Протест в защита на учителката, обвинена, че е ударила с чин ученичка

Пожар горя в бежански център на гръцкия остров Самос

Двама души са в болница след катастрофа на подбалканския път София – Бургас

„Фолксваген“ отлага решението за изграждане на завод в Турция заради операцията в Сирия

Мъж стреля с газов пистолет срещу свой съсед в Бургас

Д-р Ангел Кунчев: В момента няма грип у нас, епидемията се очаква в края на януари

70 станаха жертвите на тайфуна „Хагибис“

19-годишен моторист загина край Симитли

Изтича срокът за отпускане на еднократна помощ за първолаци

Повдигнаха обвинения на убиеца на трима българи в Чикаго Стрелецът писал заплашителни бележки, сочещи, че планира насилие

7 звезди, които мразят ролите, направили ги известни На Кейт Уинслет й се гади от песента на "Титаник"

САЩ наложиха санкции на Турция заради операцията в Сирия

Слънчево време днес, температурите стигат до 28 градуса

МВР: 10 души са задържани преди мача България – Англия

Археолози откриват най-ранната камбана на Балканите Сладкогласен звън огласял средновековния Мелник

Болярската къща в Мелник от епохата на деспот Алексий Слав

Единствената изцяло съхранена бе от часовниковата кула в Кюстендил

През 2003 г. в нашата гилдия гръмна сензационна новина. В Националния исторически музей постъпиха две 70-килограмови църковни камбани от Мелник, които, според разчетените върху тях надписи, са едни от най-ранните в Европа. Всъщност те са били открити още през 90-те години на миналия век, но не им обръщат внимание, защото ги считат за направени през ХIХ в. Едва в 2003 г. дългогодишният ръководител на разкопките в средновековния град Виолета Нешева почиства прахоляка от камбаните и прерисува надписите. Няколко дни по-късно епиграфът Василка Герасимова излиза с ясно заключение – църковните предмети са от ХIII в.

Уникалната находка става в средновековния Мелник и край главната църква „Св. Никола“. И до днес не е напълно ясно как те се озовават там. Едната от версиите е, че са закопани през съдбоносната 1913 г., когато районът се раздира от кървавите сблъсъци на враждуващи чети. Тогава храмът все още е действащ и може би неговите настоятели искат да спасят скъпоценните вещи. В подкрепа на този факт се привежда случая от Десетинната църква в Киев, където при татарското нашествие през ХIII в. гражданите укриват камбаните u под земята.

Друга версия набляга на възможността църковните предмети да са задигнати от злосторници. В Мелнишко обаче има поверие, че който открадне камбана от църква, неговото семейство ще бъде преследвано от нещастия чак до девето коляно. Така че може би крадците се уплашват и ги закопават обратно край запустелия след Балканските войни храм.

Двете камбани са масивни и изляти от бронз. Високи са повече от половин метър и са много тежки. Окачването на едната в камбанарията става чрез шест дръжки (уши), а на другата чрез три. Качеството на метала е високо, което прави звука чист и ясен. Начинът на отливане и системата на окачване отговарят на единственото запазено средновековно ръководство за производство на камбани. То се намира в трактата на монаха Теофилус „Съчинение за различните изкуства“, оцеляло в преписи от ХII и ХVII в. Там се обяснява, че направата става на място, като пещта за претопяването на бронза и изкопаната в земята яма за отливане на камбаната трябва да са съвсем наблизо. Всяко по-далечно пренасяне на готовата продукция може да доведе до шупли или дори спуквания. Това ще рече, че камбаните от Мелник са произведени в непосредствена близост до църквите, за които са предназначени.

