Шарл Х, който обичаше жените като истински французин

Сваля го революцията от 1830 г., емигрира, но умира щастлив в нежни обятия на 79 години

Имал четири законни деца и поне двойно повече извънбарчни

Oщастливявал редовно и собствената съпруга, и безбройните си любовници, радвайки се страхотно, когато ги виждал забременяли от него

Сексапилната куртизанка била регистрирана и като “първата тъпа блондинка” заради неумението й да спретне в компания две свестни изречения

За съжаление тя никога няма да стане кралица, тъй като почива от туберкулоза през 1805 г. или 19 години преди законната й половинка да се възкачи на престола на Франция

Шарл X е предпоследният френски крал, но няма да завърши живота си като владетел, защото ще го помете бунт, също като най-големия му брат Луи XVI. Като за разлика от всичките негови предшественици на трона на Франция, той дори няма да предаде Богу дух на родна земя, а в чужбина, където е принуден да емигрира след парижкото въстание от 1830 г. срещу непопулярни закони. Но въпреки неговите управленчески и житейски несполуки, той е останал в съзнанието на сънародниците си като истински французин.

Просто защото безкрайно е обичал жените, като ощастливявал редовно и собствената съпруга, и безбройните си любовници, радвайки се страхотно, когато ги виждал забременяли от него. И ако днес някъде из Хексагона има живи наследници по права линия на последната управлявала Франция династия - тази на Бурбоните, заслугата определено е на Шарл X, който имал четири законни деца и поне двойно повече извънбарчни. Защото вече стана дума на тези страници, единственият син на баткото Луи XVI - Луи XVII е уморен в затвора от революционерите през 1895 г., докато съдбата оставя средния брат Луи XVIII без наследници.

Но най-важното е, че първият от двамата е имал само една жена в живота си - собствената съпруга, следващият само съпруга, която ненавиждал и две не съвсем потвърдени любовници, докато метресите на иначе женения изтърсак - Шарл X, никой не се е наемал да преброи. Та най-вече поради тази причина предпоследният крал продължава да бъде тачен от поне половината население на Хексагона - мъжкото!

Розали Дюте

Роден е през 1757 г. във Версай в семейството на престолонаследника и син на Луи XV - Луи Фердинанд, който кръщава новороденото заедно със съпругата си Мари Жозеф дьо Сакс - Шарл Филип. Едва навършил 16 години, първоначално той е трябвало да бъде оженен от родата за харесваната от него девойка Луиз Аделаид дьо Бурбон-Конде. Но по настояване на все още живия дядо-крал, който действал, така да се каже, под диктовката на държавнически съображения, на 16 ноември 1773 г. Шарл Филип минава под венчило в Торино със савойската принцеса Мария Тереза - дъщеря на краля на Пиемонт и Сардиния Виктор Амадей III.

Като булката не само била по-голяма от младоженика с година, но също така тя била сестра на съпругата на Луи Станислав или бъдещия крал Луи XVIII, тоест по стечение на обстоятелствата двамата братя станали баджанаци. Но за разлика от баткото, който както стана дума миналата събота, никак не харесвал половинката си, по-малкият Шарл Филип веднага се хвърлил в леглото с явно понравилата му се Мария Тереза. И за радост на целия кралски двор, където след починалия през 1774 г. Луи XV вече властвал внук му Луи XVI, но без “да консумира” дълго брака си с хубавичката австрийка Мария Антоанета, в началото на 1775 г. във Версай проплакала първата мъжка рожба - тази на Шарл Филип и савойската принцеса Мария Тереза.

На бърза ръка те си родили още три деца, но следващите години били белязани с развихрянето на таткото на нежния извънбрачен фронт. Още повече, че съпругата му била тиха и безропотна женица, която въобще не се впечатлявала от прелюбодеянията на мъжа си. За съжаление тя никога няма да стане кралица, тъй като почива от туберкулоза през 1805 г. или 19 години преди законната й половинка да се възкачи на престола на Франция.

Шарл X като млад

Но само някой да не си помисли, че на 16 ноември 1773-та почти навършилият 16 години Шарл Филип се пъха в брачното ложе девствен. Не, обратното, за да обладае веднага Мария Тереза, той имал вече нужния опит, който бил натрупал благодарение на най-известната куртизанка на Париж от началото на седемдесетте години на XVIII век - русокосата красавица Катрин-Розали Жерар Дюте, известна повече като Розали Дюте.

Родена през 1748 г., тя била изпратена от родителите й в манастир, но едва напъпила девойка, избягала от него, за да стане любовница на богатия английски финансист и граф Джордж Уиндъм Егремон, когото според тогавашните клюки била разорила. На прага на двадесетте си години Розали е главена за танцьорка в балета на Парижката опера, популярността й избухнала за броени дни и водена от местната максима “Хубава жена не отказва!”, тя се прочула бързо като компаньонка на благородници и дори на крале от цяла Европа.

В същото време за славата й допринесъл фактът, че Розали Дюре била търсен модел за портрети, включително такива с цяло или частично голо тяло, много от които се пазят и днес в музеи и частни колекции. И точно когато е на върха на славата си - през 1771 г., след дворцов бал тя съблазнила едва чукналия 14 лазарника Шарл Филип, като според съвременници за малко повече от година знойната похотливка била успяла да му разкрие всички тайни на чаршафните емоции. Нещо повече - твърди се, че през 1788 г. херцогът на Орлеан и първи братовчед на действащия монарх Луи XVI - Луи Филип, “подарил” Розали Дюте за петнайсетия рожден ден на сина си.

“За да нучи някои важни неща от живота”, мотивирал се таткото пред приятели, а момчето му 43 години по-късно се възкачило на престола на Франция като последен неин крал с името Луи Филип I. Иначе в светската хроника на Париж сексапилната куртизанка била регистрирана и като “първата тъпа блондинка” заради неумението й да спретне в компания две свестни изречения. Ами за злите езици покрай Сена, освен за да се храни, тя предпочитала да използва устата си не за да се научи да говори свястно, а най-вече за едно много популярно френско упражнение.

Изглежда Шарл Филип се бил подготвил превъзходно за брачното ложе, тъй като след “стажа” при Розали Дюте, той събрал в актива си на мъжкарче поне десетина свалки с известни дами, сред които хроникьорите открояват четири особено важни. Просто защото тези “обекти” на похожденията на принца-юноша били все свръх известни из Париж в края на XVIII век хубавици - сексапилната танцьорка от Операта и колежка на Розали Дюте - Мари Мадлен Гимар, обичаната актриса от прочутия театър “Комеди Франсез” - Луиз Конта, царицата на парижките салони - Жан дьо Сент-Амарант, придворната звезда - графиня Йоланд дьо Полиняк.

Като от последните три любовници Шарл Филип имал и деца - факт, който му спечелил славата на непоправим женкар и бонвиван, чиито сметки обаче редовно плащал, при това казват с удоволствие, дядото - крал Луи XV. Въобще късното юношество на бъдещия владетел било шеметна поредица от креватни приключения, ловни излети, хазартни набези, конни надбягвания и театрални представления. Като на последните той веднага привлякъл младата съпруга на най-големия си брат - Мария Антоанета, с която след пристигането й във Версай през 1770 г. станал много близък, при това за повече от десет години.

Ех, някои френски и британски историци твърдят, че между двамата се бил развихрил продължил доста време як флирт, още повече, че баткото Луи XVI дълго време не бил в състояние “да уважи” жена си поради споменатия преди три седмици негов физиологичен проблем точно там, където не трябвало. Вярно или не - кралска им работа, но със сигурност се знае, че след облог с младата си снаха, Шарл Филип успял да вдигне само за два месеца в Булонския лес на Париж купонджийския замък “Багател”. Малкото архитектурно бижу за веселби и всевъзможни пороци струвало огромната някога сума от 100 000 ливри, които обаче били заплатени от Мария Антоанета - загубила била баса за невъзможния според нея кратък срок за строителство на храма на удоволствията. Естествено после тя била най-честата гостенка там, където се вихрела в танци и запои с девера си и с неговата дружина от авери все с благороднически титли.

