Анархията е майка на диктатурата

Протестите стават все по-рехави.

Бий дупенце, за да не биеш после гъзище, казва мъдрият ни народ!

От дабългаристите - колкото от шоуто на Трифонов и балеринките - смешки и пируети

Циркът и да отпътува, клоуните на Сорос ще останат, за да саботират следващите избори

Протестите постепенно оредяват, все по-голямо отрицание трупа „отровното трио”, платените скандалджии и все по-злобните провокатори на общественото търпение. Взорът на колективната Грета Тумберг търси въжделената ръка на Запада, която да нареди на премиера Борисов да подаде оставка. Дабългаристите недоволно сумтят по посока на Брюксел, мъмрят Еврокомисията, че не им угажда на мераците. Времето не работи за тях, тревожни са, злобеят и съскат.

Луднали са, защото неизбежните радикални промени вероятно ще извършват досегашните играчи от политолигархията, а не те. Ако в най-близко бъдеще не се докопат до власт­та след шумно сваляне на правителството от улицата, не си представят поносимо политическо бъдеще и дори обществено оцеляване. Ефектът на доминото може и да се случи, но не както са си го представяли доскоро, а за тях самите. Мъка, мъка!

Огромната външна помощ през 1991 г. донесе на СДС успех с малко и за много кратко, далеч под очакванията. По-слабата, но все още откритата външна подкрепа, през 2013-а само върна на власт ГЕРБ. Без рамо от запад днешните протестъри са безпомощни, активиралият ги Сорос поне засега не може да им я осигури пълноценно. Не е възможно и да се представят пред Брюксел и Берлин за по-угодни и послушни, отколкото е Борисов. Което ги обрича на сигурен провал, ако ги натисне властта чрез законова репресия за нарушенията на обществения ред.

„Мутри вън!”ревна гороломно президентът Радев, но не посочи поименно поне няколко такива и не уточни, откъде всъщност ги напъжда. Може и да не знае едно-друго за наричаните така в началото на 90-те градски разбойници. Продукт на БСП в началото на „прехода”. Изпълняваха важна за промените функция да държат обществото в хаос, а в страхове оставените без закрила граждани. Както и появилите се честни частници. Към новия век едни мутри си откъснаха опашките, повечето погинаха в междуособици, от наркотици или забегнаха кой накъде.

Трябваше малко време, за да проумее критичен процент българи, че външните двигатели на промените въобще не са имали предвид изграждането на правова държава, народовластие и модерен капитализъм у нас. Целта е била в обратна посока: в условията на дирижиран хаос, противопоставяне и сблъсъци между различни социални слоеве и взрив на престъпността да се осъществят ограбване на населението, лишаване на държавата от суверенитет и разрушаването и. В значителна степен това осъществиха няколко колониални администрации. ГЕРБ още я нямаше.

В началото на 1997 г. умишлено е създаден хаос, за да бъдат доведени на власт Иван Костов и формиран от него СДС. При пълен политически комфорт и син президент. Осигурен от Вашингтон, Брюксел, Сорос и ръководството на БСП. Последва неолиберална революция. От седесарска партийна класа чрез централизация на властта, според Ахмед Доган. И финансово-медийна диктатура на една тоталитарна партия, според видния седесар Христофор Събев.

На „кръглата маса” през 1990 г. е създадено номенклатурно-криминално ядро от „наши хора”. Оттам тръгва повсеместният отрицателен кадрови подбор и управленски разврат на управлявалите след това партии и коалиции. През 1997-а шефката на ПГ на СДС Екатерина Михайлова обяви, че бъдеще ще има само който работи за СДС. Реформата на седесарските „братовчеди” според проф. Огнян Минчев е олицетворена от Данчо Ментата. Финансистът Емил Хърсев сподели: „Тълпи негодници и партийни функционери ограбват всеки бизнес, който шава”.

Корупцията нарасна стръмно именно тогава. Прокуратурата с шеф Никола Филчев трябваше да работи в условията на всевъзможни пречки, маскарене, лъжи, хули и провокации. За да прикрие огромното престъпление - разбойническата приватизация, през парламента СДС забрани на държавното обвинение да контролира процеса на раздържавяване! Въпреки свирепата съпротива, бяха внесени в съда над десет обвинения, но не последваха присъди. Ясно е кои и по каква логика днес нападат прокуратурата и яростно облайват главния прокурор Иван Гешев.

