Бабите на принтера били красиви и отракани

Снимки: Цветелина Георгиева
За главния уредник в “Нова история” Стела Славчева всяка от изложените 22 машини е уникат, пълен с история.

Регионалният исторически музей в Шумен пази 22 уникални пишещи машини

“Человек може да пише без перо” е мотото на експозицията

Можете да видите Erika-та, принадлежала на Тончо Жечев 

Пази се немска Rheinmetall, последната машина на поета и драматурга Иван Пейчев

Двама тийнейджъри разговарят:
- Знаеш ли, каква интересна джаджа видях. Представи си и клавиатура и принтер в едно!
- Глупчо, това е било пишеща машина....

Печатали ли сте на пишеща машина? Пръстите ви познават ли твърдостта на клавишите и трайността на мастилените ленти и индигото? Ако “да”, значи ще оцените по достойнство колекцията на Регионалния исторически музей в Шумен. 22 експоната, някои на повече от столетие, са подредени в изложбата “Человек може да пише без перо”. Тази знаменателна констатация е направена в първото сведение у нас за пишещата машина във вестник “Зорница” през 1877 г., уточнява авторът на експозицията Стела Славчева, главен уредник в отдел “Нова история”.

Близо два месеца тя проучвала, почиствала и редила уникатите от фонда на музея. “Всяка от машините е истинско бижу, настръхваш, като ги докосваш. Носят толкова много история... Принадлежали са на известни личности и повечето са постъпили като дарения, други са откупени”, разказва шуменката. Още могат да се видят във витрините на втория етаж на музея - черни, лъскави, със златисти надписи, някои с невероятно изящни форми. За времето си са били върхът на техниката, а днес палят колекционерското въображение.
И въпреки “възрастта” си, всички са работещи. Дори най-старата в колекцията Adler 7 от 1901 г. печата. Тя е с надпис “Георги Кабакчиев Акционерно дружество София”, а той е сред основните представители у нас на елитната немска марка, произведена от завода на Хайнрих Клайер във Франкфурт на Майн. Известно е, че през 1901 г. са продадени първите 3000 екземпляра Adler, а в края на 1905 г. - 20 000 броя. Огромното търсене е заради здравината и ниското тегло от 10,8 кг., обляснява Славчева. А шуменският Adler е принадлежал на Еньо Марковски - политически деец, юрист. Участвал в Балканската война, народен представител през 1919-1923 г. Използвал е машината по време на адвокатската си практика в родния град.

Друга легенда в колекцията е американската Underwood - любим модел на всички професионалисти в началото на ХХ век. Проектирана е от Франц Вагнер, който през 1893 г. в Ню Йорк основава компания Wagner Typewriter Co. Машините са произвеждани от 1900 г. до 1932 г. Шуменската е много интригуваща - първо е използвана от местна търговска кантора, а от 1930 г. на нея пишат археолозите в дружество “Тича” в старата столица Велики Преслав. Тя единствена е с лист недописан, а на него се четат имената на археолозите Стойчо Бонев, Иван Йорданов, Павел Георгиев, Казимир Попконстантинов, покойният Рашо Рашев и Тодор Балабанов, който пък я дарява на музея.

Безспорен пишещ фаворит е Mignon-а без клавиатура, с лост, който избира буквите от панел. Това са едни от първите в света електрически модели. Произведена е от немската компания AEG, която пуска първите бройки през 1904 г. Голямото удобство при модела е, че се сменя панелът и печатащата ролка, а така се избират различни шрифтове и езици. Затова рекламите обясняват: “Всякой въ 5 минути се научава да пише съ нея на български, френски и др. язици. При все това тя не коства некакви си 5-600 марки или крони, а само 180 лева зл., обезмитена и франко градътъ на купувача”. Шуменският Mignon е от 1923 г. и е откупен от музея. На машината е работил шуменският инженер Владимир Велков, изобретател на първия в света проект на бързоходен кораб за туристически, търговски и дунавски транспорт.

Много ценна реликва в шуменската колекция е пишещата машина, по която са бягали пръстите на литературния историк и критик Тончо Жечев - Erika. Не е ясно дали на нея е творил знаменателната си книга “Българският Великден или страстите български”, но със сигурност му е била верен помощник. Машината е от 60-те години на XX век. Първо е била подарена на шуменеца Юрий Аврамов, а след смъртта му неговата съпругата Валентина Аврамова я поверява на музея. А за марката Erikа се знае, че е кръстена на внучката на предприемача Карл Робърт Бруно Науман. Заедно с търговеца Ерих Зайдел създават в Дрезден компания, която бързо се превръща в един от големите производители на шевни и пишещи машини.

Музеят пази и немска Rheinmetall, последната машина, ползвана от поета и драматурга Иван Пейчев. Едноименната компания е един от най-крупните производители на въоръжение в Германия по време на Първата световна война, а от 1920 г. започва производство на пишещи машини, сочат историческите справки. Синът на твореца Петър предоставя машината на шуменеца Николай Калев с изричното желание да постъпи в музея и това се случва.

Изложбата показва и машина Torpedo 6, използвана от журналистите във вестник “Шуменска заря”, чийто първи брой излиза на 19 октомври 1932 г. и съществува до март 2020 г. Първоначално немският є производител Peter Weil & Co майстори велосипеди, а от 1906 г. се ориентира към машини.

