Трима души са пострадали при катастрофа в Шумен

Раул Албентоса, испанската звезда на ЦСКА, ексклузивно пред „Труд“ Ритал съм и Меси, и Суарес

Горят треви и храсти край Благоевград

Остават неясни причините за пожара, избухнал в столичен ресторант

Марсилия – входът на Прованс Пристанището, брулено от мистрала, е най-голямото във Франция

Австралийска авиокомпания извърши най-дългия директен пътнически полет

12-годишен велосипедист е със счупени нос и ръка, след като го блъсна кола в Разград

Стефка Стоева: ЦИК е готова за местните избори

Мошеници ползват името на депутат за измамни схеми за дърва за огрев

Бургаски рибари: След лефера, дойде барбун, паламудът тръгнал към нас (ВИДЕО)

Министър Горанов обсъди с Кристалина Георгиева глобалното икономическо развитие

Пасквил поруга Христо Ботев „Чий е Ботев?” води класацията на литературния позор

Бял дим за данъчните облекчения в Гърция, отменят ДДС за строителство

DBX захапва асфалта със силата на 550 коня Първият SUV на Aston Martin излиза с двигател V8 от Mercedes AMG

Археолозите на битка срещу булдозерите Некомпетентност съсипва древна цивилизация

Васил Николов показва находките на кмета Йорданка Фандъкова

Светилището е посветено на Великата богиня-майка, закрилница на хората и гарант за плодородието

През първите дни на ноември 2006 г. в медиите гръмна скандал. Край Любимец бе жестоко разрушен археологически обект. Този път причинителите не са иманярите. Цяло лято екипът на археолога Васил Николов проучваше праисторическо селище от новокаменната епоха (неолита), попадащо по трасето на бъдещата магистрала “Марица”. То се оказа уникално и предизвиканата комисия излиза със становище част от него да бъде съхранена, като се издигне защитна стена. Такава обаче не бе направена. Вместо това началникът на строителните работи от фирма “Пътни строежи” по магистралата Семо Чоков издаде нареждане на булдозериста Албен Овчаров да навлезе с машината си в защитената зона. Резултатът бяха съсипани културни пластове, унищожени древни жилища, разбита безценна керамика и глинени идоли. След подадените сигнали хасковският прокурор Иван Ванчев спря изкопните работи. Намеси се и тогавашният главен прокурор Борис Велчев, който нареди незабавна проверка.

Това не бе първият случай на разрушения вследствие на интензивните инфраструктурни обекти в България през последните години. Тук трябва да се има предвид сблъсъка между икономическите и културните интереси на страната. По трасетата на магистрали, газо- и нефтопроводи се намират археологически обекти, които неминуемо напълно или частично се унищожават при изкопните дейности. При тези за съжаление неизбежни загуби строителите трябва да се стремят да запазят максимално древните ценности, а не само да бързат да изпълнят плана си.

А значението на праисторическото селище в местността Дана бунар 2 край Любимец беше вън от съмнение. Археологическите проучвания показаха, че то е съществувало около 400 години между 5400 и 5000 г. пр. Хр. Това е времето на късната новокаменна епоха, когато на Балканския полуостров се създава първата развита земеделска цивилизация. Хората вече имат стройна система от култове и религиозни схващания. Строят големи селища с градоустройствен план, които съвременните археолози откриват под обширни могили от пръст.

Но паметникът край Любимец имаше отличителна черта, правеща го уникален. Там бе намерено най-старото ямно светилище в Европа. Централно е разположена огромна яма с диаметър 4,2 м, откъдето тръгва осъществяваният култ. Край нея постепенно били оформени десетки отделни по-малки вдлъбнатини, пълни с положени дарове. Според Васил Николов става дума за централизирана религия, изповядвана от цялото племе. По-малките ями пък са били жертвеници на отделните родове и семейства. Ритуалите са повтаряни периодично. Досегашните ни знания за епохата на неолита позволяват да се заключи, че те са били извършвани най-вероятно през есента или в ранна пролет. Свързани са със засяването на обработваемата земя и с желанието да се получи богата реколта.

