ТИР и кола се удариха край Новачене, един човек загина

Каракачанов: Смятам, че колегите от ГЕРБ са съгласни, че България повече не може да си затваря очите пред проблемите с циганите

Награждават Ципрас и Заев в Мюнхен за Споразумението в Преспа

Гл. комисар Николай Николов: Кранове от София ще вдигнат локомотивите и цистерните от дерайлиралата влакова композиция в Пловдив

Външното ни министерство предупреди за повишен риск от терористични атаки в Северна Македония

Премиерът Борисов в Мюнхен: Искаме да сме амбициозни – тогава ни е необходим и амбициозен бюджет на ЕС

Главният прокурор разпореди разследване на инцидента с дерайлиралия влак в Пловдив

Управителят на фирмата-собственик на дерайлиралия влак в Пловдив: Машинистите са се движели с нормална скорост Композицията е на "Булмаркет", чиито цистерни се взривиха в Хитрино

Eксперт по международни отношения: Посланията от форума по сигурността в Мюнхен са песимистични

Спецпрокурорът Мълър поиска 19 г. затвор за бивш съветник на Тръмп

Бойко Борисов в Мюнхен: България ще продължи да укрепва сътрудничеството си с Европол Премиерът проведе среща с изпълнителния директор на службата Катрин де Бол

Иван Пенков: Възможно е да има имплантирани руски агенти у нас

Корнелия Нинова: Днес лъсна истината за нова управляваща коалиция – ГЕРБ, ДПС, ОП

„Нема такъв живот“ на сцената на „Сълза и смях“ Уникална комбинация от stand-up комедия и илюзия

Еманюел Макрон обяви 11 март за национален ден в памет на жертвите на тероризма

Антон Дончев – Живият класик

Днес големият български писател Антон Дончев става на 88 години. Екипът на вестник „Труд“ му пожелава от все сърце да е жив и здрав и все така изящен в словото.

Роден е в Бургас през 1930 г., гимназия завършва във Велико Търново. Следва право в Софийския университет през 1953 г., но не това се оказва негово призвание в живота.

На Антон Дончев явно му е било писано да пише, а не да съди. Младият правист се отказва от сигурността на солиден пост на съдия във Велико Търново и се захваща с трудния занаят на перото. Решението не е лесно, но бъдещият академик го взима с ясното съзнание, че „истината е сложно нещо и много често горчива“.

Първият му роман излиза, когато той е на 31 години, със заглавие „Сказание за времето на Самуила, за Самуил и брата му Арон, за синовете им Радомир и Владислав, за селяка Житан и старейшината Горазд Мъдрия и за много други хора, живели преди нас“. Началото никога не е лесно, но за Антон Дончев то се оказва особено трудно. Година и половина никой не иска да отпечата романа. Защо ли? „Липса на художествени качества“ е присъдата на литературните корифеи по онова време.

Авторът натрупва дългове, от тревогите закъсва със здравето. Истинската причина обаче романът му да не види веднага бял свят е изцяло политико-международна: „Да не се задяваме с Македония“, подшушват властите. Въпреки спънките „Сказанието“ не само излиза, но и печели наградата на Съюза на българските писатели. Дончев е избран за негов член, без дори да е подавал молба. Дълговете са върнати, болежките обаче остават.

Втората му творба излиза три години по-късно като му носи най-голяма слава и признание. Това е „Време разделно“, написана само за 41 дни в Родопите и Велико Търново. Заради тази книга Антон Дончев е обявен за жив класик на българската литература.

Главната героиня на романа се казва Елица. Авторът я видял в една тъмна вечер в двора на белосана къща в Родопите. Била като самодива. В бяла дълга роба и разпусната коса. Вървяла, но сякаш не стъпвала, а летяла: „Елице, Елице“, чувал се глас. Въвели писателя в малка стаичка, посочили леглото му. И толкоз. На другия ден вместо красавицата из двора се суетяла съсухрена сприхава бабичка, която печала катми върху горещ камък. За Елица никой не знаел нищо. Нито селският кмет, нито попът, нито дори въпросната баба. Какво е било това тогава? Видение, халюцинация?

„Съвсем наскоро разбрах цялата истина за жената, която ме вдъхнови за романа, разказа Дончев – Научих случайно, че в онзи край ударението се слага на първата сричка на името. А аз, докато разпитвах за Елица, го поставях на последната. Хората не ме разбираха и затова казваха, че такава жена няма. А тя е починала преди няколко години…“.

Идеята да се снима филм по книгата е стара. „Фантастична книга, мислите ли за филмиране“, казва Петър Увалиев, след като прочита романа. Той е приятел с големия продуцент Карло Понти. Италианецът решава, че ще снима. Антон Дончев пътува до Рим. Говори се за голяма международна продукция.

