Луи XV, чиято последна фаворитка била спала с половин Париж

Обезглавили графиня дьо Бари след революцията от 1789 г. като символ на стария режим

Мадам Помпадур спретнала истински бордей на суверена само от девствени девойки

Пищни тийнейджърки, които били неопитни в дворцовите интриги и следователно съвсем безобидни за стръвните дами от двора

Знае се, кралете никога не са оставали без любовници, но само във Франция тези жени са били институция с определена социална функция и политическа роля. И в обкръжението на коронованата глава са ги наричали фаворитки, тоест предпочитани, избрани, любимки, като е нямало никакво значение дали произходът им е бил знатен или съвсем обикновен. Държавната необходимост е принуждавала краля да сключва брак без любов, елегантно казано с партньорка със студено-синя като неговата кръв и той е търсел желаните емоции и безметежния физиологичен екстаз другаде, при червена, истински гореща кръв. И дали заради слабостта на монарха към обикновено винаги младата и хубава жена като секс-партньорка или поради предпочитането є за интелектуална дружка, но лека-полека в двора му тя заемала мястото на кралицата, приета безпроблемно дори от самата нея.

Въобще не желаел да се откаже от креватните удоволствия, дори обратното - търсел ги все по-настървено, зарязвайки почти изцяло държавата, оставена в ръцете на възлюблената му

След хубавата Мари Ан дьо Коаслен, която Луи XV натирил бременна от Версай през 1755 г. по настояване на вездесъщата негова фаворитка Мадам Помпадур, самата тя най-после осъзнала, че непременно трябва да вземе сексуалния живот на монарха в свои ръце, ако иска да запази почти безпределната си власт във френския двор. Кралят в края на краищата още не бил навършил 45 години и въобще не желаел да се откаже от креватните удоволствия, дори обратното - търсел ги все по-настървено, зарязвайки почти изцяло държавата, оставена в ръцете на възлюблената му. И тя намира решението, което утвърждава стабилните є позиции във френския аристократичен елит - започва да разсейва Луи с пищни тийнейджърки, които били неопитни в дворцовите интриги и следователно съвсем безобидни за стръвните дами от двора. Младите жени, избрани от фаворитката на краля и от нейните приближени, били на възраст между 15 и 20 години и произхождали от бедни семейства, от фамилии на провинциални благородници или от такива на вече пръкналата се в по-големите градове буржоазия.

Както вече бе споменато миналата събота, девойките били задължително девственици - за да бъдел предпазен Луи от заразяване с някаква срамна и трудно лечима болест. Историците очертават като доста любопитен, но съвсем обясним факта, че тези момичета много често били принуждавани да се хвърлят в леглото на суверена от техните родители, които търсели сами мадам Помпадур, за да є ги предложат, сигурни, че ще получат щедра отплата от краля за техните още непорочни щерки. Избраниците живели в абсолютна дискретност в малка вила недалеч от Версай, в крайния квартал “Парк-о-Серф” или “Парка на елените”, който бил бивш резерват за лов на красивия рогат дивеч. Имотът бил закупен през 1754 г. лично от мадам Помпадур, която го превърнала в нещо като харем или по-скоро в публичен дом, но не съвсем. Ами обикновено в малката вила отсядало само по девойче, но не за много дълго, тъй като там имало постоянно текучество - суверенът бързо се уморявал от едва разпъпилите се негови малолетни любовници.

Графиня Да Бари

Луи XV обаче почти никога не ходел в “Парк-о-Серф” за романтичните си срещи - вместо това момичетата го навестявали във Версай, като му се отдавали в тайна стая, държана под око от Мадам Помпадур чрез няколко замаскирани “шпионки”. Като самата тя била кръстила не без ирония покоите за кралски секс “Капан за птички”. Естествено, младите жени често забременявали от суверена и за това той им гарантирал финансова и морална подкрепа, а също така се грижел незаконните му деца, които не признавал официално, да получат образование. Когато пък поредната млада любовница му омръзнела, кралят я отпращал по живо, по здраво, като я омъжвал най-често за висш военен или застаряващ благородник, които поемали и евентуалните родителски грижи за доведеното му момиченце или момченце с чертите на Луи XV.

