Апелативен съд – Бургас потвърди присъда за побой над лечителка от гр. Нова Загора

Причина за смъртта на двамата работници в свинефермата в село Попина е остро отравяне със сероводород

Скарлет Йохансон се сгоди

Владимир Зеленски положи клетва като президент на Украйна

Премиерът Борисов: Машиностроенето прави от 25 до 30% от БВП на страната (ВИДЕО и СНИМКИ)

Арнолд Шварценегер нападнат с ритник в гърба (ВИДЕО)

68-годишен загина при пожар

29-годишен мъж е арестуван за побой над жена си в болница във Видин

Колеги на алпиниста Иван Томов: Беше добре подготвен за планината

Скандал на Евровизия: „Хатари“ от Исландия развяха палестински флагове в Тел Авив

Кредити за 91 милиарда лева раздали банките

Пиян скандалджия скочи на полицаи

Наденичките на Ути помагат на абитуриенти

Сигнал за бомба затвори Съдебната палата

Балканите през политическия април и началото на май Какво произтече от посещението на папата

Карикатура: Иван Кутузов – Кути

Темата за разширяването на ЕС към Македония засега е закрита

През изминалия месец Балканите отново бяха център на повишено внимание. След Великденските празници папа Франциск направи посещение в България, а след това и в Северна Македония. Отбелязвам го като политическо събитие, защото визитата му беше обявена като политическа. Православните църкви не приемат идеите на икуменизма. Това течение се заражда след Втората световна война и има за цел сливане в едно на всички християнски църкви. Движението се приема като инициатива на католическата църква и е елемент от римокатолическото мисионерство, а доколкото Папа Франциск е главата на тази църква, той по естествен начин се явява и негов разпространител. Движението на Икуменизма се оформя и утвърждава чрез Световен съвет на църквите (ССЦ).

Българската православна църква встъпва в ССЦ в 1961 година, но по-късно напуска тази организация. Точно тези нерешени още от XVI век въпроси не позволяват на православните ни свещеници да имат общи служби с католиците. Въпреки че посещението беше политическо, пак се повдигнаха тези

спорове за разделението на християнската религия

Не бива да отминаваме огромния медиен ресурс, който беше хвърлен за отразяването на това посещение на водача на католиците, а те в България са не само малко, а направо най-малката религиозна общност от християнските – 48 945 души, при православното християнство – 4 374 135, исляма – 577 139 и протестантството – 64 476. Точно малочислеността на тази група показва, че посещението има повече политически момент, отколкото влиянието на тази група вярващи върху обществото. Папата отдавна се счита като един от символите на Запада и това кара държавните глави да организират подобни посещения. Като политик папата посети и Северна Македония. Там събитието дойде след избора на нов президент на страната. Стево Пендаровски беше избран за президент на Северна Македония. Кандидатът на управляващата коалиция води с 57,64 процента пред конкурента си опозиционната ВМРО-ДПМНЕ Гордана Силяновска-Давкова. Избирателната активност надмина 40%, необходим минимум, за да бъде признат за валиден по закон балотажът. Така може да се каже, че падна и

последната пречка пред приемането на страната в НАТО,

а именно предишният президент. Все пак от изборите стана ясно, че македонското общество остава разделено. Анализът показва, че подкрепата за СДСМ – Социалдемократическият съюз е намаляла в сравнение с резултатите от местните избори. Въпреки, че те печелят президентските избори, тенденцията е преднината им пред ВМРО-ДПМНЕ да се стопява. Към момента Северна Македония може сигурно да разчита единствено на членство в НАТО до края на годината. Новият македонски президент беше поздравен от председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер, като в писмото си той заявява, че използват случая, за да потвърдят подкрепата на Европа за интеграцията на Западните Балкани. Също така изрази увереност, че бившата югославска република ще продължи по пътя на реалните и устойчиви реформи. Напомни, че ЕС смята, че Преспанското споразумение е изключително политическо постижение. То е ключова стъпка към ЕС. Споразумението е пример за помирение за другите в региона и извън него. Препратката към Преспанското споразумение съвсем не е случайна, защото именно там са и основните противоречия между СДСМ и опозицията. Въпреки успокоителния стил на писмото на Юнкер, на всички е ясно, че темата за разширяването на ЕС е закрита. Поне докато не станат ясни резултатите от изборите за Европарламент, а оттам и разпределението по фракции и новите мнозинства.

За ЕС ще възникне въпросът за Брекзит,

процес който беше само отложен до 30.10., но не и спрян. Датата също не е случайна, защото новата Еврокомисия ще бъде избрана през ноември. Там също се очакват с интерес кои ще бъдат неин председател, кой комисар по външната политика и отбраната и кой – по разширяването. Така че решението за разширяване на ЕС и новите членки определено се отлага, нещо съвършено точно и ясно казано и от Ангела Меркел , която на срещата за Западните балкани в Берлин заяви, че Германия и Франция са организирали тази обща инициатива, защото са застъпници на европейската перспектива за страните от Западните Балкани. Но подчерта изрично, че днес не може да става дума за преговори за присъединяване. Абсолютно същото чухме и от другия съорганизатор, френския президент Еманюел Макрон. Той заяви, че на дневен ред пред ЕС изобщо не е политика по разширяване, а политика на регионална стабилност. Тази среща се явява началото на един важен диалог за региона, особено що се отнася за отношенията Сърбия-Косово, където двете страни прекратиха преговорите помежду си, след въвеждането на 100% мита за сръбските стоки от косовските власти. По този начин срещата в Берлин беше промотирана като един вид нова европейска инициатива. От трибуната на форума френският президент и германската канцлерка директно призоваха

Сърбия и Косово да подновят диалога си

преди каквато и да било стъпка по евентуалното им приемане в ЕС. Очаквано не беше постигнато някакво кардинално решение, но началото е поставено. Следващата среща ще бъде в Париж, през юни. В същото време проличаха основните позиции и различията между страните. Те са ясни отдавна, като косоварите в момента се намират в политическо настъпление, а сърбите – в защита. В същото време ЕС се опитаха да запълнят вакуума оставен от САЩ и чрез новата си инициатива да овладеят и водят от тук нататък те процеса. В заявлението на косовските лидери Тачи и Харадинай обаче ясно пролича, че те нищо няма да подпишат, ако не получат одобрението на САЩ. Съвсем логично е… все пак на тяхна територия се намира най-голямата американска военна база в тази част на света „Бонстийл“ и едно са политическите заявления, друго – дислоцираните там сили и средства.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. От посещенето на папата произтече демонстрация на българската простотия, ксенофобия и човеконенавист. Произтече и омразата към Европа и света и русофилско блеене.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.