В проекта на Понти от 1 септември 1966 г. като режисьор е написан Дейвид Лин – току-що заснел „Доктор Живаго“. А за ролята на Караибрахим (героя на Йоско Сърчаджиев) е определен Лорънс Оливие. Антъни Куин иска да е Манол. Щяла да участва и съпругата на Понти – София Лорен, смятат за нея да разширят ролята на Севда (у нас изпълнена от Аня Пенчева). Дончев е съсценарист заедно с Енио де Концини, който след години ще създаде „Октопод“. Да, да, ама – от ЦК на БКП казват твърдо „не“!

През 1968 година шефът на киногиганта „Парамаунт“ Дино де Луренсис идва в София заради „Време разделно“. Преди това е написал писмо до Тодор Живков с молба да разреши да направят филм. Отговор няма. Руснаците също правят напразни опити. Дори фактът, че Сергей Бондарчук иска да изиграе Манол, не върши работа. По-късно Антон Дончев научава лично от Тодор Живков, че огромната съпротива идва не толкова от управниците, колкото от българските кинаджии. Те не искат „Време разделно“ да се снима в чужбина.

През 1987 г. режисьорът Людмил Стайков прави екранизация по романа. Лентата е заснета на терен в Родопите в продължение на 16 месеца. Представен е на тържествена премиера в зала 1 на НДК в началото на март 1988, точно за 110 годишнината от Освобождението.

Преди три години „Време разделно“ бе избран за най-любим филм на българските зрители в мащабно допитване до аудиторията на Българската национална телевизия.

Романът му не е само възхваляван. Обвиняват го, че е поръчков, създаден да сее омраза между различните етноси и да оправдае смяната на имената на българските турци, започнала още през 60-те. На това академикът отвръща така:

„На мен не са ми давали поръчка! Аз реших да я напиша тази книга. След като и Стефан Дичев, и Андрей Гуляшки отказаха, тогава бях още неизвестен автор. И ми дадоха само 75 лева командировъчни и аз обиколих Родопите с тия пари за 15 дни. Никога преди не бях ходил там, но любовта и умилението, които изпитах, се превърнаха в мой непрестанен копнеж да пиша и да завърша замисленото.“

 

Световно признание

Днес, 55 години след издаването, не гасне славата на шедьовъра на акад. Антон Дончев „Време разделно“. Само в България той е имал 21 издания. По света успехът му също е впечатляващ. Превеждан е на 28 езика, включително китайски и хинди. Приблизителните сметки показват, че общият му тираж е 2,5 млн. екземпляра.

След първите си два романа Дончев пише книгите “Девет лица на човека“ (1989 г.), „Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес“ (1968-1992 г.), “Странният рицар на свещената книга“ (1998 г.), „Трите живота на Кракра“ (2007 г.), „Легенди за двете съкровища“ (2015 г.) и „Сянката на Александър Велики“(2016 г.)

 

За него

Днес също е време разделно

Мисля, че свикваме да живеем в това време, което Антон Дончев го нарича време разделно. То започва тогава, когато Дончев описва ония трагични събития, но според мен, то не е спряло и до ден-днешен. Все още търсим вяра или все още ни принуждават да се покръстим на вяра, в която ние не вярваме чак толкова много.

Анжел Вагенщайн, режисьор, сценарист, писател и общественик

 

Всеки писател има право на лична гледна точка

„Време разделно“ е изключително добра литература, един от най-добрите български романи писани някога. Всеки писател има право на лична гледна точка в произведението си. Литературата не е история. Може да е базирана на реални исторически факти, но тя няма претенция да бъде крайна инстанция.

Милена Фучеджиева, писател, за споровете около романа „Време разделно“

 

Неговата проза е като поезия

Българската проза не познава и едва ли някога ще познава друг стилист като Антон Дончев. Неговите текстове са невероятно красиви, неговата проза е като поезия, неговите изречения са като стихове на древно заклинание. В епоха, в която четем основно преведени романи или направо литература на чужд език, е неземно удоволствие да откриеш книга, която звучи толкова правилно и толкова магнетично на български, и да знаеш, че тази книга просто няма как да бъде преведена без да загуби част от съвършенството си.

Мартин Янков, литературен критик, за романа „Степта“

 

Наравно с Кадаре и Андрич

Антон Дончев се присъединява към изключителните писатели от Централна Европа, които добре познаваме – албанеца Исмаил Кадаре и хърватина Иво Андрич, лауреат на Нобелова награда.

Ревю във френския вестник „Ла Кроа“

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (15)

  1. АБСОЛЮТНО НЕЧЕТИВЕН РОМАН, ПОЛУЧИЛ ПОПУЛЯРНОСТ БЛАГОДАРЕНИЕ НА МАЙСТОРСКИ НАПРАВЕНИЯ ФИЛМ! И КАКТО ВСИЧКО В БЪЛГАРИЯ, ПОСТОЯННО СЕ ЛАНСИРАТ НЕ НАЙ-ТАЛАНТЛИВИТЕ, А ТЕЗИ, КОИТО СИ ПРАВЯТ УСПЕШЕН ПИ АР! ДА НЕ ГОВОРИМ ЗА ПОСЛЕДНИТЕ ИНФОРМАЦИИ ЗА „ХРАНИЛКИТЕ“, КЪДЕТО СА НАБУТАНИ ДА БОЗАЯТ! МАЙ КРАЙНО НЕДОСТОЙНИ ХОРА?