Междувременно народът беше обект на хули от страна на политици, социолози и политолози на повикване и продажни журналисти. Лековерен бил, глуповат, недорасъл до Ония ценности, плащал цената за неизтребимата си щуротия. Вдействителност българите бяха докарани до чертата за оцеляване. И ние като всички народи се поддаваме на манипулации, но за разлика от повечето, за кратко. Голям проблем за чужди и родни измамници.

Отгледа се политическа каста и гравитиращи около нея бизнесмени, каза тогава Вецислав Димитров, бивш депутат от СДС. Президентът Желю Желев заяви: „Посредствеността дойде на власт, политиката подчини бизнеса, тенденцията е да се елиминира принципът за разделяне на властите, интересът замени идеала.” Ето това, заедно с разрушителните постижения на кабинетите на Луканов и Филип Димитров, протестърите и президентът Радев опитват злонамерено да стоварят изцяло върху ГЕРБ и Борисов.

А те са без алтернатива дори в средносрочен план с наличната у нас политолигархия. Макар че поне от 10 години отрицателният и рейтинг е по-голям от положителния, важи и за ГЕРБ. БСП видимо става все по-слаба, само ситуативно и за кратко се приема за патерица в изпълнителната власт. Задължително в пакет с ДПС. А движението от своя страна в сложни времена явно ще предпочете комфортно да консумира властта като партньор на тъмно и безотговорно. А от дабългаристите - колкото от шоуто на Трифонови балеринките - смешки и пируети.

Че политолигархията е криминална и формира само колониални администрации е известно отдавна на мнозинството от народа - поне от 20 години.

Т. нар. „преход” всъщност е криминална революция! Т. нар. опозиция БСП всъщност подмолно прикриваше деянията на СДС. Чак от Мадрид дойде за премиер самият Мистер Европа, доведе от баш Запада за министри и други високи позиции юпита, но всичко остана постарому. НДСВ стана съучастник на СДС в престъпната приватизация. Защото остана системата, наложена от външни фактори, както преди социализмът.

Не могат обаче платените и отровните продавачи на лъжи да спрат дори за кратко с безобразията си, надявайки се на възможна фатална грешка на управляващите. Премиерът вече допусна една-две груби такива. Като например освобождаването на министрите на икономиката и особено на вътрешните работи с обяснение, че са депесари. Също и напълно ненавременната инициатива за Велико народно събрание с ваденето на нескопосен според авторитетни юристи проект за нова конституция.

По множество знаци от икономическо и социално естество личи, че световната хибридна война води до качествени промени и в устройствата на държавите. Неизбежно ще се появят радикални промени на сегашни политически системи, вероятно и поява на нови форми. Но първо в големите държави и междудържавни обединения. Чак после и до нас ще стигнат, след като се изясни, къде ще ни монтират. Затова са празни или манипулативни приказките за смяна на системата, за нова премъдра конституция и подмяна на политическия елит.

От изключителна важност са процесите в САЩ, тъй като чрез различни трансмисии те се пренасят в ЕС, у нас и другаде по света. Расовите безредици, ревът на тълпите, уличните погроми, рутенето на знакови паметници и прочието форми на насилие с елементи на морален и физически терор излязоха далеч извън обичайните преди рамки. До крайно опасна ситуация доведоха страната неолибералите, тласкани от ужаса, че Тръмп пак ще победи. Хилари Клинтън вече препоръча: непризнаване на такъв резултат „при никакви обстоятелства”.

Това би означавало да продължат хаосът и погромите. Те няма да спрат скоро дори Байдън да изненада с успех. Анархията е майка на диктатурата, в нея троцкистите и неолибералите в САЩ виждат спасението си. Тръмп не преувеличава силно като говори за „тотоална анаpxия, лyдоcт и xаоc”. Затова се цели те да се разпространят в Европа и Азия, особено около Русия и Китай. Сорос и стоящите зад него сили са мобилизирали всичките си ресурси в страните, в които са проникнали. Тяхната агентура да предизвика анархия, да вземе властта и въведе вариант на либералфашизма.

Това е задачата на туземните соросоиди, на отворените общественици, на ЛГБТ-йците, хелзинкските и прочие кривозащитници. Това правят дабългаристите в София и евродепутати като Радан Кънев в Брюксел. В Щатите, Белорусия и у нас се разиграва любимата на Сорос „цветна революция”. Циркът и да отпътува, клоуните ще останат. За да саботират редовните избори и тласкат процесите към анархия, после и към ляворадикална диктатура. За да не се случи, очевидно е необходимо властта да ги озапти навреме. Бий дупенце, за да не биеш после гъзище, казва мъдрият ни народ!

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи