инспекции и глоби, които стартират от датата на въвеждане на еврото при наличие на сигнали от потребителите. С това се занимава Държавният инспекторат, който извършва множество проверки, в които налага санкции. През този период глобите за фризьорски салони, кафенета и малки пекарни достигат до 3000 евро с аргумента, че според местния закон за защита на потребителите това е агресивна или заблуждаваща търговска практика.

Най-силното оръжие в борбата със “спекулата” е въвеждането на твърд “таван” на цените от септември 2022 г., когато хърватското правителство взема решение за мерки за директен контрол върху цените на определени хранителни продукти. С него се определят пределни (максимални) цени на 9 основни групи стоки, за да се предотврати “спекулата” още преди въвеждането на единната валута. Тук се включват слънчогледово олио, прясно мляко (2.8% масленост), бяла захар, брашно (тип 550 и тип 400), 3 отделни категории свинско месо и цяло пиле.

След въвеждането на еврото в началото на януари 2023 г. обаче се появяват масови оплаквания за неоправдано закръгляване нагоре. Правителството изглежда е имало готовност за такова развитие, защото реагира моментално на 5 януари с официално решение. С него на всички търговци и доставчици на услуги се нарежда да върнат цените на равнищата им от края на предходната година при необосновано повишение (за обективно основание се признава нарастването на цените на енергийните източници или на суровините). Заедно с това министър-председателят предупреждава бизнеса, че ако не се съобрази, ще загуби държавните субсидии за електрическа енергия и горива и ще бъде подложен на масирани данъчни и регулаторни проверки.

Следователно макар да не е наложено пълно замразяване на цените на всички стоки в икономиката Хърватия налага принудително понижение на цените към завареното към края на 2022 г. положение и наложи твърди тавани за най-важните храни. Тези мерки се считат за едни от най-строгите в историята на разширяването на еврозоната.

Въпреки тези усилия субективното усещане на хърватските граждани остава негативно. Основните критики са, че глобите са малки спрямо реализираните допълнителни печалби на търговците. Малкият бизнес се оказва по-труден за контрол отколкото веригите от супермаркети. Замразяването на цените се възприема като закъсняло след коригирането на цените още през есента на 2022 г. в очакване на еврото.

Наличието на строга нормативна уредба заедно с активно работещи институции за ограничаване въздействието на еврото се оказва недостатъчно условие повишението на потребителските цени да е поносимо и процесът да е управляем от държавните институции и регулаторните органи. Дори се е наложило цените да бъдат принудително намалени до равнищата им в края на декември преди въвеждането на единната валута, но въпреки това дори официално отчетената инфлация е била значителна спрямо средната в ЕС и ЕЗ.

В България ефектът е сигурен - след 1 януари 2026 г. може да се очаква допълнително (осезаемо) повишение на цените към натрупваното през последните 6 месеца след обявяването на решението за приемане в еврозоната.