Имената на огромното мнозинството от тези девственици остават неизвестни за историците, още повече, че те не са били нещо повече от мимолетна тръпка за краля. Но все пак от ония години е запомнена една негова сърдечна история, раздухвана от зевзеци през вековете занапред като чиста случайност, в която все пак прозира интригантския почерк на вездесъщата мадам Помпадур. Та някъде в началото на петдесетте години на Осемнайсети век Луи XV се прихласва по една картина и сърцето му започва да препуска като подплашен кон.

Творбата се казвала “Русата Одалиска”, разбирай наложница или прислужница в султански харем, изобразявала голо и легнало по корем и надарено със съблазнителни форми момиче, била с размери някъде 70 на 100 см и неин автор бил версайският художник Франсоа Буше. “Не мога да повярвам, че такава красота съществува, но ако съществува, ще я принудя да угаси огъня, който е запалила в душата ми.” - казва суверенът на автора, след като половин час се приближава и отдалечава от картината, вперил постоянно поглед в нея. Кое е това момиче, чието голо тяло сякаш му се предлагало? - питал се той. Коя е тази светлокожа палавница, чието цвете, хвърлено на земята, величаело девственост, която да бъде отнета? Дали художникът пък не бил направил девойката по-красива, отколкото била тя в действителност? 

Мари-Луиз О’Мърфи

Дворцовите хроникьори обаче регистрират само минути на колебание и учудване, след което кралят бил отсякъл: “Няма значение коя е, искам я и за това ще я имам!” Така петнайсетгодишната Мари-Луиз О’Мърфи, която позирала за модел на майстора на четката Буше, станала любовница на суверена и животът є се променил завинаги, най-вероятно към по-добро. Защото поне до момента, в който се съблякло за художника, момичето оцелявало от подаянията на близки и познати. Ами баща му Даниел, който бил ирландец, бил затворен в Бастилията за шпионаж срещу Франция, майка му пък била съдена за проституция на малолетни, тъй като продавала... прелестите на четирите си дъщери!

На петата, най-малката Мари-Луиз, която била родена на 21 октомври 1737 г., със сигурност била предопределена същата съдба на жрица, още повече, че вече събирала очите на състоятелните господа, ползващи креватните услуги на майка и сестри. “Тя притежаваше всичко онова, което природата и изкуството на художниците могат да съчетаят по най-красивия начин” - пише по-късно за нея в спомените си венецианският съблазнител Джакомо Казанова, който я срещнал по време на престоя си в Париж.

Доколкото до Луи XV, явно желаейки да се наследи бавно и докрай на тръпката с невръстната Мари-Луиз, владетелят се изявил като истински романтик. “В края на 1752 г. били направени уговорки тя да се разходи в градините на замъка “Шоази”, за да може кралят да я срещне и заговори.” - разказва нейният биограф Камий Паскал. След тази среща, в навечерието на 15-я рожден ден на хубавичката ирландо-французойка, тя е “продадена” - семейството є получава от хазната към 7000 ливри, след което хвърля без всякакви угризения тийнейджърката в прегръдките на позастаряващия суверен. А сега френските финансисти приравняват въпросните пари на около 100 хил. днешни евро! 

После Мари-Луиз била настанена в “Парк-о-Серф” край Версай, започнала редовно да навестява покоите на монарха, понякога и той ходел при нея. Обикновено се забавлявали като тя скачала по фотьойлите и креватите, а той пък я учел на танци и молитви, разбира се, след поредния чаршафен сеанс. “Тя беше неговата играчка, но нямаше влияние над него, само го успокояваше и го караше да забрави тегобите си.” - разказва Камий Паскал, подчертавайки, че кралят не я обичал, но бил привързан много към нея. Идилията продължила почти 3 години, през които Мари-Луиз родила дъщеричка на коронования си любовник и я кръстила Агата, но в 4 часа сутринта на 25 ноември 1755 г. се случила драма - пред прозореца є я чакала карета. Девойката била изгонена от Версай, два дни по-късно я омъжили за дребен благородник, като двамата младоженци били изпратени с торба пари да живеят извън Париж.

Няма начин, след като мадам Помпадур била започнала да се плаши, че влязлата под кожата на Луи XV и дарила го с момиченце палавница, била на път да заеме мястото є. Нищо, че самата тя била завъртяла цялата интрига, за да предпази суверена от друга драпаща към мястото є хубавица. Ами “Русата Одалиска” била поръчана на Франсоа Буше от първи братовчед на мадам Помпадур, като художникът рисувал избрания лично от фаворитката модел, а после “случайно” се похвалил на краля с творбата си...

