Началникът на отбраната генерал Андрей Боцев е на официално посещение в Румъния

Организираха кулинарна надпревара за Деня на християнското семейство в Елена

Тежка катастрофа затвори пътя Варна-Бургас Младеж загина след челен сблъсък между товарна кола и микробус

Семейство подари кувьоз за 20-я рождения ден на сина си

Пенсионер с трабантче блъсна човек на зебра

27 книжки бяха отнети за седмица в Сливен и областта

Студенти от Стопанска академия участват в конкурс за стипендианти на фондация „Атанас Буров”

Калоян Паргов към Съюза на писателите: Вие браните българския дух

Собственикът на Фейсбук Марк Зукърбърг няма да подава оставка

10 деца са родени с подкрепата и на общинския фонд „Инвитро” в Търговище 15 двойки са получили финансова подкрепа тази година от общината

Вижте новата вицепремиерка Марияна Николова като ловджийка (СНИМКИ) "Обeдинявa ги тoвa, чe ca жeни. Пpи тoвa кpacиви. Пpи тoвa cмeли", гласи описанието на клуб "Бендида"

Работодателите обещаха ръст на средната заплата догодина

Вижте какво реши Министерският съвет днес, 21 ноември 2018

Мъж ограби глухоняма бургазлийка, обещал и съвместен живот Взел спестените 30 000 лв. на жената и я зарязал преди границата

Осъдиха условно надрусан шофьор

Без интеграция в ЕС Западните Балкани са обречени България умело използва председателството, за да даде тласък на много важни процеси в региона. Трудното предстои.

Заседание по време на посещението на Колегиума на членовете на Европейската комисия в София, по време на което официално бе открито Българското председателство.

Идеята Западните Балкани да бъдат основен приоритет на Българското председателството съживи много положителни процеси в региона, в една почти депресираща среда. Няма нужда от похвали или критики, защото политиката е действие на възможности, а не на пожелания. Не е възможен справедлив мир без преговори, без политически инициативи и действия.

Министър-председателят Бойко Борисов и председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер оглавяваха среща в София с лидерите от страните от Западните Балкани, на която присъстваха също вицепремиерът и външен министър Екатерина Захариева и министърът за Българското председателство Лиляна Павлова.
Министър-председателят Бойко Борисов и председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер оглавяваха среща в София с лидерите от страните от Западните Балкани, на която присъстваха също вицепремиерът и външен министър Екатерина Захариева и министърът за Българското председателство Лиляна Павлова.

Ротационният принцип на ръководство на Съвета на Европейския съюз премести прожектора от Естония, която се фокусира върху дигиталните перспективи, към София, а така и към Балканите. През тези шест месеца България изглежда прави възможно най-доброто, за да се даде живот на общата идея за стабилни и движещи се към Еворпейския съюз Западни Балкани. Председателството беше предшествано от няколко важни срещи между голямата четворка – България, Гърция, Румъния и Сърбия, от активна дипломатическа совалка на премиера Борисов в региона и из Европа.

Последва лансиране на инфраструктурните проекти на Балканите и обещания за европейско финансиране на така важните за нас транспортни коридори. В началото на февруари Европейската комисия обяви и новата си стратегия за региона, като даде надеждата на Сърбия и Черна гора да се присъединят към Съюза до 2025 година, при редица условия.

Среща на върха в София на първи март, в която за първи път се събраха лидери на Западните Балкани – президентите на Босна и Херцеговина Драган Чович, на Косово Хашим Тачи и на Сърбия Александър Вучич, както и премиерите на Черна гора Душко Маркович, на Албания Еди Рама, на Република Македония Зоран Заев изглежда ще остане историческа. Тази среща беше предшествана от рейд от срещи на Жан-Клод Юнкер и на Бойко Борисов с тези лидери в усилие да бъдат убедени да седнат заедно, защото на Балканите е трудно. Много трудно, а за нас и опасно.

Залисани в по-интересните световни закачки, ние рядко се замисляме колко тревожно е на нашия полуостров. Румъния и България изглеждат стабилни и сигурни, заради членството си в ЕС и НАТО, с относително добър темп на развитие на икономиките си.

Гърция, след умопомрачителното сиртаки на дълговата криза, счупени чинии по дансига, след преговорите с държавите кредиторки е изтощена икономически. Съдбата не я пожали и върху нея се изсипа огромния човешки поток от Изток на Запад с всичките последици. Днес тя има сериозни проблеми и с иначе съюзника си от НАТО – Турция. Анкара директно заплашва да анексира някои спорни острови, което много мирише на кървава война. Дай боже средствата за контрол на големите играчи да са значително по-силни от емоциите на официалните власти в Турция.

