Труд
Автор:
Труд news
В месеците преди приемането на еврото Българската народна банка отчита ръст с около 1/5 на бързите кредити. Увеличение има и на българите, които не могат да обслужват задълженията си, а това логично води до бум на клиентите на лихвари и техните (полу)криминални методи на работа. „Полукриминални“, защото от повече от година и половина лихварството у нас е напълно законно, нищо че само по себе си е изключително обществено опасно деяние и води след себе си цяла върволица от престъпления. Резултатът от легализирането вече е видим – заложните къщи никнат като „гъби след дъжд“ в малки и големи населени места. А и съвсем скоро полицията ще започне да отчита ръст на престъпността, особено когато получателите на „бързи пари“ бъдат притиснати от лихварите.
Декриминализирането на лихварския бизнес става по изключително перфиден и много неочакван начин – през най-висшата съдебна инстанция – Върховния касационен съд. Пътят, по който това се постига разкрива вероятно най-голямата мрежа от зависимости, лобизъм и неправомерно влияние в българското правосъдие. В своеобразната операция „Лихвар“ замесени ще се окажат съдия №1 Галина Захарова, едновременно подкрепяна и обслужваща Съюза на съдиите в България, мнозинството от съдиите от Наказателна колегия на ВКС, Висшият адвокатски съвет, респективно една определена адвокатската кантора, участваща от десетилетия в изготвянето на законови изменения, както и обслужваща върха на олигархичния кръг „Капитал“ и политическите му проксита – „Продължаваме промяната“ и „Да, България“. Във всяка нормална държава това би било най-големият лобистки скандал, който не би останал без последствия, когато в схемата пряко участва ръководителят на Върховния касационен съд и председателстващ съдийската колегия на Висшия съдебен съвет.
Това решение е писано извън съда…
На 14 март 2024 г. Общото събрание на Наказателната колегия на ВКС приема тълкувателно решение, с което декриминализира т.нар. „класическо лихварство“ – предоставянето на заеми със собствени пари срещу лихва, което е регламентирано в чл. 252, ал. 1 от Наказателния кодекс. Върховните съдии всъщност променят собствената си дългогодишна съдебна практика, при която по наказателен път се преследват т.нар. „лихвари“. Съдия Мина Топузова не се съгласява с решението на мнозинството, начело със съдия №1 Галина Захарова, чиято роля в обръщането на съдебната практика оказва се е ключова.
Съдебното решение минава тихомълком, без изобщо да се обсъжда от „разследващи журналисти“, или от медиите, свързани с кръга „Капитал“, които иначе претендират да са водещи в отразяването на новини и теми, свързани със съдебната власт. Единствено журналистът Григор Лилов коментира, че ВКС скандално е разрешил лихварството и прането на пари, при това в навечерието на приемането на България в Еврозоната. „Това е мръсната приказка за законността в България, мръсната приказка за съдебната ѝ система, в която засега на прицел е прокуратурата, но прицелилите се в нея упорито и въобще не желаят да забележат съда. Вкл. и стожерът на законността – ВКС“, възмущава се Лилов.
В популярен интернет форум за правни казуси мнозина практикуващи юристи остро осъждат решението на ВКС и коментират: „Супер сте ВКС! Значи огромните печалби, които се генерират от тази дейност, заграбването на имоти на безценица от длъжниците не е престъпление, повръща ми се от вас и цялата мафиотизирана система!“, „Хайде сега да декриминализираме и наркотиците, да тълкуваме и за проституцията… ВКС, това, което направихте е позор и много вредно за държавата. Развързахме ръцете на куп мафиоти и сега няма и инструмент срещу тях…“, „Поредната лобистка простотия на лелките…“, „Смята ли Инициатива „Правосъдие на всеки“ да излезе на протест против това абсурдно, незаконно решение на ВКС, което е противно на правовия ред и е опасно за същия?“, „Опасявам се, че това решение е писано извън съда“.