Друга ценност Triumph от 1936 г. пък, е предоставена за изложбата от нумизмата в музея доц. д-р Женя Жекова. Принадлежала е на дядо є Нешо от с. Писарево, който ремонтирал всякакви техники.

Колекцията нямаше да бъде пълна и без култовата българска марка “Марица”. Три модела - пътническият 11, както и 22, и 41 на пловдивския завод са в обща витрина.

Най-тежкият екземпляр в колекцията е немски Robotron от 80-те години на XX век. Тракал е в съдебните зали на Окръжен съд в Шумен. На него са документирани хиляди признания и присъди, а в колекцията влиза като дарение от магистратите, когато идва ерата на компютрите.

И за да е пълна историята на пишещите машини, трябва да се знае, че и към тях е имало скептицизъм и съмнения, както се случва с всяка придобивка на цивилизацията. Още преди у нас да се появят първите пищеши устройства, във вестниците излизат кратки информации, които повече ги заклеймяват, отколкото ги рекламират. През 1896 г. в.”Свобода” пише: "... Но главното е, че авторите още не прибягватъ към помощьта на машините, тъй като при работата въобръжението мъчно работи, понеже се залисва у устройството и действието на машината, тогазъ когато почерка, писанъ от ръката е цяло представление на душата въ момента на работа. Освен това признато е, че колкото е лош и нечетливъ, почерка, толкова повече талантливи произведения създава”. По-нататък не спестява, че въпреки това в Германия употребата на пишещите машини е всеобща, а наскоро е открита нова и опростена, с която се пишат 120 думи в минута.

Вестник “Свободно слово” от 1 юли 1904 г. дори помества мрачна здравна прогноза: “Спорeдъ набюденията на Нюйоркския докторъ Тернеръ, работенето съ пишущата машина при продължителните занимания, твърде вредно влияе върху мозъка, като затъпява умствените способности на хората. Особено вредно е това действие въ случаите, когато работенето съ машина се продължава съ мислене какво да се пише. Тернеръ предсказва, че пишущите машини въ сегашния си видъ, съ системата на звученето на отделните букви, непременно ще уголемятъ числото на паралитическите случаи и ще докаратъ отслабване на мозъчната деятелность”.

Марк Твен: Тя не засажда петна с мастило

Един от първите, който закупува пишеща машина е известният писател Марк Твен. Той е и първият писател подал ръкопис на машинопис на издателство. Така първата публикувана книга, създадена на машина е “Приключенията на Том Сойер”. Ето впечатленията му: “Опитвам се да свикна с тази нова фантастична пишеща машина, но засега, изглежда без голям успех. Това обаче е първият ми опит и все още мисля, че скоро ще се науча...... Тя пише ясно, не размазва и не засажда петна с мастило”.

Началото: 

Печата, а прилича на шевна машина

Към век и половина открития предшестват първата пишеща машина. Историята є започва с кралски указ в Англия през 1714 г., който нарежда да бъде изобретено приспособление за печатане на текстове, а същата година кралица Анна Стюарт патентова конструкцията и метода за последователно отпечатване на символи върху хартия на Хенри Мил. В началото на XIX в. Пелегрино Тури също създава собствена пишеща машина.
Първата пишеща машина разработена с търговски цели е изобретена през 1865 г. и принадлежи на датчанина Размус Малинг-Хансен. Той изобретява пишещото кълбо на Хансен, което влиза в масовото производство през 1870 г.

От практично значение за развитието на пишещите машини е патентованото на 23 юни 1867 г. устройство на Кристофър Шоулс - с размери на бюро, прилично повече на шевна машина, то печата само големи букви, а машинописката не вижда написаното, защото листът е вътре в конструкцията. По-късно Шоулс продава правата на известния конструктор Фил Ремингтън и така на пазара е пусната първата пишеща машина Remington №1.

През 1873 г. фирмата Ремингтън и синове започва производство на пишещи машини за масова употреба, а след пет години патентоват пишеща машина с използване на големи и малки букви.

Накратко

1902 г. у нас се появяват първите пишещи машини с руско нареждане на клавиатурата и са за нуждите на пощенското ведомство и за облекчаване труда на стенографите в Народното събрание. Тъй като кирилицата е непозната за производителите, всеки подреждал буквите както сметне за добре. Затова всяка машина вървяла с машинописеца си и никой не бил в състояние да работи с друга марка. Това създавало затруднение в Парламента и се налага свикване на конференция на българските машинописци.

1907 г., на 30 декември, се приема Обща българска знакова мрежа на българските пишещи машини. Утвърждава се подредбата по Български държавен стандарт. Става възможно обучението на универсални машинописци. По нея започва преподаването на бързо писане с участието на всички пръсти - десетопръстната система. За основоположник на българския машинопис се счита Теодор Гълъбов.

1933 г. у нас се провежда първото състезание по бързо писане на машина, спечелено от Иван Думанов, подпредседател на стенографското отделение в парламента. На Adler 7 той написва за пет минути 325 думи и постига скорост 512 удара в минута. През втората половина на XX век наши машинописци постигат на състезания до 594 удара в минута.

1967 г. завод “Марица” в Пловдив произвежда първата българска пишеща машина и за над 20 г. пуска на пазара десетки хиляди - на кирилица, но и на латиница. Те са с клавиши в реда БДС и QWERTY.

2011 г. в Индия затваря врати последната в света фабрика за пишещи машини. Заводът Godrej and Boyce е в град Мумбай.

Коментари

Задължително поле