  2. Вече настъпи време разделно за този нагъл лицемер. Крадец на чужда мъка и творчество. Истински комунист.

  3. Не знам дали е крадец на чужда мъка и творчество. Наистина има твърдение, че автор на „Време разделно“ е преследваната от властта Фани П. Мутафова. Ако е така, следва най-после, преди неизбежния край, Антон Дончев да признае. Освен ако други не му разрешават. Факт е, че нищо от останалото му творчество, не може да се приближи до „Време разделно“. Освен това не става ясно, защо той не е сценарист на филма? Може би не е в състояние да разработи диалозите, да имитира брилянтните фрази, да напише допълнителни диалози, така че филма да е със същото въздействие като книгата!? Кой знае!?

  4. Стига глупости! “Време разделно” е инспирирано от духовния свят, от архангела на българкаия народ и духовете на загиналите при насилствената ислямизация на Родопите! Много често става така, че при инспирирани отгоре творби след това писателят не може да достигне нивото им и хората се чудят защо. Ето затова.

  5. Вие , горните нещастни и дребнави душици , плюете в подметките Антон Дончев . Поне един от вас да е известен с нещо значително ? 21 издания в България , преведен на 28 езика ,2.5 млн. екземпляра !

  6. Успокой се „flint „, никой не плюе в подметките на Антон Дончев. Лично аз поне не го правя, въпреки че съм прочел и зная повече за случая около „Време разделно“. Написах съвсем малко, по простата причина, че харесвам доста романа и не искам да се включвам в допълнителни интриги около него. Но като пишеш такъв коментар, замисляш ли се, защо никое от другите произведения на Дончев не е преведено на толкова езика? Няма толкова издания?

    1. Аз оценявам само фактите – а те сочат Антон Дончев за автор на „Време разделно“ . Ти сам пишеш , че …има твърдение … за авторство на Фани Мутафова …“ Във всеки случай твърденията са едно , фактите друго . Ако твърдението се докаже , ще си посипя главата с пепел и ще си призная грешката .

    2. Да допълня – например – някой спортист веднъж успее да стане олимпийски или световен шампион /например Веско Топалов/ – само веднъж е успял – какво ще отречеш успеха му само защото е единствен ? Още – ако Фани Мутафова е авторка /в което силно се съмнявам / , защо не е реагирала ? Обяснението , че се е страхувала не уважавам – аз преди 10.11.1989 г. реагирах много остро на събития и факти , които не одобрявах – и си платих с мижава пенсия !

  7. Фани Попова-Мутафова…а, Антоне, кажи нещо ?! Гиди, селски тарикатино !

  8. Убиецът на българската интелигенция, диктаторът Тодор Живков беше също писател. 23 Тома литературно творчество и много книги бяха издадени под негово име но написани от псевдо-писатели като Антон Дончев. Както изданията на Живков така и на Дончев ги платихме ние нещастните и дребнави душици. Ти Флинт също плати и продължаваш да плащаш. Такива като тебе допринесоха да бъдат унищожени истинските писатели като Яна Язова. Ани Попова-Мутафова и хора на изкуството като Сашо Сладура, жертви на концлагерите, на политиката на псевдо-писателчетата на гореспоменатия убиец, диктатор.

  9. Убиецът на българската интелигенция, диктаторът Тодор Живков беше също писател. 23 Тома литературно творчество и много книги бяха издадени под негово име но написани от псевдо-писатели като Антон Дончев. Както изданията на Живков така и на Дончев ги платихме ние нещастните и дребнави душици. Ти Флинт също плати и продължаваш да плащаш. Такива като тебе допринесоха да бъдат унищожени истинските писатели като Яна Язова. Ани Попова-Мутафова и хора на изкуството като Сашо Сладура, жертви на концлагерите, на политиката на псевдо-писателчетата на гореспоменатия убиец, диктатор.

  10. след филма изхвърлих романа (ад и Нобел:сериозно ли драги другари селене)

  11. Никакви факти не съм срещнал, че Антон Дончев е написал Време разделно.Единствено негови твърдения, подкрепени с невероятни лъжи. 15 Дни в Родопите където никога не е бил преди това. 75 Лева комадировъчни. Общо 41 дни за написване на книга от около 400 страници. Всеки логично мислещи човек ще стигне до извода, че това е невъзможно.
    Че спортисти могат да имат еднократно голямо постижение е вярно но те го постигат сами. Зад Дончев беше, е и ще бъде цялата пропагандна машина на убийствената комунистическа престъпна организация. Това, че Фани Попова Мутафова се е страхувала е приемливо. В моя град имаше адвокат, който изчезна заради вица „При тошо от лошо по-лошо“. Повече не го видяхме. Антон Дончев съвсем не е световно известен. Разбра се, че издаването на книгите му се субсидираше, субсидира и ще се субсидира от комунистите и пост-комунистите. Свободно мислещите хора не обичат тази известност.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.