Авторите на коментарите, публикувани под новината за решението на Наказателна колегия в сайта „Лекс“, едва ли могат да си представят колко точни ще се окажат в оценките си. Особено, когато разберат, че Тълкувателното решение на ВКС е прокарано по изключително скандален начин от председателя на ВКС Галина Захарова. Тази висша съдебна инстанция, твърди се, „обслужва“ кантората, защитавала през годините олигарха Иво Прокопиев и политическите му проксита, Кирил Петков, Лена Бориславова, Благомир Коцев, Божидар Божанов и т.н. Кантора, чийто водещи съдружници – адвокатите Ина Лулчева, Даниела Доковска и Георги Атанасов, от десетилетия взимат пряко участие във важни процеси в държавата с изключително широк обществен резонанс – от законодателен лобизъм, изразяващ се в прокарването на промени в нормативните актове, през Министерство на правосъдието, Народно събрание, а както става ясно и през тълкувателната практика на ВКС. При това последното се случва при втори председател на най-висшата съдебна инстанция в държавата.
Как се промяна „вътрешното убеждение“ на съдия Галина Захарова?
Годината е 2018 г. Съдия Галина Захарова, председател на Второ наказателно отделение на ВКС, е докладчик по дело за „класическо лихварство“, по което две предходни съдебни инстанции - Окръжният съд в Сливен и Апелативният съд в Бургас, издават 3-годишна ефективна присъда на лихвар от Сливенско. Мъжът е уличен, че е упражнявал престъпна дейност – да предоставя лични парични средства срещу лихва, без лиценз и „по занятие“, по смисъла на чл. 252, ал. 1 от НК в продължение на по-малко от три месеца – от средата на месец май до края месец юли 2014 г. Тогава Захарова смята, че за съставомерността на престъплението е без значение дали получателите на паричните средства са плащали лихва. „Достатъчно е да се установи системното извършване на еднородни деяния с намерение деецът да получи вследствие на тази дейност доход, т.е. достатъчно е да се уговори възнаграждението за временното предоставяне на паричния ресурс под формата на лихва...“, пише в решение № 221 на ВКС от 21.02.2018 г. докладчикът по дело 812/2017 г. съдия Захарова, с което върховните съдии оставят в сила осъдителната присъда на лихваря от Сливенско.
В края на 2021 г. Галина Захарова е номинирана за председател на ВКС. Явява се без конкуренция за поста, подкрепена от Съюза на съдиите в България, като в нейна подкрепа се обявява и министърът на правосъдието Надежда Йорданова от „Да, България“, която председателства Пленума на ВСС в средата на месец януари 2022 г., на който Захарова е избрана единодушно. Протести няма, няма и недоволство от адвокатурата, чийто заместник-председател по това време е адвокат Ина Лулчева. Между избора й за председател на ВКС на 14 януари 2022 г. и встъпването й в длъжност на 11 февруари 2022 г., съдия Захарова е докладчик по дело 483/2018 г., по което две съдебни инстанции - Окръжен съд - Разград и Апелативен съд-Варна, постановяват условна присъда за Сюлейман Камбуров, известен лихвар в Разград и околността. В материалите по делото се установява, че Камбуров има практика да дава заеми срещу високи лихви, като в залог получателите му прехвърлят недвижими имоти, автомобили, трактори и т.н. Ето и типичен пример за лихварската му дейност: през 2011 г. жена взима 4500 лв. за ремонт на къщата си. Два месеца връща заема и плаща 200 лв. лихва. Година по-късно същата жена взима пак 4500 лв. заем, като прехвърля апартамента си на Сюлейман Камбуров. Заемът не е върнат, а недвижимият имот остава собственост на лихваря. В кориците на делото има множество подобни примери за престъпна дейност, реализирана в рамките на над седем месеца през 2013 г. В противоречие на собствената си практика, в т.ч. като докладчик по идентичното дело, по което през 2018 г. съдебният състав, ръководен от Галина Захарова, потвърждава осъдителната присъда на лихвар, този път с 2 на 1 гласа Второ наказателно отделение на ВКС оправдава лихваря Сюлейман. Против решението, докладвано от Галина Захарова, се обявява съдия Бисер Троянов. В крайна сметка надделява мнението, докладвано лично от съдия Захарова, че „лихварството“ – предоставянето „по занятие“ на заеми с лихва със средства, които не са публично влогонабиране, не може да се дефинира като „банкова сделка“, следователно предоставянето на шест заема, посочени в съдебния акт като „кредити“ – не е престъпление. Така Сюлейман от Разград излиза напълно невинен от наказателното дело. Нищо че съдебното решение напълно противоречи на предходен акт на същия съдебен състав, с докладчик отново съдия Захарова, с което през 2018 г. в затвора е пратен лихвар от Сливенско.