За първите години на брака на Шарл Филип с Мария Тереза Савойска през 1774 г. липсват твърдения черно на бяло или поне документирани слухове за негови прелюбодеяния. Така е поне до раждането на третото им дете почти четири години по-късно - втория син Шарл Фердинанд. Защото по онова време бъдещият крал Шарл X сложил ръка върху замъка “Мезон” близо до гората “Сен Жермен ан Ле”, като там започнал да води на лов и след него да ощастливява с вирилността си пищни и известни дами. Като фаворитка сред тях съвсем скоро се очертала младата, красива и страхотно палава виконтеса дьо Боарне.

Да, тя е точно бъдещата съпруга на генерал Наполеон Бонапарт и първа императрица на Франция - Жозефин дьо Боарне-Бонапарт. Пак през ония години донжуанът-принц успял да направи непразна с дъщеричка и жената на друг виден генерал - маркизата Ан-Барб Пуийе. Но от тогава е и неговата най-продължителна тръпка, която някои историци дори определят като най-голямата любов на Шарл Филип - тази с Луиз д'Еспарбес дьо Люсан - графиня дьо Поластрон. Запознават се някъде през 1776 година, но страстта им ги свързва две години по-късно или когато съпругът на дамата от благородно потекло - Дени Габриел Адемар дьо Поластрон заминава за Северна Америка, за да брани френските колонии там.

През следващите години Шарл Филип и Луиз са непрекъснато заедно, но както свидетелстват съвременници, въпреки тяхното огромно старание, връзката им не е ощасливена с дете. Разделя ги окончателно през 1789 г. великата френска буржоазна революция, като принцът се спасява от гонения последователно в няколко европейски страни, докато изгората му най-после отива при благоверната си половинка Отвъд Океана. В началото на новото хилядолетие обаче Луиз се разболява от туберколоза и се връща в Европа, като съдбата й отрежда да прекара последните си дни в Англия. Умира през 1804 г. на 39 години, а до нея на смъртния й одър е Шарл Филип, тя го моли след нейната смърт да й остане верен и да се посвети на Господ Бог, като той й се заклева.

Мнозина историци твърдят, че след кончината й принцът в изгнание наистина се променя коренно, престава да бъде фустогонец и се обръща с цялото си сърце към религията - отдаване и преклонение, което изглежда ще продължи до неговата смърт. Интересното е, че когато през 1820 година напуснал този свят неговият син и пряк наследник - херцог дьо Бери, на овдовелия петнайсет години преди това Шарл Филип му било предложено да се ожени повторно с цел да осигури наследник на короната, тъй като действащият крал и негов брат на Луи XVIII нямал такъв. Принцът отказал и обявил пред целия двор, че го правел, защото бил обещал на умиращата Луиз да се посвети след нея не на жена, а на Господ Бог.

Йоланд дьо Полиняк

Когато през 1824 г. поема кралския жезъл на Франция, Шарл X e на 67 години, все още е запазен и хубав мъж, който съвсем естествено е винаги заобиколен от дашни жени. Разнасят се много мълви за краткотрайни пребивавания в спалнята му на плеяда хубавици, най-вече на средна възрст, но в парижките архиви няма потвърдена някаква сериозна връзка. Така е и след като в началото на трийсетте години на деветнайсети век той е принуден да абдикира и да емигрира, установявайки се последователно в Англия, Чехия и Австрия и по-точно в Словения, която е била в границите на австроунгарската империя. Там и по-точно в архивите на днешния разделен мужду Рим и Любляна град Горица се пазят хроники за някаква последна тръпка на френския крал в изгнание.

Казвала се тя Злата - някои я наричат Лата - била пищна руса жена - също като някогашната парижка блондинка-балерина Розали Дюте, като именно тя била постоянно с Шарл Филип преди да предаде Богу дух. Умира той от холера на 79 години през 1836 г. и е единственият френски владетел, погребан извън границите на родината си. Саркофагът с тленните му останки е и днес в манастира “Костаневица” край град Нова Горица.