Фитнес пази „Юнайтед“ от контузии

На 23 юли 2019 да почерпят

Тъкмят рецептата за бира със светена вода Кехлибарената течност ще се казва A-Men

Проф. Кантарджиев: Тигровият комар не пренася тропически вирусни инфекции

Русия и Турция може да правят заедно С-400

Тръмп: Вашингтон работи с Исламабад за слагане на край на войната в Афганистан

Не забраняват фермерските пазари Има заповед за спиране на продажбите на свинско месо и месни продукти

Кубрат Пулев си върна боксовия лиценз в САЩ

Бул. „Витоша” e №3 по ръст на наемите Цените са се повишили с 8,3% в рамките на една година

Макрон: 14 страни-членки на ЕС се споразумяха за нов „механизъм за солидарност“ за мигрантите

Бурджу Йозберк е красива и талантлива

Цените на петрола се повишиха

НАП спира временно 6 електронни услуги Няма достъп до обявите за продажба на имущество на длъжници

Имам ли право на майчински, ако ме съкратят в срока за изпитване

Откриха тухла с печат с името на римския консул Марулус в древния град Нове Уникалната находка датира от 184 година

Аспаруховите валове – “загадката” на Северозапада Българите изграждат солидни военно-отбранителни землени съоръжения

Все още личат следите от укрепителните съоръжения.

Изграждането им е с превантивна цел

Пренасянето на българската държавност на Балканите от кан Аспарух през 680-681 г. води до коренни промени, особено в обширното пространство между Стара планина и Карпатите. След победоносната война с Византия, за която стана дума в нашия разказ за древния Онгъл (в. „Труд“ от 17 май т.г.), Аспаруховите българи покоряват местното население (потомци на траки, готи, римски ветерани и др.) и заселилите се тук през първите десетилетия на VII в. „славини“ (югоизточни славяни). Аспарух създава обширна Вътрешна област, по чиято периферия са настанени славянските общности – както разказва хронистът Теофан племето севери поема защитата на Източна Стара планина, а отбраната „… откъм юг и на запад до Авария…“ е поверена на „… останалите седем племена…“

Българите изграждат солидни военно-отбранителни землени съоръжения, простиращи се понякога на стотици километри. Такива са Северният и Южният Бесарабски вал (всеки с дължина над 120 км), тройният вал между Черна вода и Констанца в Северна Добруджа (около 60 км), Северната (300 км) и Южната (170 км) Новакова бразда във Влахия, дългата около 150 км Еркесия между Бургаското езеро и Марица, десетки по-малки по крайбрежията на Черно море и Дунав, в проходите на Стара планина… Най-западни от тях са трите вала в днешна Северозападна България – Островският, Козлодуйският (Хайрединският) и Ломският. Тези неми паметници на средновековното минало са добре познати на местните хора, но почти неизвестни, а нерядко даже и неподозирани за широката общественост.

Трите вала в Северозапада са регистрирани от руските щабни офицери по време на Освободителната война (1877-1878), но погрешно приемани за дело на римляните. Основоположниците на нашата археология, „българските чехи“ Вацлав Добруски и Карел Шкорпил, още в края на XIX в. се усъмняват в това. Валовете са изградени още по времето на Аспарух. По-старите учени смятат, че те очертават западната граница на държавата. Проф. Рашо Рашев, най-добрият познавач на тази проблематика, убедително показа нещо друго – не става дума за гранични укрепления, а за разположена във вътрешността ешелонирана отбранителна система. Задачата u е да спре заплахата от страна на силната аварска конница по посока на Вътрешната област и столицата Плиска.

Често се мисли, че западната граница на Аспарухова България е река Тимок. Вярното решение е дадено от проф. Петър Мутафчиев и доразвито от проф. Петър Коледаров. Границата, колкото и да е относително това понятие в онази епоха, е обхващала веригата на малките планини от т.нар. Карпато-Балканска група (Мироч, Дели Йован, Велики Кръш и други възвишения, вкл. до Свърлижката планина) в Поморавието, след 1878 г. в границите на Сърбия. И така, трите вала в днешния ни Северозапад, както и Северната Новакова бразда, наистина са разположени в дълбочина на държавната територия. Изграждането им е с превантивна цел. Ако аварите нахлуят през Карпатите, пробият Новаковата бразда и дори преминат Дунава, трябва да бъдат спрени именно от трите вала, защищаващи Вътрешната област. Същото се отнася и при положение, че противникът премине Дунава при Белград или Видин и потегли навътре в страната от запад. Аспаруховите валове са с фронт на запад от Искър, Огоста и Лом. Иначе казано, ако бъдат преодолени и валовете, вражеската конница ще бъде забавена от реките като водна преграда. Както отбелязва проф. Рашев, става дума за полустепен район, по-удобен за придвижване на конница в сравнение с тогавашните вековни гори около него.

