Труд
Автор:
Д-р Аспарух Илиев
Това, което искам да кажа на всички колеги във водещи позиции в България е, че разговорът за адекватните условия за работа на младите лекари и сестри е последният опит системата да не се срине.
Търсенето на лекари и сестри извън България е ОГРОМНО и всяко поведение на обяснение защо сега е всъщност хубаво (а не е) е губене на време. Общата логика е "Вземи специалност и тогава идват големите пари" - на този етап в България е наистина така.
Истината е, обаче, че системата на частните прегледи и плащане на ръка с развитието на застраховането и осигурителните системи рано или късно ще залезе, така че все повече и повече средства ще се разпределят по тарифни договори, дори на ръководни позиции. Това, че сега все още пациентите плащат адски много от джоба си прави немалко лекари богати, пари се прибират без да се отчитат, не се плащат данъци и осигуровки.
Това, обаче рано или късно ще бъде ограничено от застрахователите и държавата, и сумите на пациент ще намалеят. Не е моя измислица, в цял свят тенденцията е сумите на пациент да намаляват и разходите да се оптимират.
И последно - нивото на обучение е също важно. Нивото на българската медицина като цяло (не говоря за изключенията) е ниско - генерации кардиолози, например, вземат специалност без един ден да са били в интензивно отделение, въпреки че им се разписва в журналите за специалност.
Гастроентеролози завършват без да могат да правят или ехографии, или ендоскопии (защото ги делят на ендоскописти или ехографисти, въпреки че на хартия трябва да могат и двете) и пр.
Примерите са много. Не само заплащането, и обучението на специализантите не е на ниво - има изключения, но като цяло средното ниво е лошо.
Това е вторият елемент на отлива на специализанти - не биват обучавани. Извън България правят повече и по-сложни манипулации, научават много повече. Има единични изключения и клиники и у нас, всеки ги знае и там напливът е голям.
В момента в България все още има достатъчно лекари, но възрастовата структура и географската концентрация (поради платежоспособните пациенти) е критична.
При сестрите "влакът", за мое съжаление, отпътува.
Навикът да се работи в порочната система е толкова силен, че всяко едно предложение за нещо различно се среща с недоумение. Ако погледнете, обаче, как е организирано здравеопазването на други места, по-напред от нас, ще видите, че нашият модел не е устойчив.