Затова обредите и даровете са произлизали от идеята за плодородието. За това свидетелстват чудесните женски идоли с едри форми и ясно обозначени полови белези. Мъжкото начало също е представено със забележителни скулптурни изображения. Положените като дарове каменни хромели и чукалки се приемат от специалистите като фалически символи. Насипаната в ямите пепел от намиращите се встрани култови огнища се смята за олицетворение на даващата живот мъжка семенна течност.

Но към кого е бил насочен изповядваният култ? Васил Николов е на мнение, че светилището е посветено на Великата богиня-майка, закрилница на хората и гарант за плодородието. Многобройните ями са символизирали вулвата, където са полагани даровете към богинята. Това е най-древното засвидетелстване на този важен земеделски култ на територията на Стария континент. По-късно той ще бъде развит в каменно-медната епоха (Казанлъшката могила), за да достигне апогей във времената на бронза и желязото. От последния период са огромните ямни светилища с богати дарове, открити през последните години от археолози в близост до гр. Чирпан. Пак с таченето на Великата богиня-майка е била свързана и уникалната Пещера-утроба в Източните Родопи, създадена по всяка вероятност в късната бронзова епоха.

Екипът открива и други тайнствени подробности в светилището край Любимец. В една от ямите е положен отделен от тялото човешки череп. Той е поставен внимателно и очните кухини са насочени на юг, за да може да следят движението на Слънцето по небосклона. Друга яма пък е пълна с фина рисувана керамика, внос от района на Мраморно море. Съдовете са били собственост на племенния вожд-жрец и показват началото на социално неравенство сред хората от новокаменната епоха. Останките от една постройка с пещи в двата края са може би първият храм на Великата богиня-майка и на стремежа към плодородието.

Всички тези данни бяха получени от разкопаните 900 кв. м площ. Сега може само да гадаем каква информация биха получили археолозите от унищожената от булдозера останала част, която е приблизително със същите размери. Тя никога няма да бъде възстановена и лишава учените от ценни сведения за кипелия преди 7000 години живот.

Само няколко години по-късно Васил Николов отново се сблъска с човешкото безхаберие към културните паметници на миналото. С подкрепата на Софийска община той започна разкопки на оцелелия участък от раннонеолитното селище в столичния квартал „Слатина“. То е едно от най-големите по нашите земи, но бе престъпно унищожено през периода 1978-1985 г., когато ударно се строеше спортният комплекс „Червено знаме“. Като студент буквално ми идваше да плача, когато виждах на място как багерите изсипват в камионите пръстта, в която се търкаляха цели праисторически керамични съдове.

Първоначално Васил Николов смяташе, че ще приключи работа за един сезон. После обаче се оказа, че въпреки загубите има още какво да се разкрие. Така за няколко поредни сезона той разкри серия от праисторически къщи, като само една от тях е с площ от 300 кв. м. Вътрешността е разпределена на 6-7 стаи, а стените са били измазани с глина. Откриват се десетки красиви керамични съдове и други предмети.

Селището в кв. „Слатина“ е съществувало преди около 8000 години. Неговите създатели дошли от Предна Азия, откъдето пренесли своята висока култура на Стария континент. Тук те са преживели нещо като културен шок, разказва Васил Николов. Ето защо те са променили навиците си и започнали да строят жилищата си по различен начин. В помещенията се откриха пещи с купол, където се е готвело и се е печал хляб.

Днес Столична община продължава финансирането на разкопките и подготвя тяхното експониране. А това е необходимо, защото селището от „Слатина“ показва най-ранния живот на мястото на бъдещата българска столица.

 

Нефрит символ на плодородието

Една от най-ценните находки при разкопките на селището в кв. “Слатина” е малкия амулет-свастика с фирма на стилизирана жабка. Той е изработен от полускъпоценния камък нефрит и е изключително рядък. Такива паметници са открити само в неолитните селища в Кърджали, Мурсалево и в гръцката област Тесалия. Смята се, че те са били символ на плодородието и на прераждането на природата.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.