Логичен е въпросът – кой променя „вътрешното убеждение“ на докладчика по делото? Адвокат на Сюлейман Камбуров от Разград се оказва Ина Лулчева, която в последните месеци се изявява като защитник на уличени в корупция, защитник на кмета на Варна Благомир Коцев и на бившия заместник кмет на София Никола Барбутов, както и на бившия премиер Кирил Петков. Малко повече от година и половина преди да постанови решението в полза на клиента на адвокат Лулчева, ВКС е образувал тълкувателно дело по искане на Висшия адвокатски съвет, с което се настоява за декриминализиране на лихварството. По това време заместник-председател на адвокатурата е Ина Лулчева. В мотивите на искането от ВАдвС е приложена статия на проф. Пламен Панайотов – „Престъпно извършване на финансови сделки и платежни услуги“, която защитава тезата, че лихварите не са престъпници. Парадоксално, но макар към момента на постановяване на решението – януари 2022 г., чл. 252, ал.1 от НК да продължава да действа, съдия Захарова отбелязва, че ВКС е образувал тълкувателно дело по искане на Адвокатурата с искане за декриминализирането му. Така, цели две години преди Наказателна колегия на ВКС да отмени действащата разпоредба в НК, Захарова предпоставя, че това ще се случи. И това наистина се случва – през март 2024 г. благодарение именно на противоречивата съдебна практика, в която водеща роля се пада на докладчика по наказателни дела за лихварство Галина Захарова.
Операция „Лихвар“ далеч не е първата схема, по която адвокат от кантората с водещи съдружници – Ина Лулчева, Даниела Доковска, Георги Атанасов, има намеса в тълкувателната дейност на ВКС. При Захарова го прави Лулчева, докато при предходния председател на ВКС – Лозан Панов, с ролята на лобист се оказа Георги Атанасов. Как и защо се случи, ще бъде тема на отделен анализ. Притеснително е, че задкулисно едни и същи лобисти успяват да прокарват опасна и порочна съдебна практика през най-високата съдебна инстанция в държавата. Проблемното е, че без значение дали съдия №1 ще се казва Панов или Захарова, когато съдебните решения се пишат от лобисти извън Съдебната палата.
Какво да направи държавата?
Ако ползите за лобистите са големи, то щетите за обществото от последиците от операция „Лихвар“ тепърва ще се калкулират. За всеки юрист е ясно, че бумът на бързите кредити, в огромната си част отпускани от лихвари като Сюлейман, когото адвокат Лулчева защитава, а съдия Захарова оправдава, вече генерират съпътстващи престъпления – пране на пари, укриване на данъци, принуда, изнудване, нанасяне на телесни повреди, отвличания, разпространение на наркотици, кражби и т.н. Лобисткото решение на ВКС, обслужващо конкретни персони, има как да се санира, но това изисква намесата на правосъдното министерство и на законодателя, които да прецизират разпоредбата в НК, така щото лихварството да бъде отново криминализирано.
Следва продължение…