Изображение на св. Никола от едноименната църква в Мелни

А кои са тези храмове се разбира от гравираните надписи на гръцки език. Те представляват ктиторски съобщения на поръчителите им. Първата е изпълнена специално за главната катедрала „Св. Никола“ от прочутия господар на Мелник през първите десетилетия на ХIII в. деспот Алексий Слав, племенник на българските царе Асен, Петър и Калоян. Изказано е мнение, че тя представлява дарение във връзка с промяната на църковния статут на града от епископска на митрополитска катедра. Втората камбана е точно датирана в 1270 г. и е изработена при управлението на византийския император Михаил VIII Палеолог. Пряк ктитор е йеромонах Теодосий от мелнишкия манастир „Св. Архангели“, за който тя е създадена.

Археолозите разкриват и основите на камбанариите към двете отстоящи недалеч една от друга християнски светини. Особено импозантна е тази, която се издига югозападно от църквата „Св. Никола“. Според направената възстановка тя е построена веднага след голямото земетресение от 1211 г. и има цели три етажа. На фасадата u пък е вграден релеф с двуглав орел – символ на самодържавните претенции на деспот Алексий Слав. Мелнишките звънарници са сред деветнадесетте средновековни камбанарии, чиито останки са проучени до този момент в българските земи. Най-величествената от тях се извисява край църквата „Възнесение Христово“ на хълма Царевец в столицата Търновград и днес е напълно възстановена.

Забележителната находка от Мелник ни връща към историята на камбаните и звънците в християнската богослужебна практика. Знае се, че те са наследени от езическите култови ритуали. Още императорът-кръстител Константин I Велики в началото на IV в. въвежда официално употребата им в църковните служби. На първо време камбаните имат по-голямо разпространение в Западна Европа. През 604-606 г. римският папа Сабин ги узаконява като важен литургичен символ. От тази епоха в Стара Загора са намерени малки бронзови камбанки със сребърни надписи, несъмнено използвани в християнското богослужение.
Първите сигурни писмени данни за наличието на камбани във Византия са за едно дарение, направено от венецианския дож Орсо I (861-880). Той подарява на катедралата „Св. София“ в Константинопол дванадесет великолепни екземпляра, за които е изградена специална камбанария. Именно по това време в България е прието християнството. Сложната дипломатическа игра на княз Борис-Михаил между Изтока и Запада ни оставя да гадаем откъде този обичай прониква у нас. Със сигурност обаче той съществува и над българските църкви се е разнасял камбанен звън.

Поради превратностите и драматичните събития в нашата история не са запазени много средновековни екземпляри. Има данни за открити части от бронзова камбана при разкопаването на Дворцовата църква на Царевец в Търновград. Такъв фрагмент е намерен и при проучването на Садовския манастир. До изваждането на мелнишката находка единствената изцяло съхранена камбана в България бе тази от часовниковата кула в Кюстендил. Старобългарският надпис по нея разказва, че тя е произведена по поръка на ктитора Радосав през 1429 г. и преди е принадлежала на посветен на св. Николай храм, който вероятно се е намирал в Македония.

С откритите в Мелник църковни камбани археологическата наука запълни едно бяло петно в представите за нашето средновековно минало. Днес вече може да си представим живописния град върху белите скали, с настръхнали от зъбери крепостни стени, белокаменни църкви и високи камбанарии, откъдето се лее сладкогласния звън на десетки камбани.

Ктиторските надписи

1. “Камбаната е изкована от мед и е дар на деспот Алексий, благочестивият Слав, за свети Никола, този, който е от Мира”.
2. “Боже, помагай на своя раб Теодосий йеромонах, създал за първи път камбана за архистратега Михаил, този, който е в Мелник. Тя е поставена при царуването на Михаил Палеолог, новият Константин. През месец март, 12 индиктион, година 6778 от Сътворението на света (=1270)”.

Кои са първите в Европа

Камбаните от Мелник без съмнение са най-ранните запазени екземпляри на Балканския полуостров. Първите съхранени примери от Западна Европа са от ХI-ХII в. Пазят се в италианския град Монтерано и в Линдум, Германия. Ранни камбани от ХI-ХIII в. са намерени и в руските градове Киев и Городеск. Предполага се, че първите екземпляри в Русия са пренесени от български мисионери.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.