За златен стан, на който е тъкала незнайна мома преди векове, обичат да разказват жителите на търговищкото село Драгановец. Легендата се носи като приказка през поколенията и изкушава иманяри от близо и далеч да ровят хълмовете наоколо. А там, където и да стъпиш, все е върху история. Тракийско светилище от ІІ-ІV век, петкорабна базилка, две крепости, находки от 5-6 селища. Митове за търговски път, по който били ограбвани кервани, а съкровището още чакало в земните дълбини. Такива разкази шептят драгановчани открай време. Разказват ги с удоволствие на гостите си и дори са се впрегнали да превърнат историята и легендите в истински туристически маршрут.

Местните хора са около 500 души. Колко са точно, не могат да кажат, защото движението към и от големите градове и най-вече зад граница е неспирно. Християните били към десетина семейства. Църква нямат. Но пък имат петкорабна базилика, която специалистите датират от края на ІV-V век. Тя свидетелства за ранното християнство по тези земи.

За мюсюлманите от Драгановец никак не е чудно, че макар да изповядват друга религия, са се заели да поддържат района на храма и светилището в съседство.

„Мъчно ми беше, че базиликата не се виждаше от храсти и тръни. Избуяли бяха като непристъпна гора. Реших да я почистим. Викнах работници и с хора от селото сами оправихме района. Пари извадих от джоба си и пак ще дам. Исках да я виждат повече хора. И тези, които минават по пътя, и други, които да доведем тука”, разказва секретарката на местното читалище Фатме Ахмедова, която всички наричат Фани. Покрай привеждането в ред на базиликата й хрумнало да канят туристи. Идеята й приели и други хора от селото и запретнали ръкави да помагат. Добре дошла била идеята на медицинската сестра Юмигюл Мехмедова - Юлия, да направи чешма и заслон на паркинга до историческия обект. Тя посветила градежа на покойния си баща, а чешмата в негова памет ще дава глътка студена вода на минаващите пътници, които ще могат да видят и останките от тракийското светилище в съседство. 

За да пробват как ще сработи идеята им, Фани и съселяните й поканиха на промоционален тур първите си организирани туристи - секретари на читалища, работещи в културни институти, общинското ръководство на Търговище. От музея в областния град дойдоха специалисти, за да разкажат историята на базиликата. Археологът Ангел Конаклиев пренесе гостите далеч във вековете, когато в съседство до разчистената базилика е имало тракийско светилище. Там била открита пещ за строителна керамика и над 100 оброчни плочки. Повечето били посветени на Аполон. „Около другите села в района е имало по една крепост, но до Драгановец те били две. В едната са правени само сондажи. Находките показват, че живот там е имало още преди новата ера”, разказа Конаклиев. Той допълва, че базиликата е била голяма представителна сграда, от чиито размери се съди, че е побирала към 350-400 глави на семейства, каквито били тогава порядките. Това показвало, че е обслужвала многобройно население. И ако специалистите само предполагат какво има в земите наоколо, защото пълни проучвания не са правени в много от обектите, то иманярите знаят много повече за артефактите. Шепне се, че и местните хора, дори жените, са изкушавани от приказките за заровените богатства. От една от могилите археолозите извадили преди години 4000 бронзови монети, между които имало и много ценни. Какво са намерили нерегламентираните любители на старини, не се казва, но усиленото копане по тъмно дори с трактори говори, че неофициалните проучвания не спират, подклаждани от нечий успех.

„Казват, че намериш ли имане, трябва да сториш хаир, да направиш нещо за хората, за да се отплатиш. В нашата религия така градим чешми за спомен за мъртвите. Правим ги и за добро на живите. Сигурно затова селото ни има над 25 чешми”, разказва къде на шега, къде на истина за находките Фани. И уточнява, че турското име на селото било Болу кусу, което означавало „много вода“. Българското Драгановец пък идвало от легендите за мома Драгана, която била хубава и напета, а и пеела като славей. Гласът й се носел из околията. Може и тя да е митичната мома, която вплитала изкусни шарки на златния стан. Едно от преданията е, че момата е била в женски манастир, който се намирал в местност, чието име се превежда като Момина поляна.

Всяка местност наоколо носи турско название, което отвежда към стара история. До базиликата има мост, наречен Кървавия. „Някога е имало игра джамал, в която участвали мъже, облечени като кукери. Когато се срещнели две групи, се биели, за да надвие едната. Така разказва едно поверие. Друго пък гласи, че там е минавал път на керваните. Те пренасяли в мехове катран. Разбойници ги причакали и като видели, че няма какво да вземат, ги пуснали. На единия обаче му направило впечатление, че товарът на един кон виси повече на едната страна. Застигнали отново търговците и видели, че вместо катран там е пълно със злато. Изклали керванджиите, а ценния товар заровили под дърво. Говори се, че още не е намерено златото”, разказва друго местно предание Фани. А от много приказки с изкушаващи легенди, омаята на пейзажа и чистия въздух се огладнява, затова домакините канят и на почерпка. По местен обичай приготвят гюзлеми. Разточването на корите, които се пълнят с вкусно домашно сирене и се пекат на сач на истински огън от дърва, е част от туристическата обиколка. Демонстрацията и дегустацията стават в ловния заслон на Драгановец, където покрай пещта и големите скари е опъната дълга маса с пейки. Мястото е избрано заради гледката. Селото е опънато на длан в ниското, а горе подухва ветрец, който прогонва жегата. За да помогнат на Фани и да посрещнат гостите си, жените от селото отрано са замесили тестото и са грабнали точилките. „Гюзлемите са специално нещо. Правим ги само за много скъпи гости. Рецептата я знаем още от бабите си и от тях сме научили, че важен и драг човек се посреща с тях”, споделят Зевджан Абилова и Нефизе Назифова, които майсторски правят корите. Че ги приготвят с вещина и мерак, личи и от вкуса на печивото, чийто аромат се носи над околията. Мъжете от селото пък разпалват в съседство огромно барбекю, за да сложат на трапезата и мръвка. Ентусиазмът на всички е заразителен. Намислили са вече и кои къщи могат да приспособят, за станат гостоприемници. Вярват, че много от местните, които са зад граница, ще доведат и чужденци. Всяко българско село има с какво да изкуши градските хора, а в Драгановец програмата ще бъде и с тур из старините. Освен гюзлемите местните са прочути майстори и на баклави. Дори вече си имат празник на сладкото изкушение, който се провежда на 10 септември. Миналата година да опитат фините многолистни сиропирани баници дойдоха над 500 души. Домакините приготвили над 25 тави, гости донесли още. Лакомството едва стигна, докато музикални състави изпълваха местността с игриви песни и танци, разказва Фани. Тази година тя ще води любителите на баклава и на базиликата. Все около нея се въртят плановете за новия живот в Драгановец, около стария християнски храм и светилището в съседство. „Привилегия е, че живеем на това място. Трябва да го опазим и да се опитаме повече хора да научат за него. Имаме и идеален път. През 2004 г. ни го направиха точно заради базиликата. Длъжници сме и на нея, и на хората, които са живели по тези места преди нас”, неуморна е Фани. 

Текст на снимки:

1. Секретарката на читалището Фани майсторски нагъва вкусните гюзлеми пред очите на гостите.