Амелия Личева – във фокуса на Българския П.Е.Н.-център

Наскоро стартира съвместен проект между Столичната библиотека и Българския П.Е.Н.-център: идеята се състои в представяне на дейността и членовете на П.Е.Н., за които през последното десетилетие почти не се говори. На 23 май 2019 г. в Литературния клуб на библиотеката се събраха писатели, читатели, студенти и представители на различни жанрове в изкуството, за да се запознаят отблизо с твочеството на проф. Амелия Личева – член на П.Е.Н., поетеса и литературен критик, главен редактор на „Литературен вестник“.

В свободния диалог между нея и Митко Новков се преплитаха множество разнопосочни теми, които засягаха културологични проблеми, чисто писателски „хватки“, проблясъците и залезите на постмодерното писане, перспективи и носталгия в контекста на скоковете в родната литературна калейдоскопичност...

Амелия Личева е една изключително деликатна натура – приглушеният ѝ говор подсказва, че за нея е присъщо дълбочинното вглеждане във всеки факт, нюансиране на емоциите, толерантност към чуждото мнение. Интелигентната беседа очевидно я зарежда с онази енергия, която тя предава на публиката, на студентите си в СУ, на читателите си, защото поезията ѝ не връхлита агресивно върху тях, а провокира мека рефлексия. Самата Амелия Личева като теоретик на литературата вижда поезията си като „кратък прилив на ярка светлина или внезапно появил се блясък от отразяваща се повърхност“.

Събитието в Столичната библиотека се водеше от поета Петър Чухов, а белетристката Здравка Евтимова – председател на П.Е.Н.-центъра, обобщи по експресивен начин усещането си за творчеството на Амелия Личева: „Когато прочетох нейната книга „Зверски кротка“, открих, че тя носи един особен дъх на победа, но толкова нетипичен, че човек се стъписва как авторката успява да създава победа от мекота, топлота и ерудиция. Тя превръща своята победа в щастие за всички нейни читатели. Нейната поезия е една галактика, чието друго име е изненада. Тя е като пламтящ скреж: силно, дълбоко, многоизмерно чувство, което пàри, а има вид на скреж. Амелия Личева е едно от най-силните и почтени лица на българската литература. Нека тя ни даде чрез стиховете си този пламтящ скреж!”.

В експозето си Митко Новков проследи хронологията на нейните стихосбирки, издавани през 90-те години и в новия век:

„Нейният почерк е характерен – мисловен, умен, интелигентен поетически почерк, но той се променя през годините. При него има ремитологизация и демитологизация на поетическото. Според Амелия поезията трябва да бъде разказвана, поднасяна в модерен дискурс: не с обикновените и лесни думи, а чрез митологични персонажи. Тази поезия е едновременно лесна и трудна – тя е автентична, но читателят трябва да има познания, интелектуален багаж, за да разчете посланията.Тук има преобръщане на литературната оптика към едни други пространства, личности, топоси...”.

Как вижда преводачът Хайри Хамдан специфичното в този иновативен стил на писане? „Преведох няколко стихотворения – очаквах тематична поезия, но бях учуден, че това са едни „трудни –лесни” стихотворения. Вторият пласт трябва да бъде разгадан от преводача.” На финала на вечерта звучаха стихове от най-новата книга на Амелия Личева „Зверски кротка” (изд. „Лексикон”, 2017):

ПСИХЕЯ

В нощната пеперуда,

която се сблъска в стените,

блуждае, не намира прозореца,

трескаво търси лампите,

задържа се на ръката ми, но не ѝ е удобно,

неловко стои някак,

като гостенка, чужденка,

виждам жената, любима на Бога,

която обаче не се доверила,

не спазила облога,

жената, която била любопитна,

била ненаситна,

пуснала светлината и загубила

всичко –

Бога, мъжа, любовта...

Оттогава

пеперудите са бездомни

и изгарят в пламък,

а желанието тлее

у всяка жена.

За Амелия Личева

Тя е професор по теория на литературата в СУ „Св. Кл. Охридски“. Автор е на теоретичните книги „Истории на гласа“ (2002), „Теория на литературата“ (в съавторство, 2005), „Гласове и идентичности в българската поезия“ (2007), „Политики на днешното“ (2010), „Кратък речник на литературните и лингвистичните термини“ (в съавторство, 2012), „Литература. Бинокъл. Микроскоп“ (2013), както и на стихосбирките „Око, втренчено в ухо“ (1992), „Втората Вавилонска библиотека“ (1997), „Азбуки“ (2002), „Моите Европи“ (2007), „Трябва да се види“ (2013), „Зверски кротка“ (2017). Нейни стихове са превеждани на английски, френски, немски, италиански, испански, полски, словашки, хърватски, унгарски. Главен редактор на „Литературен вестник“, редактор в списание „Литературата“. Член на редколегията на списание „Чуждоезиково обучение“. Носител на отличията „Златен лъв“ за издателски проект за тома „Теория на литературата: от Платон към постмодернизма“, Почетен знак на Столична община, 2007 г., Рицар на книгата на Асоциация „Българска книга“ в категория „Печатни медии – вестници и списания“ за 2016 г. Носител на наградата „Христо Г. Данов“ за 2018 г. в раздела „За представяне на българската книга“.

Коментари

Задължително поле