След това, та чак до 1764 г., когато превърналата се приживе в мит фаворитка умира от преумора на 42 години, похотливият владетел се наслаждавал в “Парк-о-Серф” на върволица от нежни създания. Като след кончината на маркизата Помпадур, той бил живял къде повече време, къде по-малко, с шест знайни фаворитки - Маргьорит Катрин Айно, Ан Купие дьо Ромон, Люси Мадьолен д’Естен, Катрин Елеонор Бенар и Мари Терез Франсоаз Боасьоле.

Интересен е отговорът на въпроса защо техните имена се знаят, а на други обичани от Луи XV жени - не. Защото те били майки на по едно - две деца на владетеля и били вписани заедно с отрочетата си в счетоводните тетрадки с разходите за издръжка на челядта на коронования сексманяк. Той обаче, видиш ли ти, през 1768 г. се връща при старата си изгора - междувременно овдовялата и прочула се за нула време из Париж като веща куртизанка - Мари Луиз О’Мърфи. Независимо от това, че суверенът наближавал шейсетте, нагонът не го оставял на мира и вече зрялата трийсетгодишна жена забраменяла, като в последствие му родила момиченце на име Маргьорит. Но докато износвала плода, кралят си паднал по още по-младата от нея луксозна парижка проститутка Жан Бекю дьо Кантини - бъдещата прочута графиня дю Бари и последна фаворитка на Луи XV.

Известна е майка є - Ан Бекю дьо Кантини, която била шивачка и много, много не се задържала на едно място. Бащата на Графинь дю Бари обаче е неизвестен, като мнозина историци са склонни да вярват, че това е доста популярен във Франция през XVIII-ти век монах-францисканец, други пък са на мнение, че става дума за богат ковчежник на френската армия. Няма значение, важното е, че дъщерята на единия или на другия била толкова красива, че когато през 1761 г., едва навършила 18 години, тя била наета за продавачка в моден парижки бутик, там започнал да се стича както елитът на френската столица в панталони, така и този в поли. Весела по характер и ослепително хубава, Жан Бекю бързо станала честа гостенка в някои от най-престижните салони, където веднага попаднала в полезрението на известния в дворцовите среди със своята поквара и с пълната липса на скрупули граф Жан-Батист дю Бари.

Вещ в прелъстяването наред, нищо, че бил женен, той бързо съблазнил едва навършилата 19 години красавица и тя станала негова любовница. Като за да я въведе във висшето общество с титла, равна на неговата, похотливецът я оженил на бърза ръка за импотентния си по-малък брат - ерген и също граф, който видял жена си само на венчавката. Ама обичащ да се пъчи със завоеванията си на нежния фронт, Жан-Батист дю Бари се похвалил с великолепната си “плячка” на уважавания в двора на Луи XV маршал Луи Франсоа Арман ае Виньоро дьо Плесис дьо Ришьольо. Той пък въобще не се поколебал да поиска от приятеля си да му отстъпи за известно време хубавицата, а след като є се нарадвал, я предал в ръцете на негови богати авери - благородници. И вече станалата графиня дю Бари млада дама се прочула като най-изисканата и богато платена куртизанка на Париж, славата є стигнала до Версай и неговия господар. През пролетта на 1768 г. Луи XV поискал от личния си камериер да му организира среща с подлудилата френската столица красавица и след като я видял, я обявил веднага за негова фаворитка.

Графиня дю Бари останала с краля до смъртта му през 1774 г., когато той починал от опасната по онова време едра шарка. След това, едва прехвърлила трийсетте и все така хубава, тя се утвърдила в Париж като най-търсената жена от знатни особи не само местни, но и чужди. Казват, че била разтапяла с ласките си дори краля на Дания Кристиян VI, този на Швеция Густав III и властвалият само едно лято руски цар Петър III - съпруг за малко на наследилата го Катерина Велика. Но за сладкия си живот по време на монархията графинята дю Бари заплатила с главата си - след Великата френска революция от 1789 г., по-точно през 1793 г., тя била обявена за метреса на стария режим и пратена на гилотина....

(Следва идната събота)