Може би тази слабост на Гърция отвори историческия шанс да се тръгне към приключване на спора с най-абсурдното официално име на една държава в историята на човечеството – Бивша югославска република Македония. Атина има своите исторически основания да оспорва име, което на практика всички използват – Македония, но този инат между двете страни поддържа жива една от раните на Балканите, което директно се отразява и на България. Гърция блокира интеграцията на Скопие в организациите, които ще гарантират мира в тази част на полуострова.

За разлика от Гърция, правителството на Борисов много бързо успя да разреже аналогичния четвъртвековен проблем между България и Македония. Днес ние имаме работещ договор за междусъседство, което пък отвори врати за проекти, складирани досега в Леденото кралство. Като жп линията от Кюстендил до Скопие, например.

Ако не беше перспективата за европейско присъединяване, Сърбия и Република Косово щяха да са пред война. Президентът Александър Вучич не е един път е казвал, че Белград никога няма да извърши историческо харакири, заради европейското си бъдеще – много ясен знак къде е линията на преговори с Косово. Засега най-свещените храмове на сърбите като патриаршията в Печ остават охранявани от КФОР на албанска територия, но това, което считат за последна линия на своя национален интерес е Северно Косово. Можем да се обзаложим, че обикновените косовари не мечтаят за никаква Косовска Митровица, а за европейски паспорти – ясно защо. Всеки човек иска да живее нормално и това е основата, която политиците могат да използват, за да се решат националните проблеми и да се потушат националистическите стремежи. Обратната перспектива е лоша. Това не е предсказание или предупреждение, а близка история. Косоварите, давени в своята бедност, лесно се радикализират. Това е държавата на второ място от Балканите по износ на джихадисти за Ислямска държава. Когато има подкрепа и правителството е мотивирано, това може да бъде контролиран процес, както поясни президентът Хашим Тачи пред “Труд” миналата година.

На първо място по износ на джихадисти остава Босна, без Херцеговина. Тя остава и най-проблемната държава на Западните Балкани. Въпреки огромните усилия на ЕС, на САЩ, на ООН, народите остават силно разделени, а някогашната светска и културна столица на Югославия – Сараево бавно се плъзга към един шериатски начин на живот. Безработицата, безперспективността са едни много добри двигатели на религиозна радикализация, а радикалите и националистите мрат да подпалват войни.

Така се е случило, че всяка балканска държава граничи със свое малцинство от другата страна. Вековната история ни показа, че войните не решават този проблем. Народите от бивша Югославия имат памет за хубавите дни, когато са живеели заедно – без граници помежду им, с паспорти, които им позволяват да пътуват по целия свят, със стандарт на живот по-висок, от колкото в Германия и какво е да се работи до 14 часа с междинна сиеста.

Просперитет на Балканите не е възможен без включването в общото европейско икономическо пространство и приобщаването на държавите към европейското законодателство.

По време на Българското председателство започна един доста активен и по всичко личи доста ползотворен процес на осъзнаване от нуждата за траен процес към интеграция с ЕС. Цената е уреждане на всички спорове – за имена, за история, за територии, за човешки права. Срещата на върха в София ще остане като първата, в която на една снимка застават всички лидери на Западните Балкани, но тежките неуредени конфликти изискват много повече от взаимна търпимост след обща пресконференция. И за да не остане само спомен, трябва тази политика да продължи.

България видя своя исторически шанс да консолидира съседите си и да даде тласък на интеграционните процеси и изглежда го използва успешно и изпълнява всичките си задачи. Следващият подобен шанс ще бъде след 26 председателства, поне.

Аплодисменти не се очакват, а още по-малко награди за мир. Нобелова награда за мир тук може да има само Майка Тереза и то защото никога не е работила на Балканите.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (2)

  1. След като САЩ унищожиха Югославия сега я наричат Западни Балкани. Ако Турция изпълни плана си за анексия на 1/3 от българската територия, тогава нас ще ни наричат Източни Балкани. Край на православното християнство в Югоизточна Европа.

  2. Че на кого в Германия, Франция или Холандия му „дреме“ за съдбата
    на хората от Балканския полуостров въобще, след като навремето още
    министър-председателя Чърчил ни наричаше:
    „тъмни балкански субекти“
    Западна Европа вече е отчела като ПРОВАЛ приемането на подобни проблемни държави като Румъния, Гърция и България, така че
    втора подобна грешка с приемането на други „цигани от Балканите“
    вече няма да направи . . .

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.