Без собствен ВПК отбраната е мъртва

Направихме втората крачка за модернизацията на Българската армия, подчерта Красимир Каракачанов.

Каракачанов подписа сделката за нови кораби, които ще се строят във Варна

Oтзад напред, българските Въоръжени сили започнаха да се превъоръжават. Точният израз е „да се съживяват”, а не „да се превъоръжават”. Паркът от самолети с изтичащ ресурс, кораби от миналия век и бронетехника за Сухопътни войски от Студената война не са въоръжение, на която държавата може да разчита за своята сигурност. Последната война в Европа - между Армения и Азербайджан, ни доказа, че не количеството и волята, а волята и модерните технологии са от значение за налагане на победата.

В четвъртък вицепремиерът Красимир Каракачанов обяви подписването на втория голям договор за армията - този за построяването на два патрулни кораба за ВМС. Договорът по проекта за „Придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб за ВМС” бе подписан с компанията „Fr. Lurssen Werft” GmbH&Co. KG.
Това, което е важно в този договор е индустриалното сътрудничество, което десетилетия насам се избягваше в договорите, защото е много по-лесно да се сключи една сделка и след това да се оправят следващите.

Двата кораба ще бъдат изцяло построени в България, в корабостроителен завод МТГ „Делфин”, във Варна. Финансовата рамка на проекта е на стойност 984 млн. с ДДС.

Очевидно изтребители в България още няма как да правим - това са свръхсекретни и скъпи технологии, които не можем да си позволим, пък и не ни трябват. Но е важно да не купуваме кораби и бронирани машини за пехотата, а да ги строим с чужди технологии.

Без да имаме собствен Военно-промишлен комплекс отбраната е просто мираж. Споменах Нагорни Карабах. Армения щеше да е в друга ситуация (за добро или лошо), ако можеше да подхранва армията си със собствено производство. Или поне ако имаше стратегически партньор, обвързан със ситуацията с окупираните територии. Стратегическия договор с Русия касаеше само територията на официална Армения. И се случи това, което се случи.

Стратегията на правителството, и най-вече по настояването на вицепремиера Каракачанов, от самото начало на проектите за превъоръжаване, беше българският ВПК да бъде включен в процесите.

Офертата на шведската компания SAAB „Грипен” предлагаше изграждане на регионален център за поддръжка и ремонт на изтребители, но във военното изкуство е важно дали доставчикът поема и политическия риск. Швеция не го пое, САЩ - да. А по време на криза е важно дали производителят ще ти достави ракети, резервни части, ще поеме рискът да се влезе в конфликт с трета страна. Швеция е неутрална.

Ако погледнете Турция, ще установите, че в обозримо бъдеще страната ще бъде почти напълно независима то чужди доставчици на каквото и да е. Вярно, Турция не се е спирала да воюва от половин век и сметката излиза, но е важно като извод. България трябва да засилва ВПК и да договаря технологии и мощности.

Построяването на патрулни кораби във Варна ще даде възможност на компанията да предлага съвсем ново ниво на услуги на трети държави. Това означава повече поръчки, по-голям бизнес, повече работни места, повече капацитет за бъдещи нови военни кораби.

Същото се отнася и за Сухопътни войски. Най-големият вид въоръжени сили ще има и най-голям дял в отбраната, сигурността, но и в разходите на държавата. Предстоящият договор с изпълнителят на поръчката също ще включва изграждане в български военни заводи. Това е повече от добре. Повече от добре и че различните доставчици ще са от три различни държави, което означава, че пехотата ще се радва на Франция, например. Това разпределя тежестта на риска и увеличава ветрилото на стратегическите партньори.

Коментари

Задължително поле