На 29 март 2020 да почерпят

Стрелците ги очаква успех, а Раците споделена любов – Дневният хороскоп на Алена

Ще оцелеят само тези, които се адаптират към новостите

60-годишен монах от Света гора е заразен с коронавирус Пътувал наскоро до Великобритания

Седма жертва на COVID-19 у нас Починала е 73-годишната жена, която се лекуваше в болницата в Благоевград

Дъфи спира да говори за изнасилването си Певицата била дрогирана по време на инцидента

Вдигнаха частнично блокадата на Ухан

Пламен Димитров: Мярката 60/40 има голям обхват

Тръмп обмисля да наложи 14-дневна пълна карантина на Ню Йорк

Ватикана: Папа Франциск и близките му сътрудници не са заразени с COVID-19

Изненада! Андреа и Кубрат Пулев отново заедно (СНИМКА) Певицата среля с пушка под зоркия поглед на боксьора

Работник почина при трудова злополука по трасето „Балкански поток“ край Плевен

Агенции за международен обмен: Студентските бригади в САЩ не са спрени, а отложени

Битката между роботите и Covid -19 в Китай

Щерката на Том Круз е негово копие

Ачо – пазителят на хляба

Ангел Ангелов-Ачо в Музея на хляба в Копривщица.

Ачо-юнашкият тиган и съпругата му Велислава показват на деца стари български и римски рецепти в Копривщица

Децата не трябва да ядат хималайска сол – няма йод

В Копривщица има едно невероятно семейство. И ако човек има път натам, непременно трябва да се запознае с тях. Това са Ангел и Велислава Ангелови. Всъщност, Ангел е зет в града и го знаят мнозина не само в България, но и в други страни. Познават го с прозвището Ачо – юнашкият тиган. Казват му така заради огромния тиган и още по-голямата тава, с които той и неколцината му сподвижници обикалят из градове и села, из европейски столици и готвят храни в големи количества на масови събития. Юнашкият тиган е създаден през 2012 г. и досега са направили с него повече от 4 милиона порции. Спрели да ги броят, защото нямало смисъл, толкова много са… Едно обаче е сигурно – те винаги са най-голямата атракция, където и да се появят. И влизат в сърцата на всички, докоснали се до тяхната енергия и усмивки.

Покрай юнашкия тиган, в който се готвят такива вкуснотии, за които човек може само да се облизва, семейство Ангелови осъществява и друга своя мечта – преди 3 години създава в Копривщица Хлебна къща и Музей на хляба и традиционните храни. Намира се близо на входа на малкото градче по пътя, идващ от Стрелча. В музея, който е една бивша голяма фурна, е пълно с какви ли не неща и е обзаведен с огромна любов. Там могат да се съберат поне 200 деца или възрастни. Влизайки вътре, веднага забелязваш фурните, каменната мелница, дългите маси, наредените лопати, стотици римски дрехи, ушити специално за деца и за възрастни, за да стигнеш в дъното, където има изложени такива хлябове, че да ти се замае главата – като от римско време, както и коледни кравайчета и красиви хлебчета от различни краища на България.

Когато започва активната дейност на Хлебна къща „Кулинарен историк“ и след това на Музея на хляба в Копривщица, още първия месец им гостуват над 1800 деца от София и Ботевград. После желаещите стават още повече – чули за невероятните неща, които изживяват и отвсякъде започват да прииждат гости. Ачо, съпругата му Веси и другите им неколцина приятели – Митко, баба Цонка, майстор Никола, Бай Рале, посрещат ги така, че споменът за това да остане завинаги в сърцата им. Те им разказват приказката за пътя на хляба от зрънцето до филийката. Децата опитват горещи питки, печени и месени пред тях, месят сами и усещат атмосферата при създаване на хляба. И друго много важно – опознават историята на Копривщица, рисуват баници, питки и стари фурни. А когато наближи Коледа, те разказват на гостите си Коледната приказка за Коледния бъдник и кравайчетата, за историята на коледните ястия, за бабините вкусотии и старите рецепти.

Програмата в Музея на хляба е съобразена и за деца от детски градини, за малките ученици от начален курс 1-4 клас. Събитието продължава 3 часа, а веселбата е безкрайна.

Най-интересното за всички е преживяването и приготвянето на римския хляб от 8 парчета – панус квадратус. „Най-малката военна единица при римляните е била от 8 човека и това е била дажбата за едно ядене на човек. Така са се разпределяли по-честно залците за един човек“, разказа пред „Труд“ Ангел Ангелов. Той с удоволствие показа какво представляват тези хлябове, както и коледните хлебчета – кравайчета, булки, с орехче… С усмивка посочи и една парцалена весела кукла, която се казва Питкан. Разбира се, колекцията от различни лопати предизвика голям интерес. Една от най-ценните е от Зографския манастир. Ачо е бил там вече два пъти, а втория път завел и сина Теодор, за да помогнат на монасите в работата. Цяла нощ месят и пекат хляба и на другия ден една от лопатите вече е дар за тях. Друга ценност е най-старата им лопата за вадене на хляб, която е на повече от 150 години – тя е от селото на баба Цонка, жената, която им помага.

Стигаме до каменната сол, която Ачо и компания показват на децата, които им гостуват. „Малцина знаят, че каменната сол не е много полезна, защото в нея няма йод. През 1932 г. българската държава издава наредба, в която забранява употребата на сол без йод“, разказва Ангел. И обяснява, че причината за това е, че сред децата – най-вече сред момченцата, се била развила олигофренията. При момичетата липсата на йод се проявявала след 16-17-та им година като те боледували от йоднодефицитни анемии и др. „Хималайската сол, която е много популярна днес, не е добре да се яде от деца – в нея има липса на йод. Децата трябва да ядат българска йодирана сол“, категоричен е Ачо.

На Трети март имали страхотни занимания с деца – облечени като римлянчета, заради хляба панус квадратус, който приготвили, всички се хванали на хоро и размахвали български знаменца.

Ангел много се гордее с громната каменна мелница от едно Видинско село на 2 км от града. Когато преди две години отива да я види, ги вкарват в сграда, в която има мелница тежса 6 тона. Разглобяват я, за да я пренесат и сега тя се намира в Музея на хляба и традиционните храни.

Екскурзиите на деца от цялата страна до Музея на хляба в Копривщица са еднодневни. Заради огромния интерес те инвестират лични средства и ушиват 380 дрешки – за малки и по-големи, с коланчета. Идват гости и от различни страни. Правят забавления, свързани с ритмични активности, а от Нешънъл джиографик идват и правят специален филм за тях.

Участват и възрастни, а особено радостни са, когато на гости им дойдат пенсионерки. Настава голяма веселба, защото всички те започват да се хвалят колко вкусен и красив хляб могат да правят. Но когато разберат за какво става дума, не могат да повярват. Пенсионерките месят с вързана с въже лява или дясна ръка. А докато месят, Ангел ги щипе, тормози, залива ги с вода, с брашно… „Безквасният хляб не втасва, той като при Исус. Става невероятно вкусен, защото вътре слагаме различни зърна. Той не изглежда толкова красив, абсолютно безформен е и няма нищо общо със сегашните красиви погачи. Като хлябът преди хиляда и повече години“, разказва с кеф Ачо.

Всички, които идват при тях, са възхитени. Не искат да си тръгват и им пишат писма с благодарности. А книгата за впечатления е пълна с толкова много целувки и усмивки. И обещания, че ще дойдат пак.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.