За „Добра нощ“ - 200 кенгурута

Модерен източник на протеин

Проблемът с опазването на тези животни се изостря

Бракониерите имат подкрепата на фермерите, за които торбестите същества представляват големи врагове

Напоследък проблемът за опазването на кенгуруто - този хералдичен символ на Австралия, отново се изостря. И това се дължи главно на бума, който витае напоследък в западно европейската кулинария. Гастрономите набиват с наслада бифтеци от кенгурово месо, което представлявало екзотична храна, съдържаща много протеин. А любителите на питателни ястия похапват месни продукти, добити от кенгурута. Реномирани фирми използват кожата на това животно за направата на модни спортни обувки и други подобни изделия.

Австралийците, естествено, не могат да си позволят да употребяват за ядене националната емблема - те имат достатъчно морални задръжки за това. Но затова пък много от тях твърде активно се включват в бракониерски набези. Напоследък темповете на тази “дейност” са зашеметяващи. Още повече, че бракониерите имат подкрепата на фермерите, за които торбестите същества представляват големи врагове. Мъчно може да се разубеди един австралийски фермер в твърдението му, че кенгуруто е най-пакостливото за местното селско стопанство.

И бракониерството върлува с бесни темпове. Един приличен стрелец за една “добра нощ” като нищо може да порази до 200 животни. Една от международните природозащитни организации създаде документален филм, в който са запечатени доста касапски сцени на масови убийства на кенгурута. Бракониерите трепат, дерат, секат наляво и надясно... Според специалистите контрабандната търговия с кенгуруви продукти значително надвишава легалната.

Докога ще се кара така? Нека се има предвид, че от известните на науката около 50 разновидности кенгурута /от гигантското червено, обитаващо пустините, до малкото валаби, живеещо в горите и недопускащо до себе си хора/ 9 вида вече са напълно изчезнали, а около 20 се намират на опасната унищожителна граница. Дали затова не трябва да си помислят и европейските бизнесмени, които са основните потребители - грабители на тази животинска суровина.

Тиранинът, наречен мода

Модата е тиранин, от който нищо не може да освободи човека - стара и непрекъснато доказвана истина. Отдавна е модно да се отглеждат кучета вкъщи - все пак това са древни приятели и помощници на хората. Занимателно е у дома си да имаш някакви красиви птици, които ако не пеят, свирят или издават други прилични звуци, поне ще придават колоритност на интериора /въпреки, че сред природата повече ще им приляга тази роля/. Някои люде с възможности твърдят, че е доста интересно /даже и мъжествено!/ в заградения си двор да пуснеш тигър или леопард, който да придава екзотичен вид на частната ти собственост. Разбира се това има и твърде практична страна - евентуалните крадци ще видят доста зор при сигурната среща с недотам миролюбивия хищник.

Общо взето всичко обяснено до тук е допустимо, в границите на разумната мода. Но да отглеждаш сред личните си имения разни половинметрови или еднометрови гущери-това вече говори за твърде извратени вкусове. По начало цялата контрабанда с диви животни означава грабене от световната фаунистична сбирка. Да лишиш някоя девствена местност от някой и друг гущер-санитар”/много от тези влечуги са доста полезни за съответната местна природна среда/, за да си го гледаш в семейна среда! Това е абсолютна изява на антиестетика, да не споменавам природноохранния аспект.

Напоследък е станало модно притежаването на гущери от островната група Фиджи/в Тихия океан/. И котрабандистите веднага са се втурнали в акция. За 20 долара нелегалните търговци купуват от фиджийците двойка от тези влечуги, които вървят на висока цена. Всички са доволни. Фиджийците отдавна газени от английската корона и жулени от слънцето сред захарните тръстики, позакърпват някоя и друга дупка в семейните си бюджети. Със страхове и напрежение, но с потриващи от радост ръце ковнтрабандистите вземат 25-30 пъти по-голяма печалба от вложения капитал. А някои любители на екзотика с леко поизпразнени джобове се наслаждават на близостта си с фиджийските гущери. Както може да се пресметне, има доста печелещи от този бизнес. Губи само местната природа, а отттам - и световната фауна.