Докато е в кампания, провалът му като МВР шеф боде очите. Това най-добре се видя при кошмарните случаи в Перник и Самоков

Цял живот е на държавната софра без особен резултат

Изглежда му е много важно да оглави новата бухалка на властта

От десетина дни вътрешният министър Бойко Рашков сякаш е на турне пред удобните микрофони на проправителствените медии и журналисти. Докато в Перник и Самоков бият полицаи, от сутрин до вечер проваленият вътрешен министър рекламира кандидатурата си за шеф на КПКОНПИ. Вместо да върши работата си, за която му плащаме всички ние като данъкоплатци, човекът явно е в кампания. Изглежда му е много важно да оглави новата бухалка на властта, както многократно бе промотирана антикорупционната комисия лично от премиера Петков. Ясни са и мотивите - да преследва критиците, политическите и бизнес опоненти на катастрофиралото правителство. По-важно, обаче, е друго. Много ясно следва да бъде обяснено защо Рашков не е подходящ за тази позиция. Ето и основните причини:

Първо - Бойко Рашков цял живот е на държавната софра без особен резултат. Няма никакви резултати от работата му нито като следовател, нито като председател на Бюрото за контрол на СРС. Помним го единствено в ролята на неуспял кандидат за главен прокурор, забъркал се в скандали с колеги магистрати, предизвикани от самия него и характера му - чепат егоцентрик, скаран с всички, който не понася обективна критика и каквото и да е негативно мнение по негов адрес.

Второ - мразещият МВР бивш следовател така и не направи нищо за над година начело на вътрешното ведомство. Той ще бъде запомнен единствено с репресиите и атаките срещу опозиционни на сегашното управление политически сили. Нещо повече - Рашков си позволи като вътрешен министър да заеме страна в предизборна кампания, дни преди изборите миналото лято и миналата есен да обяснява, че основни участници в тях са престъпници, а неговите гаулайтери по места привикваха и дори арестуваха ръководители на формации, неудобни за сегашната власт.

Трето - нали помните как представителите на Прокопиевата „демократична общност“ начело с Христо Иванов ни проглушаваха ушите, че в съдебната власт, силовите структури и службите за сигурност не трябва да има политически назначения. Е, какъв тогава е Рашков? Създаваш нещо средно между МВР и прокуратура, след което слагаш начело вътрешния ти министър - пар екселанс политик, който цял живот дължи кариерата си на партии. На БСП - следовател в края на 90-те, когато за малко не става обвинител №1 (малко по-късно бе и депутат от левицата в 39-то НС), на ДПС - през 2014 г., когато в средата на краткия мандат на кабинета „Орешарски“ е избран за председател на Бюрото за контрол на СРС и сега го виждаме като част от ръководството на „Продължаваме промяната“ - политическата сила начело на държавата. Защо противниците на главния прокурор Иван Гешев, ревящи денонощно, че бил политик, след като очеизвадно не е, мълчат оглушително за готвеното назначение на политика Рашков начело на една дублираща прокуратурата антикорупционна комисия? Ясно защо - конюнктурата е такава - вече са на власт.

Нека кажем няколко думи и за прословутите умения на доцента по наказателно право и голям професионалист, за какъвто често ни го представят неговите апологети в медиите и публичното пространство. Той беше на високи позиции в следствието в средата на 90-те, помните ли колко корумпирани политици хвана? Какви далавери около източването на банките разкри? А колко трупове падаха в гангстерските престрелки по същото време? Как силовото застраховане наследи бухалките на борците, пак докато Бойко Рашков е бил висш началник на следователите. Същински борец за защита на държавните интереси, но само на думи.

А докато Рашков е в кампания, провалът му като МВР шеф боде очите. Това най-добре се видя при кошмарните случаи в Перник и Самоков. Нищо учудващо - една година полицията се занимава да репресира опозицията, а местните дерибеи по места отново безчинстват необезпокоявано. Помним как жълтопаветните гурута се подиграваха на Гешев, че обикаля махали и села. Е, къде са те днес, когато гражданите по малките населени места страдат от бича на върлуващата битова престъпност. Къде е Рашков? В кампания е. За поредния държавен пост.

Ето ги последиците от цялото рутене на държавата и войната между полиция и прокуратура, за която не малка отговорност носи вътрешният министър. Който днес има наглостта и очите да иска най-високия пост в овластената с нови правомощия антикорупционна комисия. С какви аргументи?

Може би защото една година използва МВР като бухалка, за да плюе държавното обвинение, да удря бившите управляващи, тормозейки електората им, с цел сплашване и отказ от гласуване. Та той извърши най-сериозното престъпление в парламентарната ни република - направи опит за възпрепятстване на стотици хиляди български граждани да упражнят конституционното си право на глас.

И за награда - Рашков председател на КПКОНПИ? Само вижте кой го предлага:

Премиерът Кирил Петков бе уличен в конфликт на интереси с говорителката си Лена Бориславова.

Жената на министър Даниел Лорер е в ръководството на Здравната каса и в същото време началник-кабинет на вицепремиера и финансов министър Асен Василев.

Все хора, за които конфликтът на интереси е ежедневие. Същите искат да назначат придворния си Рашков да бори конфликтите им на интереси!? Пиеса на абсурда - Бойко Рашков е най-лошото възможно назначение за шеф на антикорупционната комисия. Той е политически обвързан, с меко казано спорна биография и умения, провалил се като вътрешен министър.

Единственото достойнство на комунистическия следовател е, че го подкрепят Прокопиев и групировката „Капитал“. Както и така наречената градска десница, която днес видимо няма скрупули и свян да пее в един хор с издънките на червената номенклатура и оръдията на нейния репресивен апарат, какъвто се явява и Бойко Рашков.

20 години изданията на медийния монополист и енергиен олигарх Прокопиев, заедно с подчинения му Христо Иванов, ни обясняваха как политическите назначения са лоши, а днес готвеното политическо назначение на Рашков е решението на всички проблеми в изстрадалата ни държава. Било голяма борба с корупцията. Но не и тази корупция, при която Христо Иванов си хортува на задната седалка в джипа на обвиняемия бизнесмен Пламен Бобоков. Не ли корупцията, че „Демократична България“ със съпредседател Иванов, бе основен двигател на прокараната лобистка поправка за ликвидиране на спецправосъдието, от което пряк интерес има именно Бобоков, разследван от спецпрокуратурата?

Истинско тържество на корупцията е! Същата, която през последните шест месеца триумфира, защото сви гнезденце по върховете на държавата. Макар по всичко да личи, че краят се вижда. Вижда се и краят на поредните Рашкови мечти да заеме безкрайно овластен силов пост, от позицията на който да разчиства лични, корпоративни и политически сметки. Така както не стана главен прокурор, няма да стане и шеф на КПКОНПИ. Просто защото няма качествата за тези високи позиции. И съвсем скоро сам ще го разбере.