Заловиха младежи, крали гориво от пътно-строителна машина Злосторниците признали за деянието

Прибраха в психиатрия агресивен мъж Софиянецът буйствал в жилище и срещу полицаи в Свищов

Галина Георгиева е избрана за член на СЕМ от квотата на Народното събрание

Росен Бъчваров: Пробойната в системата на НАП вече е запушена

Гордън Рамзи отслабнал с 25 кг, след като спрял млечните продукти

Боил Банов: Ремонтът на Ларгото ще струва около 10 000 лева

Валери Симеонов: От НФСБ сме против машинното и електронното гласуване

Гладен човек с пет букви?

Музеят в Търново отбелязва 182 години от рождението на Васил Левски Показват изложба с документи и вещи на Апостола

Урсула фон дер Лайен: Впечатленията ми от българите са перфектни

Явор Колев, ГДБОП: Има задържан за хакерските атаки срещу НАП Заподозреният не е руски гражданин, обясни шефът на отдел „Киберпрестъпност”

Искрен Веселинов, съпредседател на ПГ на Обединени патриоти, пред „Труд“: Не сме счупили коалицията, това е последен шанс за съществуването й

Част от стара къща се срути в София

Анегрет Крамп-Каренбауер е новият военен министър на Германия

Камарата на представителите на САЩ осъди расистките коментари на Тръмп

Бай Ганьо събира партийни дарения Управляващи и съпътстващите ги преглътнаха унизителния популизъм за едното левче, за да си разтворят задните врати на голямото финансиране

Преди има няма двайсет години, малко преди управляващите да катастрофират в следващия популизъм, близък човек – управител на месокомбинат – ми се обади за съвет. „Ти си по-близко до политиката. Идат избори. Кажи на кого да дадем пари, че да не сбъркаме. Ако дадем на едните, а другите вземат властта – ще ни разкажат играта. Знаеш, ХЕИ, данъчни, пожарни – ще ни изгасят.“ Как да знам кой ще спечели, като царят още не беше произнесъл онази прочута реч. Дадох единствения мъдър съвет, който бях способен да формулирам в този момент: „Дайте кебапчета на всички!“ Бях закъснял с мъдростта си. „Абе, ние кебапчета даваме. И кренвирши даваме, и суджуци… Големите пари на кого да дадем, че са много настоятелни?“

Слава богу, Симеон обеща да оправи всичко за 800 дни. Компанията на моя познат нито пари даде, нито кебапчета раздаде, но пък фалира, заради свръхлибералния пазар на контрабандно месо. Изводът е, че колкото и да се опитваш да нахраниш управляващите, те няма да те оставят, докато не повърнат костите ти. А за да си на централното място на трапезата, трябва да спечелиш изборите. На всяка цена.

Участието в избори е скъпо занимание, а резултатите със сериозни последствия за хората. Това е обществен бизнес, в който място имат само заможните, а не хората с идеи. Обществен, защото ресурсът на властта е обществото – от него се отвоюва премиерския жезъл и на него се дължи данък.

През годините водещите политици, водещите политически партии израснаха много, ако фините манипулации, откровените лъжи и присвояването на власт и съответно на имане, могат да се нарекат израстване. Но, да, може да им се признае – отвратително добри са в играта да получат своето.

Не знам кой измисли идеята за сваляне на субсидиите за политическите партии на едно левче, но докато вървеше дивашкото крещене от различните сектори на стадиона, се случи нещо друго. Публиката гледаше в едната ръка, а другата свърши мръсната работа.

Историята започна с изпълнения с антисистемен гняв на Слави Трифонов, който предизвика референдум, а референдумът повлече крак за всички останали събития.

Има една история за Моше и Аарон. Срещнали се двамата и след десет минути „как си, как е майка ти, баба ти, дядо ти, децата“, стигнали до работата и доходите. „Добре съм, бе! Работя в една държавна агенция. Получавам 900 лева и малко отгоре. А ти?“ Аарон също се похвалил „Не мога да се оплача. Работя в общинска фирма. Към 800 лева и нещо отгоре.“ „Добре си, добре си!“ – поклатил глава Моше и тогава се сетил „А, как е Исак?“ Аарон мръщил лице. „Много е зле! Хвана се за една френска частна компания. Пет хиляди лева и нищо отгоре“.

Крайният резултат от „победата“ на този референдум е, че партиите вече ще вземат по един лев и нещо отгоре. Това нещо отгоре се нарича външно финансиране от частни компании, почти без ограничение. И това е плашещото, което ей така, само беше маркирано в дебатите, с ясното осъзнаване какво следва. Самият Борисов го каза, предсказа или… не знам, пожела.

„Много се наслушахме на популизъм. Ще стане накрая като в Чехия, в много страни милиардерите да са и премиери – няма да мине много време и партиите ще станат собственост на бизнесмените“, обяви Борисов.

Като истински жонгльор, с едната ръка премиерът нахрани популизма, роден в референдума – искате един лев субсидия, заповядайте!, а с другата ръка ГЕРБ единодушно подкрепи ДПС за частното финансиране. Само Валери Симеонов обърка сюжета, като поиска някакви рестрикции за фирмите, но момчетата се оправиха и с тази ситуация.

Дебатите, които следяхме през последните седмици, ни вкараха точно във филма на футболните агитки. Тежки думи, обвинения, реминисценции – започнахме от фашизма, комунизма, минахме през яловия преход, Жан Виденов и стигнем до днешния ден. Публиката се вълнуваше, подкрепяше едните, плюеше другите! Старата песен от 1989-а продължава – комунисти и антикомунисти. Стигна се до абсурдите, че който е против едното левче, е за Путин. Малоумни истории. В цялото това обществено бълбукане никой не поиска от лидера на собствената си партия (тук изключвам БСП – те останаха единствена опозиция докрай) да си заложи името, кариерата, след като подкрепя този популизъм. А е популизъм.

Всички до един – от премиера, през Карадайъ, Сидеров, Каракачанов, Симеонов, Марешки и стигнем до Нинова, са единодушни, че намаляването на субсидията е популизъм. Всички, до един. Всички са наясно и за опасностите от отварянето на задната врата на политиката. В началото партиите ще диктуват правилата на фирмите, докато, както предсказа Борисов, фирмите не поемат контрола над партиите и съответно над държавата. Ако това са компании от светлия сектор на бизнеса – не е толкова страшно, но едва ли за тях говорим.

Предстоят доста важни и определящи избори наесен. Те ще са брутални и много скъпи. И много неравни. БСП разчита на своя електорат, но ще бъде в тежка ситуация, заради финансирането. Освен, че губят субсидията, социалистите ще трябва да връщат и пари.

Познавайки манталитета на Управляващия в България – от Алеко до Калеко, идва златното време на политическите бирници. Споменах Алеко. Малко му е оставало да продължи „Бай Ганьо прави избори“ с „Бай Ганьо събира дарения“.

„Пу, дай сега калема. Колко фабрики, дюкяни, мандри има в околията? А, така! Всеки по списък да докаже обича ли България или не? Ако не я обича – предател му се пише!“

 

Детските градини ще почакат

Парите спестени от субсидиите на политическите партии е малко вероятно да отидат за изграждане на нови детски градини, както обеща премиерът Борисов. Според изчисленията на председателката на комисията по финанси и бюджет Менда Стоянова до края на годината ще бъдат спестени разходи за субсидии в размер на 14.6 млн. лв. В закона обаче не е предвидено тази икономия да бъде използвана за друг разход. За да отидат парите за детски градини и ясли, ще трябва да има постановление на правителството. Очаква се Борисов да нареди подобно решение на кабинета.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.