Съвсем сбито ще представим Аспаруховите валове, в случая от изток на запад, тъй като последният „рубеж“ е Островският. Той започва от брега на Дунав при с. Остров и прегражда равнината до предпланинските склонове на Балкана. Преминава близо до гр. Кнежа, с. Търнък (близо до гр. Бяла Слатина), Попица (тук е открит укрепен землен лагер), Враняк (със средновековно селище, възникнало при изграждането на вала), достигайки Габаре, където пък е имало голяма крепост. Общата дължина на Островския вал е около 60 км, земленият насип е с ширина около 12-15 м, а ровът е широк около 8 м. Днес височината на насипа и дълбочина на рова са не повече от 2 м. Заслужилият изследовател на Врачанския край Богдан Николов с основание свързва редица селища от времето на Първото царство с охраната на Островския вал – в района са регистрирани редица старинни имена: Кнежа, Струпен (Лазарово), Попица, Бреница, Еница, Враняк и др. Във времето на османското господство е имало войниганско население – практика, наследена от средновековната българска държава. Още във времето на Аспарух при Остров е изградено землено укрепление с гарнизон за охраната на вала. На изток е р. Искър, която през Средните векове е била много по-пълноводна от днес и плавателна в продължение на десетки километри. От района е известен един средновековен български меч, а при бъдещи проучвания със сигурност ще последват и други находки.

На около 25 км западно от Островския е разположен Козлодуйският (Хайрединският) вал, който има същото устройство, като има две разклонения и обща дължина от около 32 км. Началото му започва западно от Козлодуй, а южните краища на двете му части достигат селата Хайредин и Манастирище, където са съществували старобългарски селища. Днес валът също е чувствително обезличен, но в края на XIX в. височината му е достигала 6 м, а дълбочината на рова – повече от 3 м. Водната преграда е р. Огоста, също пълноводна в миналото. И тук е имало землено укрепление на дунавския бряг – в местността Килер баир при Козлодуй. В околния район също са запазени старинни имена (Крушовица, Лепица, Липница и др.), данни за военизирано население, следи от средновековни селища…

Ломският Аспарухов вал, „предната линия“ на цялата отбранителна система, е на двайсетина км западно от Козлодуйския и с дължина около 25 км. Започва от брега на Дунав западно от гр. Лом, при днешната спирка с характерното в случая име „Окопа“. Продължава край селата Расово, Комощица, Якимово и Долно Церовене, като достига до р. Цибрица при Дългоделци. Водната преграда на изток е реката Лом. Във връзка с отбелязаната през 1981 г. 1300-годишнина на средновековна България по протежение на част от неговото трасе като маркировка са засадени дървета. Допуска се, че върху вала е била изградена дървена преграда/палисада. По думите на Валери Стоичков, археолог от Историческия музей в Лом, обезличаването на този и другите два вала се дължи на селскостопанската дейност, най-вече на дълбоката оран.

Обикновено се приема, че Аспаруховите валове са изгубили значението си след унищожаването на Аварския каганат през първите десетилетия на IX в. Както знаем, при Крум и Омуртаг българските граници са преместени далече на запад до р. Тиса. Надали обаче тези военни съоръжения са изоставени, тъй като още в края на IX в. от северозапад се появява нова заплаха – маджарите (унгарците). Сходна е ситуацията и в епохата на Второто българско царство, когато в региона важна роля играят крепостите Видин, Лом и Оряхово, а в дълбочина – Враца, Плевен, Ловеч и др. Интерес буди обстоятелството, че Козлодуйският вал в миналото е наричан „Шишманов“! Вероятно това е отражение на историческата памет за времето, в което той е маркирал границата между Търновското царство на Иван Шишман (1371-1395) и Видинското на Иван Срацимир (1359-1397), а във времето на робството – между Никополския и Видинския санджак.

Аспаруховите валове в Северозапада са проучвани само с теренни обхождания. Изключение са археологическите разкопки на доц. Валери Григоров в района на Кнежа. Радващо е, че е планирано проучване на Ломския вал от екипа на доц. Методи Даскалов. Същевременно много сериозен проблем е обезличаването на валовете в резултат не толкова на естествената ерозия, колкото на интензивното земеделие. Затова заслужават подкрепа усилията на общинските власти, на музейни дейци, учители и ценители на историята в Лом, Козлодуй, Хайредин, Кнежа и т.н. за опазването на тези на пръв поглед семпли, но важни паметници на средновековното ни наследство. Наследство, което има силата да възкресява историческата памет. И да припомня на местните хора, особено на децата, че са потомци на онези, които създадоха нашата многовековна държава – българите на Аспарух.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.